Решение № 3974 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11562/2016 г.

Решение № 3974 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11562/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на председателя на Върховния касационен съд (ВКС), подадена чрез процесуален представител против решение № 5448 от 28.07.2016 г., постановено по адм. дело № 6840/2015 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), с което по жалба на Национална асоциация за обществена защита (НАОЗ/асоциацията) е отменен изричен отказ на главния секретар на ВКС, обективиран в писмо с изх. № 199/27.03.2015 г., съдържащо уведомление по подадено от асоциацията заявление за достъп до обществена информация с вх. № 3203/17.03.2015 г. Касаторът поддържа, че съдебното решение е неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска същото бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на НАОЗ срещу изричния отказ да й бъде предоставен достъп до търсената информация по реда на ЗДОИ. Подробни съображения в подкрепа на твърденията са изложени в касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът НАОЗ не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна поради следното: Административният съд е приел за установено, че със заявление вх. № 3203/17.03.2015 г. НАОЗ е поискала от председателя на ВКС да й бъде предоставен достъп до обществена информация - протокол от провелото се Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС във връзка с приемане на Тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г. по т. д. № 1/2010 г. Информацията е поискана под формата на копие на технически носител, чрез електронната поща на заявителя. С оспореното писмо № 199/27.03.2015 г. на главния секретар на ВКС, упълномощен към този момент по реда на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, е отказан достъп до търсената информация. Изложени са мотиви, че тази информация не е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и е свързана с правораздавателната дейност на съда, поради което по отношение на нея се прилага разпоредбата на чл. 21 от ГПК за тайната на съвещанието. С обжалваното първоинстанционно е уважена жалбата на НАОЗ срещу процесното писмо с характер на изричен отказ по ЗДОИ. АССГ е приел, че информацията не касае правораздавателната дейност на съда по конкретно дело, а тълкувателната му дейност по тълкуване на правни норми, регламентирана в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Неприложимо е правилото на чл. 21 от ГПК, още повече, че в случая не се касае за тайно съвещание при постановяване на съдебен акт от съдебен състав, а за публично заседание на орган на съдебната власт по извършвана тълкувателна дейност. В ЗСВ не е предвиден специален ред за предоставянето на точно такъв тип информация, следователно приложим в случая е именно ЗДОИ. На следващо място, неприложима е разпоредбата на чл. 13 от ЗДОИ, поради изтичането на две години от създаването на информацията и понеже е налице надделяващ обществен интерес от предоставянето на тази информация по подготовка на издаването на окончателен акт. В протокола на ОС на ГК и ТК на ВКС се съдържат важни и значими за обществото мнения, разсъждения и становища на съдиите от най-висшия правораздавателен орган в системата на общите съдилища. Следователно, достъпът до тази информация не само не следва да бъде ограничаван по начина, по който това е направено с процесното писмо, но следва същата да се разпространява по възможно най-масовия начин сред обществото, за да бъде то максимално, всестранно, прозрачно и точно информирано за случващото се при обсъждането, подготовката и постановяването на толкова важните за правораздавателната дейност тълкувателни актове на върховните съдилища в страната. Съобразно изложените мотиви отказът е отменен като незаконосъобразен, а делото е върнато като преписка за ново произнасяне в 14 дневен срок и предоставяне на посочената информация. На основание чл. 218 от АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. В случая обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо като постановено от законен състав на АССГ по допустимо оспорване, упражнено от заинтересовано лице в срок спрямо подлежащ на обжалване акт. Така постановено съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. В оспореното пред АССГ писмо са изложени мотиви, според които ЗДОИ е неприложим, като е формирано становище, че протоколът от заседания на ОС на съответните колегии на ВКС в процедурата по приемане на тълкувателни решения не съдържа сведения за работата на съда като задължен субект по ЗДОИ. Едновременно с това е извършено позоваване на тайната на съвещанието и е уведомен заявителя къде е публикувана пълната информация за тълкувателните решения на общите събрания на колегиите, както и другите актове в изпълнение на възложените с Конституцията на РБългария и ЗСВ правомощия на органите на съдебната власт. На практика с това писмо се отказва предоставянето на достъп до информацията, която е защитена от тайната на произнасянето и е уведомен заявителя, че пълната информация, която ВКС има право и задължение да предостави е публикувана на официалния му интернет сайт (http:/www. vks. bg). Последната част от оспореното пред АССГ писмо представлява уведомление относно мястото на публикуване на търсената информация в достъпната й част по аргумент от чл. 12, ал. 4 от ЗДОИ, чл. 14 от ЗДОИ и чл. 64 от ЗСВ. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на органа, издал оспореното решение за отказ да се предостави обществена информация и спазването на процедурата по издаването му. Противно на приетото отказът е в съответствие с материалния закон и с целта на закона. От съвместното тълкуване на чл. 2 и 3 от ЗДОИ се обосновава заключението, че ВКС е задължен субект по този закон и за него е възникнало задължение да се произнесе по отправеното искане за достъп до обществена информация. Този извод следва и от чл. 12, ал. 2 от АПК. Дейността на съдилищата е част от обществения живот и е от съществено значение за неговото функциониране, поради което законодателят е създал специални правила за нейното регулиране. Основен принцип, въз основа на който се урежда тази сфера на обществените отношения е публичността - чл. 121, ал. 3 от КРБ, чл. 5 от ЗСВ, чл. 12 от АПК, чл. 11 от ГПК, чл. 20 от НПК. Проявление на този принцип са правилата, които например регламентират публичност на съдебните заседания - чл. 132 от ЗСВ, чл. 20 от НПК; незабавно публикуване на съдебните актове - чл. 64 от ЗСВ; заседанията на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет са публични и се излъчват пряко в интернет освен в случаите, когато се обсъждат предложения за налагане на дисциплинарно наказание или документи, съдържащи информация, класифицирана по ЗЗКИ - чл. 33, ал. 6 от ЗСВ. Предвидени са и специални правила, които предвиждат публичност относно личностите, които осъществяват съдебната власт. Успоредно с това в нормативната уредба са предвидени и механизми за защита на други права и интереси, а именно личните данни на физическите лица, правото на личен и семеен живот, защита на човешкото достойнство, на националната сигурност и т. н. Проявление на този баланс на интереси е установеното в чл. 211 от ЗСВ общо правило на "тайната на съвещанието" при решаване на всички дела и конкретно установени специфични правила за начина на провеждане на тайното съвещание и гласуване, заличаване на лични данни, провеждане на заседания при закрити врати, публикуване на съдебни актове без мотиви, анонимни свидетели и др. Националната правна уредба е в съответствие с принципа на пропорционалност, защото ограничаването в определени хипотези на принципа на публичност е в интерес на оправдани цели за защита на установени права и законни интереси, които са сравними с интереса на обществото да има право на пълен достъп до работата на съдебната система, за да има възможност формира собствено мнение за нея. Настоящият съдебен състав намира за неправилни изводите на АССГ, че оспореното писмо на главния секретар на ВКС не съответства на материалния закон. В случая е поискана информация относно дебатите, проведени от ОС на ГК и ТК на ВКС, за да бъде прието тълкувателно решение № 1/2010 г. и достъпът до нея е законово ограничен, което е допустимо на основание чл. 7, ал. 1 от ЗДОИ. В този смисъл е без значение използваната от заявителя индивидуализацията на исканата информация. Съществено за правилното решаване на спора е обстоятелството, че е поискан достъп до информация, която е защитена тайна по силата на закон и задълженият субект е нямал право да предостави достъп до нея. В мотивите на оспореното пред АССГ писмо е направено позоваване на чл. 21 от ГПК, който съдържа проявление на общото правило за тайната на съвещанието при решаване на гражданско правни спорове, а по аргумент от чл. 144 от АПК и на административноправни дела. Това обаче не означава, че достъпът до исканата информация относно дебатите по вземане на тълкувателно решение е неограничен. Този извод се налага дори и без да се провежда анализ относно характера на тълкувателната дейност на върховните съдилища и доколко тя представлява същинска правораздавателна дейност. Начинът на организация на тази дейност предполага образуването на дела и постановяването на решения по тях, поради което несъмнено се обхваща от задължението да се опазва тайната на съвещанието при тяхното решаване - чл. 211 от ЗСВ. Законодателят е предвидил в чл. 129 от ЗСВ публичност и на заседанията на общото събрание за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление, в които могат да участват: главният прокурор или определен от него заместник, министърът на правосъдието или определен от него заместник-министър, председателят на Висшия адвокатски съвет или определен от него чл. на съвета, други поканени юристи и омбудсмана, които могат да изразят становище, но не участват в гласуването. За заседанието на общото събрание се води протокол, който се подписва от председателя и от секретар-протоколиста. Проведените дебати за вземане на тълкувателното решение и гласуването по него не са част от това открито съдебно заседание по аргумент от чл. 129, ал. 4 от ЗСВ и не са част от протокола по ал. 5 от разпоредбата, защото за тях съдиите са длъжни да пазят тайна, съгласно чл. 211 от ЗСВ. По изложените съображения касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена, като първоинстанционното решение се отмени като неправилно и вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата на НАОЗ да се отхвърли като неоснователна. В този смисъл е решение № 1697 от 09.02.2017 г. по адм. дело № 13029/2015 г. на ВАС по аналогичен казус. При този изход на делото основателно е искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на касатора и ответникът следва да се осъди да заплати на ВКС сумата 100 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение