Решение № 12384 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13116/2016 г.

Решение № 12384 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13116/2016 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на С. П. А. от [населено място], срещу заповед № ЧР-05-186/14.10.2016 г. на министъра на правосъдието, за прекратяване на обявения със заповед № ЧР-05-76/15.04.2016 г. конкурс, както и по жалба на С. П. А. от [населено място], срещу мълчалив отказ на министъра на правосъдието по заявление с вх. № 94-С-276/30.08.2016 г., във връзка със заповед № ЧР-05-76/15.04.2016 г., с която е обявен конкурс за преминаване в ръководна длъжност в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". В жалбата си срещу заповед № ЧР-05-186/14.10.2016 г. излага подробни доводи за незаконосъобразността поради липса на компетентност, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на установената форма, противоречие с материалноправните разпоредби, противоречие с целта закона. Иска се обявяването й за нищожна или нейната отмяна и връщане на преписката с указания за назначаването му на длъжността. В жалбата си срещу мълчалив отказ на министъра на правосъдието отправя искане на основание чл. 173 вр. с чл. 146, т. 3, т. 4, т. 5 от АПК, съдът да задължи министъра на правосъдието, да издаде заповед за преназначаване на спечелената с конкурс длъжност, чието класиране е обявено с протокол на конкурсната комисия от 06.06.2016 г. Сочи, че със заявление с вх. № 94-С-276/30.08.2016 г. до министъра на правосъдието, е поискал да бъде преназначен на длъжност – началник на сектор "Арести" I-ва категория, при Областна служба "Изпълнение на наказанията" – гр. [населено място] I-ва категория, считано от 26.07.2016 г., като до момента на подаване на жалбата не е получил отговор на подаденото заявление. Моли ответникът да бъде осъден да заплати разликата във възнагражденията за периода, през който не е бил преназначен на по-високата по степен длъжност, ведно със законната лихва. Претендира направените разноски за настоящата инстанция. Ответникът – Министърът на правосъдието, чрез процесуален представител оспорва жалбите като неоснователни. Относно жалбата срещу заповед № ЧР-05-186/14.10.2016 г. на министъра на правосъдието, излага доводи за нейната неоснователност, твърди, че е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Излага и доводи за неоснователност на жалбата срещу мълчалив отказ на министъра на правосъдието, тъй като е налице изрично произнасяне обективирано в писмо № 94-С-276/14.10.2016 г., екземпляр от което е получен от жалбоподателя. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбите за допустими, подадени срещу подлежащи на обжалване административни актове, от заинтересована страна участник в проведения конкурс и в срока по чл. 187, ал. 1 ЗСВ. Съдът като взе предвид представените от страните доказателства и съобрази доводите им, намира за установено следното: Със заповед № ЧР-05-76/15.04.2016 г. на министъра на правосъдието е обявен конкурс за длъжността Началник на сектор "Арести" I категория при областна служба "Изпълнение на наказанията" - [населено място]. Конкурсните етапи са били проведени в периода от 17.05.2016 г. до 06.06.2016 г., а с протокол рег. № 5207/06.06.2016 г. по описа на ГДИН е обявено крайното класиране като жалбоподателят е класиран на първо място. Със заповед № ЧР-05-151/05.08.2016 г. на министъра на правосъдието е утвърдено ново длъжностно разписание на областните служби "Изпълнение на наказанията" към Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", като областна служба "Изпълнение на наказанията" – [населено място] I категория е преструктурирана в Районна служба "Изпълнение на наказанията" - [населено място] I категория към Областна служба "Изпълнение на наказанията" – [населено място]. В тази връзка длъжността Началник на сектор "Арести" I категория при областна служба "Изпълнение на наказанията" - [населено място] в новоутвърденото длъжностно разписание е била трансформирана в изпълнителска – "Главен надзирател IV - I степен" в РСИН [населено място] I категория. Едно от изискванията към кандидатите за участие в конкурса, съгласно т. 5. 2. от Правилата за условията и реда за провеждане на конкурс за преминаване в по-висока длъжност на държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" към министъра на правосъдието, утвърдени със заповед № ЛС-04-1461/26.10.2015 г. на министъра на правосъдието, е да имат или да получат достъп до класифицирана информация, определено по реда на чл. 37 от Закона за защита на класифицираната информация до ниво "Секретно". След извършено проучване на основание искане № RB 212120-001-12/1-5//09.06.2016 г. на жалбоподателя е издадено разрешение за достъп до класифицирана информация № 107970/26.07.2016 г. от заместник-председателя на Държавна агенция "Национална сигурност". На 08.08.2016 г. разрешението е изпратено по електронна поща и с куриер до ОУЧР на ГДИН, като на 10.08.2016 г. е получен неговият оригинал. Със заявление вх. № 94-С-276/30.08.2016 г. С. П. А. е сезирал министъра на правосъдието с искане за преназначаване на длъжност Началник на сектор "Арести" I категория при областна служба "Изпълнение на наказанията" - [населено място], предвид обстоятелството, че е класиран на