Решение № 9127 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 235/2011 г.

Решение № 9127 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 235/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Обитех" ЕООД моли да бъде отменено решение № 3296/26.10.2010 г. по адм. д. № 3312/2010 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 2000903683/25.09.2009 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. РА бил нищожен, поради късно съставен ревизионен доклад и връчено уведомление по чл. 124 ДОПК след изтичане на срока за извършване на ревизията. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли РА да бъде обявен за нищожен или да бъде отменен, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА№ 2000903683/25.09.2009 г. на ТД на НАП-София в частта, с която е потвърден с решение № 402/24.03.2010 г. на директора на ДОУИ-София - това е частта, от РА, с която са определени задължения по ЗДДС (отм.) и ЗДДС за периода м. 11.2003 г., м. 1.2004 г., м. 6.2006 г. и м. 6.2007 г. след проведена втора ревизия за тези периоди, след отмяна на първия РА при обжалването по административен ред. В мотивите си съдът е приел, че за посочените периоди не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Аик" ООД и "Ахил-К" ООД на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като не са осъществени доставки по спорните фактури. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните и е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на установените с РА данъчни задължения на касатора по ЗДДС (отм.) и ЗДДС. По фактурите от 11 и 26.05.2007 г. на "Аик" ООД за доставка на метални профили, тръби и шини по спецификация е съставен протокол от 14.02.2008 г. между страните по доставките, според който доставка няма да има и се приемат за авансово плащане за доставка на материали. Споразумели са се също, че доставчикът "Аик" ООД дължи сумите по фактурите, преведени авансово по ДКИ № 113/04.02.2008 г. и № 114/07.02.2008 г. Обосновано съдът е приел, че по спорните фактури не са осъществени доставки, не е налице данъчно събитие за издаването им, поради което правилно е приложен чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като е начислен данък без основание. Доводите на касатора, че с ДКИ е възстановен ползвания данъчен кредит и не следва да му се отказва признаване на право на приспадане на данъчен кредит е неоснователен, тъй като в ДКИ не е посочено основанието за издаването им и предхождат цитирания протокол за разваляне на неосъществени доставки, за които без основание са издадени данъчни фактури при липса на данъчно събитие. Обоснован е изводът на съда, че по фактурата за доставка на крепежни елементи не са представени доказателства за осъществяване на доставката. По тази фактура от 30.11.2006 г. също е издадено ДКИ № 1163/22.12.2006 г., без да е посочено основание за издаването му по чл. 96, т. 3 ЗДДС (отм.). При липсата на транспортни документи за крепежните елементи съдът обосновано е приел, че не е доказано осъществяване на доставката по спорните фактури и в РА законосъобразно не е признато правото на приспадане на данъчен кредит по тях. За м. 11.2003 г. и м. 1 и 4.2004 г. "Ахил-К" ЕООД издал фактури на касатора с предмет частично плащане по доставка. Впоследствие са издадени ДКИ, в които е посочено като основание за издаването им "анулиране на сделка". Съдът е приел, че не е налице данъчно събитие по процесните фактури, поради което не възниква право на приспадане на данъчен кредит. В протокол за насрещна проверка от 5.03.2008 г. е констатирано, че ДКИ са издадени поради невъзможност на клиента да плати авансовите вноски. При липса на плащане на аванс по авансова фактура, последната е издадена при липса на данъчно събитие по чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.), както правилно са приели органите по приходите и съдът и не възниква право на приспадане на данъчен кредит по фактурата. Съдът законосъобразно е отхвърлил доводът на касатора за нарушение на чл. 119, ал. 2 ДОПК като е определен за актосъставител орган по приходите, участвал в извършването на ревизията. В ДОПК няма забрана органите по приходите, извършили ревизията да бъдат определени за актосъставители от възложителя на ревизията. Уведомлението за извършване на ревизията по чл. 122 ДОПК, поради установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК е връчено на касатора след изтичане на срока за извършване на ревизията. Съдът е приел, че констатациите в частта по ЗДДС са отразени в РД, по тях ревизираното лице е имало възможност да възрази, както и да представи доказателства, поради което пропускът не води до нищожност на издадения ревизионен акт. Изводът е правилен. В частта по ЗКПО РА е отменен при обжалването по административен ред, а видно от РА и РД в частта по ЗДДС (отм.) и ЗДДС данъчната основа е определена на основания по материалните закони, поради което късно връченото съобщение по чл. 124, ал. 1 ДОПК не се отразява на правилността на РА, тъй като ревизията е проведена по общия ред в тази част. В касационната жалба се поддържат същите възражения като пред административния съд, на които съдът е отговорил правилно и отговорите не следва да се повтарят от настоящата инстанция. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като съдът е присъдил цялото дължимо по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК юрисконсултско възнаграждение по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,