Решение № 282 от 3.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 218/2010 г.

Решение № 282 от 3.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 218/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Производството е касационно по жалба от подсъдимата А. А. Х. против въззивна присъда № 36 от 1.II.2010 г. по в.н.о.х.д. 5130/2009 г. на Градски съд-София с доводи за всички касационни основания. Съображенията, включително и според допълнението, са че с обжалваната присъда не е конкретизирано времето на извършване на престъплението, че доказателствата не дават основание за категоричен извод за авторството, че присъдата е основана на предположения, че в нарушение на закона не е приложена нормата на чл. 59, ал. 4 НК. Искането е да се отмени присъдата и делото върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът е на становище, че жалбата е неоснователна. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивната присъда в пределите по чл. 347 НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира същата за правилна и законосъобразна, поради което и следва да остане в сила. С присъдата, предмет на настоящето производство е отменена първоинстанционната оправдателна и вместо това подсъдимата А. А. Х. е призната за виновна и осъдена по чл. 343б, ал. 1 и чл. 54 НК на 4 (четири) месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 НК 3 (три) години за това, че на 8.VII.2008 г. в София, жк "Студентски град" управлявала МПС - л. а. "Пежо 307", ДК № С* с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промили - 2,0 промили, установено по надлежен ред; на основание чл. 343г НК е лишена от право да управлява МПС за срок от 9 (девет) месеца. Доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни. Решението си въззивният съд е взел в съответствие с нормата по чл. 14 НПК - по вътрешно убеждение, основано на закона и на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Посочени са установените факти и въз основа на кои доказателства. Анализът на последните не противоречи на правилата на формалната логика и взаимна връзка на отделните обстоятелства. Непосочването в присъдата на конкретен час, в който е разкрито престъплението, за разлика от обвинителния акт, не е нарушение на процесуалните правила - чл. 339, ал. 3 във вр. с чл. 301 и чл. 305 НПК. С нищо не са ограничени процесуални права на подсъдимата, която и се е възползвала от това да не дава обяснения по обвинението, както и да не участва във въззивното производство. При приетите за установени факти законът е приложен правилно - на инкриминираната дата и място подсъдимата Х. е осъществила от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК. Не е налице и третото касационно основание - явна несправедливост на наложеното наказание, защото липсва очевидно несъответствие между него и извършеното от подсъдимата престъпление. Между впрочем, доводите за това основание не са аргументирани нито в жалбата, нито в допълнителните съображения. Вярно е, че по отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС съдът на основание чл. 59, ал. 4 НК не е приспаднал времето, през което по административен ред подсъдимата е била лишена от възможността да упражнява това си право. Това обаче не налага изменяне на въззивната присъда при действието на чл. 417 НПК - когато чл. 59 от Наказателния кодекс не е приложен от съда, той се прилага от прокурора с постановление. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК съдът