Решение № 61 от 7.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5112/2024 г.

Решение № 61 от 7.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5112/2024 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на Столична община, чрез процесуалния й представител, срещу решение № 1364 от 29.02.2024 г., постановено по адм. дело № 2770/2023 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отменена Заповед № 18/2007/16.02.2023 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - София. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решението като постановено в противоречие с материалния закон. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде разрешен по същество, като бъде потвърдена и оставена в сила оспорената заповед. Претендира разноски за двете инстанции. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответникът по касация "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве" АД. Ответникът - "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве" АД, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага подробни доводи в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Ответникът - Началникът на СГКК – София не изразява становище по касационната жалба. Ответниците – А. Я. М. и В. В. И. не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение и основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е била Заповед № 18/2007/16.02.2023 г. на началника на СГКК-София, с която на основание чл. 91, ал. 1 АПК административният орган е изменил своя Заповед № 18-883/24.01.2023 г., издадена по заявление вх. № 01-671467/16.11.2022 г., в частта, с която е одобрено изменение на КККР на гр. София, състоящо се в коригиране на границите на поземлени имоти с идентификатори 68134.803.441 и 68134.803.1987 в съответствие с границите на УПИ ІІ, за общ. обслужване от кв. 17а по регулационен план на м. НПЗ "Червена звезда", одобрен със заповед РД-09-50-573/19.10.1998 г. на главния архитект на гр. София, като на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР във вр. с чл. 59, ал. 1 АПК е отказано изменението на КККР. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед, с която е оттеглен административен акт, е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия. Постановена е по повод подадени в срока по чл. 149, ал. 1 АПК във вр. с чл. 54 ЗКИР жалби. Издадена е и в преклузивния седмодневен срок по чл. 91, ал. 1 АПК, в предвидената от закона форма, съдържаща изискуемите се реквизити. Съдът е извел извод, че заповедта е оттеглена незаконосъобразно, тъй като е констатирал, че не е налице спор за материално право по отношение на частта от имот с идентификатор 68134.803.1987, която е придадена към ПИ с идентификатор 68134.803.441, както е приел административният орган. По тези съображения е приел заповедта за незаконосъобразна и е отменил същата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, включително и заключението по назначената съдебно-техническа експертиза. Правилно е установено от съда, че Столична община не е посочена като собственик в КККР на поземлен имот с идентификатор 68134.803.1987 като в тази връзка кръгът на заинтересовани лица по смисъла на ЗКИР се определя от § 1, т. 13 ДР ЗКИР, съгласно който "заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата. Вписванията по кадастралния регистър сами по себе си не засягат вещните й права относно имотите, следва да се приеме, че Столична община не притежава качеството на заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР. За да е налице "непълнота или грешка" в одобрената КККР, съгласно определението за това в § 1, т. 16 от ДР ЗКИР трябва да има несъответствие в данните за ПИ отразени в КККР, спрямо действителното им състояние. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР, непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред; като влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1 ЗКИР. В тази връзка правилно е установено от съда, че видно от последният АЧОС № 2607/12.05.1999 г., съставен въз основа на регулационен план на м. Дианабад, одобрен със Заповед № РД50-09-56/1989 г. и ЧИЗРП за п-л ІІ-441, одобрен със Заповед № 09-50-573/1998 г. на гл. архитект на гр. София, Столична община се легитимира като собственик на 1480/4960 идеални части от парцела, с които тя се е разпоредила с договора за замяна на недвижими имоти от 18.07.2000 г., сключен между нея и "Търговска лига-Национален аптечен център" АД - праводател на "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве" АД. Правилно съдът посочва, че Столична община не е вписана в кадастралния регистър като собственик на ПИ с идентификатор 68134.803.1987, предвид което обосновано е прието от съда, че не може да се направи извод за наличието на релевантен спор за материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР между Столична община и жалбоподателя в първоинстанционното производство. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот В. В. И. е собственик на идеални части от правото на строеж, което обаче не е индивидуализирано по никакъв начин. Правилен е извода на съда, че не може да се направи извод, че то включва и процесната част от УПИ ІІ по плана от 1998 г., а не дворното място на УПИ І, отредено за сградата, в която се намира апартамента му. Съдът е извел обоснован и правилен извод за липса на спор за материално право, тъй като вписаните носители на вещни права относно ПИ с идентификатор 68134.803.1987 не представят доказателства, че са такива и относно процесната част от този имот. При така изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – София-град е постановено в съответствие с материалния закон. Не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответната страна по касация "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве" АД следва да бъде уважена като своевременно направена и доказана. Предвид обстоятелството, че изрично е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответникът настоящата инстанция счита, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което претендираното възнаграждение от 3000 лв. следва да бъде намалено като на ответника бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,