първо място в конкурс за повишаване в длъжност, което е отразено в протокол от 06.06.2016 г. на конкурсната комисия. С писмо изх. № 94-С-276/14.10.2016 г. на министъра на правосъдието, жалбоподателят е уведомен, че искането му за преназначаване не може да бъде удовлетворено, поради обстоятелството, че длъжността вече не съществува в утвърденото ново длъжностно разписание на областните служби "Изпълнение на наказанията", като му е предложено да заеме длъжността "Главен надзирател IV - I степен" в РСИН - [населено място], I категория. Адресатът се е запознал със съдържанието на акта на 19.10.2016 г. видно от приложеното по делото извлечение от входящ дневник от ОСИН [населено място] (л. 131 по делото). Със заповед № ЧР-05-186/14.10.2016 г. на министъра на правосъдието обявеният конкурс е прекратен. Със заповед № Л-5046/14.12.2016 г. на главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гл. комисар Г. Г., жалбоподателят е преназначен на длъжност "Инспектор V-та степен" в пробационна служба – звено [населено място] към Районна служба "Изпълнение на наказанията " – [населено място] I-ва категория при ОСИН – [населено място]. На 18.01.2017 г. страната се е запознала и подписала заповедта. Предмет на обжалване е заповед № ЧР-05-186/14.10.2016 г. на министъра на правосъдието, с която обявеният конкурс е прекратен, както и мълчалив отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по заявлението на А. от 30.08.2016 г., във връзка с които е образувано настоящото адм. дело № 13116/2016 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. Съдът, при така установената фактическа обстановка, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и извърши служебно проверка на оспореният административен акт – заповед № ЧР-05-186/14.10.2016 г. на министъра на правосъдието на основание чл. 168, ал. 1 АПК, счита жалбата за неоснователна. Заповед № ЧР-05-186/14.10.2016 г. на министъра на правосъдието е законосъобразен административен акт, постановен от компетентен административен орган, в установената от закона форма, мотивиран и съобразен с целта на закона. Не се констатират съществени нарушения на административнопроизводствените правила, липсват основания за прогласяване на нищожност на акта. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Със заповед № ЛС-04-1663/12.10.2016 г. на министъра на правосъдието е разпоредено на основание чл. 3, ал. 2 и чл. 4, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерството на правосъдието – заместник-министър П. Т. Н. да изпълнява функциите на министър на правосъдието за периода от 13.10.2016 г. до 15.10.2016 г. включително. Съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 2 и чл. 4, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерството на правосъдието, при осъществяване на политическата програма на правителството, при разработването на проекти на нормативни актове и при изпълнението на правомощията си министърът се подпомага от трима заместник-министри, като функциите на министъра в негово отсъствие се изпълняват от определен за всеки конкретен случай заместник-министър. Процесната заповед № ЧР-05-186/14.10.2016 г., е издадена в периода, в който зам. министърът на правосъдието е изпълнявал правомощията, с които разполага министърът на правосъдието в пълен обем. Неоснователни са доводите наведени от жалбоподателя, за това че заповедта е издадена от некомпетентен орган, както и искането за прогласяването на нейната нищожност, тай като административният акт изхожда от административния орган, а не от лицето, което го персонализира. В хода на производството не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да бъде основание за отмяна на оспорения административен акт. Със заповед № ЧР-05-186/14.10.2016 г., се слага край на административното производство, а не се поставя начало на процедура по издаване на административен акт, съответно не е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК. За прекратяване на производството административния орган е съобщил на страните по реда за съобщаване на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК неизпълнението на задължението на административния орган, да укаже пред кого и в какъв срок може да бъде обжалван издаденият от него акт, е въздигнато от законодателя като абсолютно основание за автоматично удължаване на сроковете за обжалването му, но не представлява самостоятелно основание за неговата отмяна. Със заповед № ЧР-05-151/05.08.2016 г. на министъра на правосъдието е утвърдено ново длъжностно разписание на областните служби "Изпълнение на наказанията" към Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Д. Н. на сектор "Арести" I категория при областна служба "Изпълнение на наказанията" - [населено място], за която жалбоподателят е спечелил конкурс, в новоутвърденото длъжностно разписание е трансформирана в изпълнителска – "Главен надзирател IV - I степен" в РСИН [населено място] I категория. След като е извършено необходимото проучване на основание искане № RB 212120-001-12/1-5//09.06.2016 г. на жалбоподателя е издадено разрешение за достъп до класифицирана информация № 107970/26.07.2016 г. от заместник-председателя на Държавна агенция "Национална сигурност". На 08.08.2016 г. разрешението е изпратено по електронна поща и с куриер до ОУЧР на ГДИН, като на 10.08.2016 г. е получен неговият оригинал. Едва тогава е изпълнен фактическият състав, за да бъде възможно неговото назначаване. Към този момент в утвърденото на 05.08.2016 г. ново длъжностно разписание, длъжността за която страната е спечелила конкурса вече не съществува. С оглед изложеното административният орган правилно е обосновал невъзможността за преназначаване на исканата длъжност и е прекратил конкурса на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, даваща на министъра на правосъдието правомощия по осъществяването на общо ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията. Тъй като целта на проведения конкурс не може да бъде постигната и не е възможно назначаването на жалбоподателя със задна дата на вече несъществуваща длъжност, органът правилно прилагайки материалния закон и съобразявайки се с целта му, обосновано е прекратил конкурса с процесната заповед. При извършена съпоставка на спорния предмет по двете жалби, с постановеното определение № 13191/05.12.2016 г. по адм. д. № 13175/2016 г. по описа на Върховен административен съд VII-мо отделение, поради тъждество на подлежащите на установяване факти и обстоятелства, съдът е съединил делата за съвместно разглеждане в едно съдебно производство. Тъй като предмет на двете жалби касае законосъобразността на способа за приключване на конкурсната процедура и третират по същество един и същ въпрос, вече изложената и установена фактическа обстановка както и правните изводи, до които съдът достигна при разглеждане на жалбата срещу заповед № ЧР-05-151/05.08.2016 г. на министъра на правосъдието са валидни и при разглеждането на жалбата срещу мълчалив отказ на министъра на правосъдието. При така установената фактическа обстановка, и с оглед изложеното след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и извърши служебно проверка на оспореният мълчалив отказ на основание чл. 168, ал. 1 АПК, съдът счита жалбата за неоснователна. Съгласно чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето в срок на административния орган е мълчалив отказ. Във всички случаи отказа представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и следователно подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Целта, с която чл. 58, ал. 1 АПК въвежда правната фигура на мълчаливия отказ, е решаването в предвидения от закона срок на въпроса, с който е сезиран административният орган при неговото бездействие. С отказа органа едностранно прегражда пътя за настъпване на правните последици, които са търсеният правен резултат. Мълчалив отказ е налице тогава, когато искането до административния орган се отнася до издаване на индивидуален административен акт или до отказ на административния орган да извърши или да се въздържи да извърши определено действие и то само когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане. От представените по делото доказателства се установява, че по заявление вх. № 94-С-276/30.08.2016 г., министърът на правосъдието е постановил изричен административен акт - писмо изх. № 94-С-276/14.10.2016 г. По аргумент от чл. 58, ал. 3 от АПК и ППВС № 4/1976 г. при подадена жалба против мълчалив отказ, тя следва да се разгледа и като жалба срещу направения по-късно изричен такъв. С писмо изх. № 94-С-276/14.10.2016 г. на министъра на правосъдието, жалбоподателят е уведомен, че искането му за преназначаване не може да бъде удовлетворено, поради обстоятелството, че длъжността вече не съществува в утвърденото ново длъжностно разписание на областните служби "Изпълнение на наказанията", като му е предложено да заеме длъжността "Главен надзирател IV - I степен" в РСИН - [населено място], I категория. Административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Изложени са съображения относно невъзможността, кандидатът да бъде назначен на спечелената с конкурс длъжност, поради преобразуването в утвърденото длъжностно разписание. Административният акт е съобразен е с материалноправните разпоредби и съответства с целта на закона. По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт и мълчалив отказ, поради което жалбите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Предвид изхода на спора, на ответника се дължат претендираните за тази инстанция разноски. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид действителната правна и фактическа сложност на спора, за производството по настоящото дело, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати сумата от 200/двеста/лева юрисконсултско възнаграждение на Министерство на правосъдието. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. П. А. от [населено място] срещу заповед № ЧР-05-186/14.10.2016 г. на министъра на правосъдието за прекратяване на обявения със заповед № ЧР-05-76/15.04.2016 г. конкурс. ОТХВЪРЛЯ жалба срещу мълчалив отказ на министъра на правосъдието по заявление с вх. № 94-С-276/30.08.2016 г., във връзка със заповед № ЧР-05-76/15.04.2016 г., с която е обявен конкурс за преминаване в ръководна длъжност в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". ОСЪЖДА С. П. А. от [населено място], да заплати на Министерство на правосъдието, гр. С., 1040 С., ул. "С."....., направените разноски по делото в размер на 200/двеста/лева. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването.