Решение № 12837 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7522/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Д. Борисова, срещу решение 667 от 17.06.2025 г., постановено по адм. дело 129/2025 г. по описа на Административен съд Видин, с което е отменена издадената от него заповед РД-11-00-1672/04.04.2025 г. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода да съда, че не е установено полагането от служителя на имитиращ подпис на директора, тъй като той сам е признал това. Не оспорва, че служителят е имал право да подписва насочващи писма от името на директора, но не и да имитира/фалшифицира подписа на ръководителя. Изразява несъгласие и със извода на съда, че не е мотивирано налагането на най-тежкото наказание, като обосновава същото с тежестта на нарушението, предположението, че се касае за злоумишлено деяние, а не за грешка, както и уронване престижа на институцията и злепоставя работодателя пред трети лица. Обосновава, че злоупотреба с доверието на работодателя има и в определени случаи в които не е извлечена имотна облага. За неотносимо към наложеното наказание счита извършеното преди това повишаване в ранг на служителя. По изложените съображения иска отмяна на съдебния акт и постановяване на друго решение по съществото на спора. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът - Ц. М. Ц., чрез пълномощника адвокат К. Груев, в представен писмен отговор, в съдебно заседание и писмена защита, оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Претендира разноски съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като счита, че са налице касационните основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административен съд Видин е бил сезиран с жалба на Ц. Ц., против цитираната по-горе заповед, с която с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5, вр. чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение на длъжност длъжността - младши експерт в отдел Посреднически услуги в дирекция Бюро по труда Видин. Установено от представената преписка и събраните по делото доказателства, че Ц. е назначен и изпълнявал тази длъжност, като има прослужено време от шест години. На 20.03.2025 г. е повишен в ранг - трети младши. На 23.01.2025 г. е подписал насочващо писмо от името на директора на Бюро по труда Видин, с което кандидатът за работа М. П. е изпратен на работодателя Водоснабдяване и канализация Видин ЕООД, което е върнато с отбелязване, кандидатът не е приет на работа поради отказ на работодателя след извършен подбор. По това време директорът на бюрото - А. Р. била в отпуск при временна нетрудоспособност, поради което на 19.02.2025 г. уведомила изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Към писмото представила две писмени обяснения на Ц.. В първото е заявил, че се е заблудил от друга заповед и е решил, че е упълномощен да поставя подпис на насочващите писма. Във второто - че полагането на процесния подпис е направено поради отсъствие на директора и стремеж да обслужи бързо клиента. Заявява, че е допуснал неволна грешка, като вместо собствения си подпис със запетая е поставил произволен подпис. Представена е заповед РД-11-05-04-48/01.08.2019 г. на директора на Бюро по труда Видин, с която всички служители в отдел Посреднически услуги (ПУ) се упълномощени да подписват за директор, насочващи писма с изключение на тези по ОХ РЧР (каквото процесното не е). Последвало е образуване на дисциплинарното производство в чийто ход Ц. отново е дал писмено обяснение, че съзнава допускането на грешката, но не е целял да навреди някому, а е искал да свърши работата си. Разпитан е и от дисциплинарния съвет пред който не е отговорил утвърдително на поставените неколкократни въпроси, че е положил в процесното насочващо писмо подпис, който имитира този на директора. Дисциплинарният съвет е взел решение на основание чл. 96, ал. 3 ЗДСл, като предложил налагане на наказание уволнение . В решението си е изложил делегираната възможност за Ц. да подписва насочващите писма от името на директора и е изразил недоумение защо е решил да имитира подписа му. Последвало е издаване на процесната заповед РД-11-00-1672/04.04.2025 г. в която органът е обсъдил доказателства и е приел, че Ц. е положил подпис имитиращ подписа на директора, с което е нарушил служебните си задължения, като не е изпълнил заповедта с която е упълномощен да подписва насочващи писма. Прието е, че извършеното нарушение е изготвяне на неавтентичен документ, на който е придаден вид, че е изготвен от лице, различно от реалния му съставител. За да отмени атакуваната заповед, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма и има изискуемото съдържание. Неправилно съдът се е позовал само на чл. 108, ал. 1 ЗДСл, тъй като заповедта освен прекратяване предвижда и уволнение, т. е. се изисква и спазване на съдържанието по чл. 97, ал. 1 ЗДСл, но в случая липсват нарушения и на тези нормативни изисквания. Установил е, че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е постановена в противоречие с материалноправни разпоредби. Този извод е обоснован с липсата на доказателства, че служителят е положил подпис който имитира този на директора, тъй като не е ясно от кого е направено сравнението и няма извършена експертиза. Ц. е заявил, че е положил произволен подпис поради неволна грешка. Освен това съдът е приел, че в заповедта не са изложени мотиви защо се налага най-тежкото наказание за допускането на грешката, като не са спазени изискванията на чл. 91 ЗДСл. Не са обсъдени добрите служебно-характеристични данни на Ц. и повишаването му в ранг. Прието е, че наказанието е несправедливо и противоречи на целта на закона изискваща обосноваване при налагане на най-тежкото наказание. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след анализ на събраните по делото доказателства, като са обсъдени и наведените от страните доводите и възражения. Аргументирани са изводите за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Не е вярно твърдението на касационния жалбоподател, че Ц. Ц. сам е признал в хода на дисциплинарното производство, че е положил имитиращ подпис на директора. При наличната делегация за служителя да подписва актове от категорията на процесния и заявеното от него, че е положил произволен подпис, констатацията, че е положил имитиращ подпис или осъществяването на т. нар. кражба на подпис следва да бъде не просто твърдяна, а и несъмнено доказана от страна на органа. С неизпълнение на задълженията си по чл. 35 АПК за всестранно изясняване фактите по случая органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противно на мнението на административния съд. Не са били използвани допустимите процесуални средства, в случая служебното назначаване на експертиза в административното производство - чл. 36, ал. 1 и чл. 49 АПК, за изясняване обстоятелствата дали е налице имитация на чужд подпис. За извършването на такава преценка са необходими специални знания, за които няма данни се притежават от органа. Както правилно е посочил и съда, без подобно процесуално действие заключенията на дисциплинарния орган са изградени въз основа на предположения, което е недопустимо. Същото се отнася и за направеното от органа предположение, че се касае за злоумишлено деяние, а не за грешка. Вината също подлежи на доказване, още повече, че в случая няма никакви индиции за наличието на користни подбуди или противоправна цел у Ц., а кандидатът П. не е била приета на работа поради отказ на работодателя. Доказателства в тази насока също не са събирани. Описаните пропуски в разследването и при мотивиране на процесната заповед, освен за наличието на процесуални нарушения на органа във връзка със събирането и преценката на доказателствата, сочат и на несъответствие с материалния закон поради недоказаност на релевираното дисциплинарно нарушение. Правилно административният съд е приел, че при издаване на заповедта е допуснато и нарушение на чл. 91 ЗДСл, който предвижда критериите при определяне на вида и размера на наказанието, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. Това не е направено в настоящия случай нито от наказващия орган, нито от дисциплинарния съвет. Разпоредбата е цитирана формално и без да са преценени обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Не е отчетено и цялостното поведение на държавния служител. Следователно като е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед съдът е постановил решение в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски за настоящата инстанция има ответната страна, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 3 АПК, в тежест на Агенцията по заетостта следва да се възложат сторените от Ц. Ц. разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение, съгласно договора за правна помощ и инкорпорираната в него разписка, в размер на 1000 лева. В съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 144 АПК, което съдебният състав приема за неоснователно предвид обема на осъществената защита - представени писмен отговор, писмена защита и осъществено представителство в съдебно заседание и обстоятелството, че възнаграждението е в предвидения размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение