Решение № 7790 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3707/2014 г.

Решение № 7790 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3707/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Елена Георгиева Димчева, от гр. Пловдив против решение № 376/12.02.2014 г. по адм. дело № 32/2014 г. на Административен съд - гр. Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 53, чл. 114 и чл. 115, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив, чрез юрисконсулт Стоева изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че по делото е безспорно установено, че за периода на получаване на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете, същото е било настанено в детско заведение. Не са били налице материалноправните предпоставки за ползване на отпуск по чл. 164 КТ за този период и получаваното обезщетение е неправомерно. Върховният административен съд намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е решение № 454 от 18.12.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив, с което частично е потвърдено разпореждане № К - 50800/27.11.2013 г. на ръководителя на контрола по разходите при ТП на НОИ за сумата от 3022,22 лева, от които 1456,73 лева главница, представляваща неоснователно получено от Елена Георгиева Димчева парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периодите 01.12.2007 г. - 30.04.2008 г. и 15.07.2008 г. - 05.09.2008 г. и 1565,49 лева лихва. С решение № 376/12.02.2014 г. по адм. дело № 32/2014 г. Административен съд - гр. Пловдив е отхвърлил оспорването, приемайки че оспореният акт на директора на ТП на НОИ е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Релевантните по спора факти сочат, че Елена Георгиева Димчева е майка на детето Александър Найденов Димчев, родено на 13.09.2006 г. Същата е ползвала отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) по трудовото си правоотношение с ТД "Лутер" ЕООД - гр. Пловдив, считано за периодите 24.09.2007 г. - 30.04.2008 г. и 15.07.2008 г. - 05.09.2008 г., за които периоди е получила съответстващото се парично обезщетение. Настанила е детето в ОДЗ "Щастливо детство" - гр. Пловдив за времето от 24.09.2007 г. - 14.09.2009 г. и не е прекратила това фактическо положение за процесния период, през който е получавала обезщетения по чл. 53 от КСО. С молба - декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, подадена в ТП на НОИ - гр. Пловдив майката е декларирала, че детето не е настанено в детско заведение и, че в случай на промяна на декларираните обстоятелства се задължава да представи на работодателя си декларация за промяната. Това свое задължение тя не е изпълнила за периодите 01.12.2007 г. - 30.04.2008 г. и 15.07.2008 г. - 05.09.2008 г., твърдейки че с разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО не са били обхванати случаите на настаняване на деца в детски ясли. Настоящият състав на Върховния административен съд намира наведените с касационната жалба доводи за неточно прилагане на материалния закон за неоснователни. Настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО е това дете, което е прието в детската ясла и не е отписано. Родителите са подали необходимата молба за приемането му и между страните не се спори, че тя е била придружена с изискуемите документи. Детето е записано в дневника на яслената група и е започнало своите посещения. Твърденията, че това не е било за целия период, за който се изисква връщане на получените обезщетения не игнорират факта на настаняването. По делото липсват доказателства за прекратено настаняване на детето за процесния период. С въведената промяна в текста Д. В. бр. 100/2010 г. е извършено уточнение, посочвайки като детско заведение и детските ясли, който смисъл до него момент се извличаше по тълкувателен път от визираната разпоредба и във връзка с чл. 27, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. (В този смисъл решение № 7821/11.06.2010 г. по адм. дело № 5637/2010 г. на Върховния административен съд, VI отделение; решение № 14321/25.11.2010 г. по адм. дело № 8556/2010 г. на Върховния административен съд, VI отделение; решение № 3864/23.03.2010 г. по адм. дело № 13788/2009 г. на Върховния административен съд, VI отделение). Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО се изплаща на майката в случаите когато отглежданото дете не е настанено в детско заведение, т. е. настаняването в детско заведение е правоизключващ юридически факт. Следователно, щом като детето Александър Найденов Димчев, е настанено в детско заведение, правото на майката Елена Георгиева Димчева да получава парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО е прекратено от датата на настаняването. Фактът на недеклариране пред своя работодател ТД "Лутер" ЕООД - гр. Пловдив и пред органите на НОИ на новонастъпили обстоятелства от значение за отпуснатото обезщетението по чл. 53 от КСО, за което касационната жалбоподателка се е задължила със заявлението - декларация, не подкрепя развитата от нея теза за добросъвестност при получаването му. Първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила с оглед необсъждането на възраженията досежно точното прилагане на института за давността. Пропускът е несъществен, т. к. възражението за погасени по давност вземания е неоснователно, предвид установените факти по делото, датата на разпореждането на осигурителния орган - 27.11.2013 г., както и разпоредбите на чл. 115, ал. 1 от КСО вр. чл. 171, ал. 1 и чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, съгласно които процесните вземания на НОИ не са погасени по давност, както правилно е приел административният орган. Погасените по давност вземания за сумата от 902, 33 лева, от които 407,37 лева главница и 494,96 лева лихви са редуцирани с решението на горестоящия орган след точно прилагане на разпоредбите, касаещи давността. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция основателно се явява искането за разноски, направено от ответника по касационната жалба. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд такива следва да бъдат поставени в тежест на касатора под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение