Решение № 4407 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1540/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. Х., обозначил се като лице без гражданство против Решение № 36068 от 03.11.2025 г., постановено по адм. дело № 11051/2024г. по описа на Административния съд София-град. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във вр. с чл. 145 и сл. АПК, административният съд е отхвърлена жалбата на А. А. Х. против РЕШЕНИЕ № 11066/24.10.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, обосновавайки наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Ответникът – Председателят на ДАБ с адрес в София, бул. •••, не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва основателността на касационната жалба и отправя искане, обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните: Производството по адм. дело № 11051/2024г. по описа на Административния съд София-град е образувано по жалба на А. А. Х. против Решение № 11066/24.10.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на Х. е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Административният съд е установил от фактическа страна, че след нелегалното му влизане на територията на Република България през юли 2024 г. от Турция,а в периода м.10.2021г. до м.07.2024г. от Египет, където е живял легално, заедно със своята сестра и баща, след напускането на Палестина, лицето подало до Председателя на ДАБ молба за предоставяне на международна закрила, вх. №В-13-892/30.07.2024г. по описа на Регистрационно-приемателен център (РПЦ) на ДАБ. Регистриран е като лице от мъжки пол, роден на [дата]. в Палестинска окупирана територия Газа, с етническа принадлежност [заличен текст], неженен, изповядва [заличен текст] (направление: [заличен текст] ). Въз основа на молбата за закрила на лицето, пред ДАБ е образувано административно производство по общия ред. Установено е, че с търсещия закрила е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол, рег. № УП 6857/13.08.2024 г. /л.30 от първоинстанционното дело/. На 24.10.2024г. Председателят на ДАБ е издал оспореното Решение №11066, връчено на чуждия гражданин на 29.10.2024 година. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал следните изводи: Приел е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Възприел е преценката на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на А. А. Х.. Съдът е изследвал задълбочено обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на А. А. Х. и е изложил напълно обосновани и законосъобразни правни изводи. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от самите изявления на А. А. Х. наличие на такива обстоятелства не се твърдят в представената от чужденеца версия да напусне страната си. Липсват и доказателства, въз основа на които да бъде направено обосновано предположение, че там където е живял жалбоподателя е подложен на преследване, което правилно е довело до отказ за предоставяне статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ. На основание чл. 9 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. По смисъла на чл.142, ал.2 АПК, факти от значение за делото могат да бъдат такива, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение или отменят съществуването на фактите, въз основа на които органът е взел решението си. Посочената разпоредба, задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след издаване на административния акт, ако те имат значение за законосъобразността му в съдебната практика като под нови факти от значение за делото следва да се разбират факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Все в тази връзка, правилното тълкуване на чл. 142, ал. 2 АПК е от изключително значение именно при преценка върху основателността на подадени молби за международна закрила от чужди граждани, тъй като от една страна обстановката в страните на произход на търсещите убежище е често динамична и следва да бъде преценена във всеки един етап на производствата от административният орган и от съда. Произнасянето по тях засягат пряко човешкият живот, поради които индикации за възникнал риск за живота или сигурността на лицето трябва да се взема предвид на всеки етап с оглед правилното прилагане на принципа за забрана за връщане. За да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, следва да съществува вероятност за нечовешко или унизително отнасяне при реализиране на наказанието, а такива данни липсват. От събраните доказателства по делото, административният орган правилно е приел, че липсват доказателства за реална опасност от тежки посегателства спрямо А. А. Х.. Обосновани и правилни са били изводите на съда за актуалното положение в Ивицата Газа, от която е видно, че в страната по произход на чужденеца е налице въоръжен конфликт. Но в представената пред настоящата инстанция справка от 25.02.2026 г., във връзка с касационните основание е видно че е започнал процес на прекратяване на военните действия и подписване на споразумение. В тълкувателно решение по дело № С-465/2007 на СЕС е предвидено, че при оценяването на молбата за субсидиарна закрила се вземат предвид географският обхват на случаите на безогледно насилие и реална дестинация на молителя в случай, че той е изпратен обратно в съответната държава. Предвид разказаната бежанска история и справките за актуалната обстановка в страната на произход, не се установява по безспорен начин, че А. А. Х. е възможно да бъде обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и неговото здраве, което е в основата на преценката по искането за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Още повече,че в случая следва да се отчете обстоятелството,че жалбоподателя е напуснал страната си по произход през октомври 2021 легално за Египет и след престой от две години и половина, напуска Египет в началото на юли 2024г. и със самолетен полет и виза влиза в Турция, като я напуска на 20.07.2024г. не по установения ред. Като е отхвърлил жалбата на А. А. Х. против Решение № 11066/24.10.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на Х. е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,