Решение № 13002 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8543/2017 г.

Решение № 13002 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8543/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, срещу Решение № 6821/31.05.2017 г., постановено по адм. д. № 2105/2016 г., по описа на Върховен административен съд - Пето отделение., с което е отменена Заповед № 8121К-5330/23.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено решението, като вместо него се отхвърли оспорването срещу заповедта. Ответникът - К. С. Р., редовно уведомен, не се явява, в съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител адв. Миланов, в с. з. и писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, постановено при правилно тълкуване и прилагане на процесуалните правила и материалния закон към приетата за установена фактическа обстановка възоснова на доказателствата по делото. С процесната заповед, за нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР -"неизпълнение на служебни задължения" (което е основание за налагане на дисциплинарно наказание "порицание"), предвид настъпилите от него последици, на основание чл. 202, ал. 1 от ЗМВР, според който "нарушения по чл. 200 или чл. 201 от ЗМВР, в резултат на които са нанесени значителни имуществени вреди на МВР", във връзка с § 1, т. 29 от ДР на ЗМВР ("значителна имуществена вреда е тази, чиято левова равностойност е в размер на 14 или повече минимални работни заплати, към момента на извършване на деянието"), на комисар К. С. Р., ВПД Началник в отдел "Разследване" при ОДМВР - Д., на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 202, ал. 1 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение" за срок от 4 месеца. Заповедта е издадена след установяване на нарушението при извършена проверка със Справка рег. № 8121р-38687/30.10.2015 г. по описа на дирекция "Инспекторат" на МВР, за резултата от извършена проверка в изпълнение на министерска заповед рег. № 8121з-1131/14.09.2015 г., след приемане на писмените обяснения на служителя с рег. № 6976р-3947/14.12.2015 г. Като нарушение на служебната дисциплина органът приема следното: за времето от 28.01.2015 г. до 20.02.2015 г. като председател на комисия, назначена със заповед рег. № 357з-163/28.01.2015 г. на директора на ОДМВР Д. за разследване на трудова злополука не е изпълнил задълженията си да прегледа събраните доказателства за присъствието на инспектор И. П. Г., главен разследващ полицай в отдел "Разследване" при ОДМВР Д. на организирания на 24.01.2015 г. туристически поход, времето и провеждането на футболен мач и получаването на контузия от служителя по време на мача. Рачев не е изискал списък с присъстващи служители, който се явява задължителна част от заповедта за провеждане на похода, а е приел за достатъчно единственото сведение от служител, участвал във футболен мач като доказателство, въпреки че в същото не са посочени място и час на провеждане на състезанието. Допуснал като свидетел да бъде вписан служителя В. К., без при съставяне на протокола за резултатите от извършеното разследване на трудова злополука (№ 1/10.02.2015 г.) да е имало изготвено от него писмено сведение. Това е домео до изписването от назначената комисия в т. IХ на Протокол № 1/10.02.2015 г. у че ".. няма допуснати нарушения. Нормативно занятието е регламентирано...", в резултат, на което на И. П. Г. е изплатено обезщетение в размер на 6 брутни заплати, с което е нанесена финансова вреда на ОДМВР Д. (8 038,80 лв.). Така описаното в заповедта нарушение е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган (ДНО) като дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения, за което е предвидено дисциплинарно наказание "порицание", но предвид настъпилите последици - нанесени значителни имуществени вреди на МВР, на основание § 1, т. 29 от ДР на ЗМВР, деянието е прието за съставомерно по чл. 202, ал. 1 ЗМВР. В производството по издаване на заповедта са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както е установил първоинстанционният съд. Не се доказва по безспорен начин спазването на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание след изслушване или приемане на писмените обяснения на К. Р., съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Това процедурно изискване е съществено и неспазването му е самостоятелно основание за незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Поради това касационният състав не споделя доводите в жалбата, че не представлява съществено процесуално нарушение липсата на положен подпис и дата на ДНО върху самото обяснение рег. № 6976р-3947/14.12.2015 г., както изисква чл. 27 от Инструкция рег. № 8121з-470/2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в министерство на вътрешните работи. Изискването за полагане на подпис и дата върху самите обяснения удостоверява, че ДНО се е запознал с писмените обяснения на наказаното лице преди да пристъпи към налагане на дисциплинарното наказание. В процесната заповед освен посочване на рег. номер и дата на обяснението дадено от лицето, няма мотиви, относно това дали ДНО приема или не направените от Рачев възражения и искания за извършване на допълнителни действия по разследване на нарушението - в нарушение на изискването по чл. 206, ал. 4 от ЗМВР. Не е доказано по безспорен начин и спазването на изискването на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, съгласно който при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Не е взета предвид множеството награди и поощрения на служителя, както и липсата на дисциплинарни наказания, видно от кадровата му справка. Правилно първоинстанционният съд е приел, че деянието, за което е била ангажирана дисциплинарната отговорност на Рачев - за дейността му като председател на комисия за установяване на настъпила трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО със лице -служител на МВР, не представлява нарушение на служебната дисциплина. Комисията е спазила задълженията си съгласно чл. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, да разследва обстоятелствата на злополуката, което е и сторено, като установените факти са отразени в протокол № 1/10.20.2015 г. Съдът правилно е преценил, че в случая комисията е назначена със точно определени задачи да разследва трудовата злополука (определени в Наредбата - касаещи изисквания на трудовото законодателство и процедурите по установяване на трудова злополука), и няма за задача да проверява спазени ли са стриктно изискванията по организацията и изпълнението на заповед № 357з-129/23.01.2015 г. на ВПД директора на ОДМВР Д. (за организиране на поход). Не се установява по безспорен начин твърдяните от ДНО за настъпили вреди, изразяващи се в изплатеното обезщетение от трудовата злополука на служителя да са в причинно-следствена връзка с действия или бездействия на К. Р. като чл. на комисия установяваща настъпването на трудова злополука. Налице е непълнота в правната квалификация на извършеното нарушение в заповедта и налагане на по-строго от предвиденото в закона наказание. В заповедта е посочено, че същата се издава на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, но не е конкретизирано по т. 1 - кои точно разпоредби на закона, издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, не са били изпълнени от наказаното лице. След извършена преценка на събраните доказателства може да се направи извода, че не се установява по безспорен начин извършеното от ответника по касация нарушение, за което му е наложено дисциплинарно наказание с процесната заповед. В производството по издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Като е отменил процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил едно правилно решение. С оглед на изложеното, решението на Върховен административен съд, тричленен състав на Пето отделение следва да се остави в сила. При този изход на спора, следва да бъде уважена претенцията на ответника по касация, за присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 800 лева за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, Петчленен състав, II колегия