Решение № 6979 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7959/2016 г.

Решение № 6979 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7959/2016 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 96 от 12.04.2016 г. по административно дело № 699/2015 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 43, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Административен съд гр. Д., на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх. № 02-080-6500 от 15.10.2015 г. на Зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - РА; ВРЪЩА преписката на същия административен орган за ново произнасяне по подаденото Общо заявление за подпомагане с УИН: 08/290514/80420 за кампания 2014 г. и ОСЪЖДА Д. фонд "Земеделие" - РА да заплати на Н. Г. М. от гр. Д., сумата от 10 лева, представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски. Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби: Едната жалба е от Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", гр. С., чрез пълномощник Д. Б. - А., старши юрисконсулт към ОД на ДФ "Земеделие" - В., в която се твърди, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства, както и е необосновано. По подробно развити съображения моли да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, както и за извършените разноски. Втората касационна жалба е от адвокат Д. Д. К. - пълномощник на Н. Г. М., която е насочена срещу решението в частта му за разноските. Според касатора неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост съдът не е присъдил адвокатско възнаграждение и затова в тази част моли решението да бъде отменено. Заявява, че в останалата си част решението е правилно и законосъобразно, постановено при правилното прилагане на материалните разпоредби и процесуалните правила. Ответник по делото няма. Предвид факта, че са подадени две касационни жалби и то срещу различни части на едно и също съдебно решение, всеки касационен жалбоподател се явява в процесуалното качество на ответник по другата касационна жалба. О. З.. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуален представител, на 30.06.2016 г. е постъпил Писмен отговор във връзка с касационната жалба подадена от адвокат Д. К., в който отговор се моли да не бъде уважавана и да бъде постановено решение, с което да бъде определена като недопустима, неоснователна и да бъде отхвърлена. С Молба от 17.05.2017 г. отново оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. С Молба от 30.04.2018 г. заявява, че поддържа депозираната своя касационна жалба и моли да бъде уважена, оспорва касационната жалба на адв. Калинчев и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Н. Г. М. от гр. Д., чрез пълномощника си адв. Калинчев поддържа подадената от тях касационна жалба, оспорва жалбата на Д. фонд "Земеделие" и моли да не бъде уважавана и да бъде оставено в сила оспорваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при правилно прилагане на материалния закон и съдопроизводствените правила с изключение на обжалваната част относно отказа за присъждане на адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна в производството пред първата инстанция, за която решението е неблагоприятно, но е неоснователна. Първоинстанционният съд, като е анализирал приетите писмени доказателства по преписката и заключението на назначената в хода на съдебното производство техническа експертиза, правилно е установил правно-релевантните факти, като въз основа на тях е извел обосновани правни изводи за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Уведомителното писмо е постановено в нарушение на материалния закон. Логичен и закономерен е изводът на съда, че оспореният административен акт е постановен при неизяснени факти и обстоятелства и при липса на необходимата пълнота в мотивите, които пороци следва да бъдат отстранени при новото разглеждане на преписката. Оспореният административен акт е издаден и при допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Прокурорът от ВАП предлага решението да бъде оставено в сила. Така изложените съображения очевидно се отнасят за касационната жалба на Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", като по другата касационна жалба - на Н. Г. М., няма изразено конкретно становище. Настоящият състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба на Зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С. е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на съдебното решение, което е станало на датата 21.04.2016 г. видно от приложената по делото разписка, подписана е от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която съдебният акт в обжалваната му част е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С оглед датата на пощенското клеймо - 27.05.16., и касационната жалба на Н. Г. М. се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, което, видно от приложената разписка е станало на 13.05.2016 г., и като подписана от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която съдебното решение в обжалваната му част за присъдените разноски е неблагоприятно, е процесуално допустима. Разгледани по същество, и двете касационни жалби са неоснователни. По отношение на касационната жалба на Зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С.: За да постанови описания в началото на настоящото решение резултат за отмяна на Уведомително писмо изх. № 02-080-6500 от 15.10.2015 г. на Зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - РА и да върне преписката на същия административен орган за ново произнасяне по подаденото Общо заявление за подпомагане с УИН: 08/290514/80420 за кампания 2014 г., първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения, липса на мотиви и в противоречие с материалноправните разпоредби. Констатирал е, че основанието за отказ за плащане е, че от общо заявените за подпомагане 13 броя парцели с площ 38,24 ха, като недопустима е определена площта от 18,15 ха, тъй като не попадат в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", като наддекларираната площ надхвърля 50 % установената площ - чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105/22.08.2006 г. във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП. Съдът е коментирал целта на създаването на специализирания слой "ПДЗС" и е посочил, че включването или изключването на определени площи като основание за отказ или за пълно/частично плащане на площ зависи от това дали те отговорят на изискванията и критериите за допустимост по Наредба № 5/10.03.2010 г. Установил е обаче, че декларираните от жалбоподателката площи са заети с трайни насаждения - орехи, поради което за да се приеме, че спорните 18,15 ха от тях са недопустими за подпомагане и излизат извън специализирания слой, е необходимо да се установи, че те не отговарят както на общите изисквания по чл. 8 и чл. 9, така и на специалните изисквания по чл. 11 от Наредба № 5/2010 г., а от събраните по делото доказателства е видно, че тези факти и обстоятелства не са изяснени. Съдът е посочил, че в приложените по делото протоколи от извършени теренни проверки не се съдържат констатации за причините, поради които спорните площи следва да бъдат изключени от допустимата площ, като подобни констатации не се съдържат и в приложените цветни карти, в които са очертани декларираните и подходящите площи. Нещо повече, съдът е констатирал, че не са посочени причините за изключване от допустимия слой части от БЗС /парцел/ 43846-722-1-1, 43846-723-2-1 и 43846-1465-2-1, поради което е направил извод, че липсват мотиви в насока в какво точно се изразява посоченото в писмото "неизвършена земеделска дейност през стопанската година" и в тази връзка съдът е счел, че изложеното от административния орган в уведомителното писмо не се подкрепя от доказателствата по делото. Въз основа на Договор за контрол и сертификация съгласно Регламент /ЕО/ 834/2007 между контролния орган "Кю сертификейшън" АД и жалбоподателката, по делото е представен инспекторски доклад, от който е видно, че от страна на оператора не са направени бележки по отношение проверените полета, култури и мероприятия при извършване на инспекцията. В резултат на тези съображения съдът е направил извод, че оспореният административен акт е постановен при неизяснени факти и обстоятелства и при липса на необходимата пълнота в мотивите, които пороци следва да бъдат отстранени при новото разглеждане на преписката. Така постановеното съдебно решение в тази обжалвана част е правилно. Не се отразява на законосъобразността му факта, че в диспозитива съдът не е посочил целия номер на писмото - предмет на спора, а именно не е посочил цифрите "7269", но тази очевидна фактическа грешка може да бъде поправена по реда на чл. 175 от АПК. Производството по административно дело № 699/2015 г. по описа на Административен съд - Д. (погрешно посочвано в касационната жалба на Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с № 669), е образувано по постъпила жалба от Н. Г. М., чрез адвокат Д. Д. К., срещу УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО ЗА ИЗВЪРШЕНА ОТОРИЗАЦИЯ И ИЗПЛАТЕНО ФИНАНСОВО ПОДПОМАГАНЕ ПО МЯРКА 214 "АГРОЕКОЛОГИЧНИ ПЛАЩАНИЯ" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2014 г., с изх. № 02-080-6500/7269 от 15.10.2015 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ (Д. фонд) "Земеделие" - РА (Разплащателна агенция), издадено при условията на делегиране на правомощия съгласно т. 2 от Заповед № ОЗ-РД /323/11.03.2015 г. Служебно известно е на съда, че тази заповед е допълнена със заповед № ОЗ-РД /323/11.06.2015 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" Р. П., като на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Ж. Т. Ж. са дадени допълнителни правомощия, които обаче за конкретния случай са неотносими. С това писмо адресатът Н. Г. М. от гр. Д., с УРН 601266 се уведомява за оторизирана субсидия по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г., съгласно подадено Общо заявление за подпомагане с УИН: 08/290514/80420 и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2014 г., в размер на 0 лева. Вече никой не спори по въпроса, че това писмо, макар и да е наречено "уведомително", не само уведомява, но и засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на земеделските производители - кандидати за подпомагане, поради което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК. Както всеки административен акт, така и това уведомително писмо следва да е мотивирано - тоест да са изложени и фактически, и правни основания, каквото е изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Видно от Заявление за подпомагане 2014 - Форма за физически лица от 15.05.2014 г., Н. Г. М. е кандидатствала по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по Схемата за преразпределително плащане (СПП), по Схемата за национални доплащания на хектар земеделска земя (СНДП) и по мярката Агроекологични плащания (АЕП), като към последната мярка е представила Приложение за направление "Биологично растениевъдство". С обжалваното уведомително писмо (УП) административният орган се е произнесъл само по мярка 214 "АЕП", а по останалите три схеми за подпомагане вероятно е издадено друго уведомително писмо, което не е предмет на обсъждане по настоящото дело. Безспорен е факта, че със заповед № РД-09-807/05.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните е одобрен обновен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014, а със заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014, като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), а последната е основна част от ИСАК (Интегрирана система за администриране и контрол). Следва да се отбележи за пълнота, че поради законодателна промяна, специализираният слой е с променено наименование от "Площи в добро земеделско състояние" по първата заповед от 2014 г., на "Площи, допустими за подпомагане" по втората заповед от 2015 г. По принцип за кампания 2014 г. е относима редакцията на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, преди изменението през 2015 г.; Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (променено заглавие в ДВ, бр. 14/2010 г., в сила от 19.02.2010 г.), с изменението през 2015 г., но преди изменението в ДВ, бр. 16 от 26.02.2016 г. и следващите изменения и допълнения. Приложима за случая с оглед мярката за подпомагане е и Наредба № 11 от 6 април 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. в действащата към този момент редакция. Относим за кампания 2014 е и Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 г., както и Регламент № 65/2011 г. Не се спори по делото, че възползвайки се от правото си по т. IV от заповед № РД-09-807/05.12.2014 г., Н. Г. М. е подала възражение срещу обхвата на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" в частта, касаеща 11 земеделски парцела в землището на Лиси връх. На това възражение е отговорено с писмо изх. № 94-1655 от 23.04.2015 г., поради което е необяснимо погрешно отразеното в оспореното УП, че за резултатите, касаещи парцелите, фигуриращи във възражението, тя е информирана с писмо изх. № 94-1582/22.04.2014 г. Не се спори, че жалбоподателката пред първата инстанция Н. Г. М. е регистрирана като биологичен производител на биологични продукти и храни. Видно от Инспекторския доклад от контролния орган "Кю сертификейшън" АД, насажденията в декларираните за подпомагане площи са с вид култура: орехи. Правилна се явява констатацията на Административен съд - Д., че тези факти не са изследвани от административния орган. Правилно е и отразеното, че липсват мотиви за израза в УП "неизвършена земеделска дейност през стопанската година". Мотивите не са в нужната пълнота. Вярно е, че мотиви могат да се съдържат и в други документи отделно от самия акт, както твърди касационния жалбоподател, но в случая такива не могат да бъдат изведени от изпратената административна преписка. За парцел с идентификатор 43846-722-1-1 е отразена в колона 7 на УП площ 0.13 ха с неспазени базови и други изисквания, но не е посочена конкретната причина, тоест коя хипотеза е налице от всичките, изброени в т. 6 и т. 7 от Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. със Заповед № РД-09-508/24.07.2014 г., изм. със Заповед № РД-09-746/20.11.2014 г. на Министъра на земеделието и храните. Тълкувателно решение (ТР) № 8 от 11.12.2015 г. на Общото събрание на съдиите от двете колегии на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 1/2015 г., на което се позовава касационния жалбоподател касае въпроса за обжалване на заповедите за одобряване на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" (с предишно наименование "Площи в добро земеделско състояние"), а след като такава заповед влезе в сила, безспорно следва да се прилага, но в случая наличието на площи извън този слой не е единственото основание и причина за постановения отказ за финансово подпомагане. Неотносимо е възражението в касационната жалба на Зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", че "отнапред е ясно, че и след повторното разглеждане на преписката от административния орган пак ще се стигне до акт със същото съдържание, а именно отказ на претендираното финансово подпомагане". Всъщност не се оспорва факта, че са допуснати нарушения, но касатора счита, че същите следва да бъдат определени като несъществени. Константна е обаче съдебната практика, че липсата на мотиви винаги се квалифицира като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което е основание за отмяна на административния акт - т. 2 от Тълкувателно решение (ТР) № 4 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд по тълкувателно дело № 4/2002 г. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. По отношение на касационната жалба на Н. Г. М. от гр. Д.: За да постанови описания в началото на настоящото решение резултат за осъждане на Д. фонд "Земеделие" - РА да заплати на Н. Г. М. сумата от 10 лева, представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски, първоинстанционният съд е приел, че с оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 10 лева, представляващи платена държавна такса. Констатирал е, че по делото е представен договор за правна защита и съдействие с посочен размер на договорено възнаграждение, но не са представени доказателства за реално изплатено такова за един адвокат, поради което не следва да бъде присъждано. Така постановеното съдебно решение и в тази обжалвана част е правилно. По адм. дело № 699/2015 г. по описа на Административен съд - Д. на лист 37 е приложено Пълномощно, с което Н. Г. М. от гр. Д. упълномощава адвокат Д. Д. К. от Адвокатска колегия - П. с редица права във връзка с Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2014 г. На лист 38 е приложен ДОГОВОР за правна защита и съдействие от 02.11.2015 г., в който между клиента Н. Г. М. и адвокат Д. К. е договорено възнаграждение в размер на 3200 лева, платими по банковата сметка на адвоката на три вноски с посочени конкретни дати за плащане - на 04.11.2015 г., на 04.12.2015 г. и на 04.01.2016 г. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), "съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка". Това тълкувателно решение (както всъщност и другите две цитирани по-горе ТР), съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В конкретния случай няма представени никакви банкови документи, че реално е извършено плащане на договорените суми. След като няма доказателства сумите да са били изплатени, то няма основание за присъждане на разноски, защото просто такива не са направени. Разноски се присъждат не само когато са поискани, но и когато са направени. Затова правилно първоинстанционният съд е осъдил ответника по делото да плати само разноските за внесената държавна такса, но не и за адвокатско възнаграждение. Отделно от изложеното следва да се отбележи, че делото е по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Делата по ЗПЗП обаче не са с материален интерес, защото при тях се преценява законосъобразността на обжалвания административен акт, а не се извършва преценка на стойностното изражение на претендираната и одобрената, респективно отказаната финансова помощ. В конкретния случай се извършва проверка на законосъобразността на извършения от административния орган отказ за финансово подпомагане по мярка 214 "АЕП". След като по този вид съдебни производства е неотносим размера на претендираната сума и е без значение каква част от исканата финансова помощ е уважена или отказана, то спорът е административноправен, без конкретен материален интерес. Д. аргумент за това, че делото не е с материален интерес се извлича и от изменението и допълнението на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г., според което в чл. 8, ал. 2, т. 7 изрично, като без определен материален интерес са посочени административните дела по Закона за подпомагане на земеделските производители, с минимален размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие - 500 лева. А преди тази законодателна промяна, възнаграждението за процесуално представителство по делата по Закона за подпомагане на земеделските производители се определяше въз основа на разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, а именно минимално възнаграждение като за неоценяеми искове - 300 лева. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила и в тази обжалвана част. При този изход на делото в касационната инстанция, разноски не следва да се присъждат на никоя от страните. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,