Решение № 557 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12458/2015 г.

Решение № 557 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12458/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество "Бул инс" АД, чрез адв. Гочев като процесуален представител, срещу решение № 9068 от 27.07.2015 г., постановено по адм. дело № 14895/2014 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 934-ОЗ/22.10.2014 г. на заместник - председателя на Комисията за финансов надзор. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен оспорения акт или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав в случай, че се констатират процесуални нарушения. Претендират се разноски. Ответникът - заместник председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалноправните разпоредби. Върховният административен съд, петчленен състав, като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред тричленния състав е решение № 934-ОЗ/22.10.2014 г. на заместник - председателя, ръководещ управление "Застрахователен надзор" в КФН, с което е разпоредено на касационния жалбоподател в 10-дневен срок от датата на получаване на акта за прилагане на принудителна административна мярка, да отчете в Информационния център към Гаранционен фонд като валиден и действащ за периода 16.04.2014 г. до 15.09.2014 г. добавък № 0211300224308218561/15.04.2014 г. към полица за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите № 02113002243082/12.09.2013 г. със застрахователен период от 16.04.2014 г. до 15.09.2014 г., сключен между него и Росен Александров Христов с предмет на договора лек автомобил. Оспореният акт е издаден на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 ЗКФН, чл. 303, ал. 1 във връзка с чл. 302, ал. 1, т. 1 и 4 КЗ, чл. 261, ал. 1 КЗ, чл. 4, ал. 3 от Наредба № 42, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 22 ЗАНН. За да отхвърли оспорването, тричленният състав приема, че решението за налагане на принудителна административна мярка е законосъобразно. От фактическа страна е установено, че оспореният акт е издаден в производство, инициирано по жалба на Росен Александров Христов до КФН. На 15.04.2014 г. чрез застрахователното посредничество на "Никам" ЕООД са прехвърлени правата и задълженията по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при условията на разсрочено плащане по отношение на лек автомобил марка "Форд", с рег. № ВР9214ВХ, в резултат на промяна на собствеността му, за което е подписан добавък (в сила от 16.04.2014 г.) към полицата със застрахователен период от 16.04.2014 г. до 15.09.2014 г., като на новия собственик Росен Христов е предоставен знак по чл. 5 от Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства (Наредба № 24). Няма спор между страните, че предишният собственик на автомобила е внесъл първите три вноски по полицата. След настъпило на 4.07.2014 г. пътнотранспортно произшествие с причинени вреди компетентните органи установяват, че застраховка "Гражданска отговорност" на посочения лек автомобил, предмет на полицата, не е действащ. Не се спори, че посредникът на застрахователя "Никам" ЕООД в писмо е посочил, че четвъртата вноска по полицата с падеж на 15.06.2014 г. не е внесена и заплатена чрез него. Установено е също, че издаденият на Христов знак - самозалепващ се стикер е бил поставен върху предното стъкло на лекия автомобил с перфориране на датата, месеца и годината, до които важи застраховката "Гражданска отговорност" - 14.09.2014 г. При тези данни тричленният състав възприема доводите на административния орган и обосновава извод, че в случая от страна на застрахователя е налице удостоверяване на срока, за който е заплатена застрахователната премия. Като се позовава на нормите на чл. 261, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за застраховането (отм. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), чл. 5 и чл. 7 от Наредба № 24 съдът приема, че предоставеният на собственика на автомобила удостоверителен знак има доказателствена стойност срещу лицата, които са го издали относно срока, за който е заплатена застрахователната премия. Обжалваното решение е правилно. Както в първоинстанционното производство, така и в касационната жалба застрахователното дружество поддържа, че наложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна, тъй като цели да се зачете валидността на вече прекратен към датата на настъпване на застрахователното събитие договор поради невнасяне на последната вноска по полицата. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, споделя изводите на тричленния състав, че притежаваните от собственика на лекия автомобил застрахователна полица и знак удостоверяват наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, както и срока, до който е платена застрахователната премия, поради което имат доказателствена стойност срещу лицата, които са ги издали. Правилно е прието, че административният орган е взел законосъобразно решение за налагане на принудителна административна мярка със задължаване на застрахователя да отчете в Информационния център към Гаранционен фонд като валиден и действащ за периода 16.04.2014 г. до 15.09.2014 г. добавък № 0211300224308218561/15.04.2014 г. към основната полица за задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Съгласно чл. 261, ал. 1 КЗ наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се удостоверява със застрахователна полица и знак, който се издава от Гаранционния фонд, а според ал. 2 на нормата при разсрочено плащане на премия знакът по ал. 1 удостоверява и срока, за който е платена застрахователната премия. С цитираната норма законодателят изрично е регламентирал параметрите на удостоверителната тежест на знака при разсрочено плащане. Наличието му удостоверява не само съществуването на застрахователния договор, но и срокът, за който е платена премията. В случая няма спор, че собственикът на автомобила притежава застрахователна полица и знак с отбелязан по надлежния ред срок, за който е платена застрахователната премия. В рамките на този срок е настъпило застрахователното събитие. Съществуването на полица и знак, издаден от Гаранционния фонд, удостоверява и в отношенията спрямо третите лица наличието на застрахователен договор. Липсата на документи за плащане на четвъртата вноска по полицата не оборва удостоверителната сила на знака. Причините, поради които знакът е перфориран за целия срок на застрахователния договор действително не могат да се изследват в производство по налагане на принудителна административна мярка. От съществено значение в случая е, че изрична законова норма придава доказателствена тежест на знака и отбелязването върху него при разсрочено плащане, което е направено от самия застраховател, респ. неговия посредник. Няма твърдения и доказателства застрахователят да е анулирал или поискал връщането на знака. Аргументите на касационния жалбоподател относно прекратяването на договора поради неплащане на последната вноска преди настъпване на застрахователното събитие и посочената съдебна практика на ВКС са относими в друго производство пред общия съд във връзка с уреждане на облигационните отношения между него и физическото лице, страна по договора за застраховка. Възражението за предсрочно прекратен договор е непротивопоставимо на увредените трети лица и затова наложената мярка с оглед защита интересите на потребителите на застрахователни услуги, предвид специфичните изисквания по отношение този вид задължителна застраховка и нейното обществено значение, е в съответствие със закона. Доводите на касатора в противен смисъл са неоснователни. Възражението за допуснато от съда съществено процесуално нарушение не се споделя от настоящия състав. Искането на жалбоподателя за назначаване на съдебно - счетоводна експертиза правилно е оставено без уважение поради това, че установяването на отрицателния факт на неплащане не е в негова тежест. Твърденията за нарушено право на защита са неоснователни. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,