Решение № 14357 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4705/2019 г.

Решение № 14357 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4705/2019 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" /РО "НСК"/ - София при РДНСК - ЮЗР, чрез процесуалния му представител - ст. юрисконсулт Дончева, против решение № 1606 от 11.03.2019 г. по адм. дело № 7352/2018 г. на Административен съд София - град, с което е отменен мълчалив отказ на същия за даване на разрешение за продължаване на строителство в ПИ 68134.1007.1863, УПИ XII, кв. 61, м. "Кръстова вада", Столична община и преписката е изпратена на органа за ново разглеждане. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците: "Джeй Би Ай" ООД, Р. Петров, Р. Марков лично и като ЕТ "Р. Марков - Джойнт Билдинг Инвестмънт", чрез пълномощника им - адв. Пенева, оспорват касационната жалба като неоснователна. Претендират разноски. Ответникът: Т. Николова, чрез пълномощниците й - адв. Пенева и адв. Бакалова, също поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставянето й без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: За да отмени мълчаливият отказ на началника на РО "НСК" - София при РДНСК - ЮЗР, съдът е приел, че строителството в процесния УПИ XII, кв. 61, м. "Кръстова вада", СО, е спряно със Заповед от 16.01.2018 г. на вр. и. д. началник на РО "НСК"-София при РДНСК-ЮЗР, на основание чл. 224, ал. 1, т. 3 ЗУТ, а не на основание чл. 8, ал. 2, т. 1 и 2 от Наредба № 1 от 16.04.2007 г. за обследване на аварии в строителството, като компетентността на органа произтича от чл. 224, ал. 1 ЗУТ. Съобразно установените факти е обосновал изводи, че последиците от настъпилата авария в съседен имот - УПИ X са отстранени, като е изпълнена монолитната конструкция на строежа до кота - 0, 00, премахната е опасната сграда в съседния имот по одобрен проект, с което законовата цел е постигната, поради което ответникът не е имал основание да отказва издаване на разрешение за продължаване на спряното строителство в УПИ XII, на основание чл. 224, ал. 4 ЗУТ. Съдът е обсъдил изискванията на чл. 12, ал. 5 и ал. 6 от цитираната Наредба № 1/2007 г., като е приел, че и двете разпоредби са неприложими за случая. По отношение на ал. 5 е изложил мотиви, че за ликвидиране на последиците от аварията не е необходимо да се извършват СМР в УПИ XII, за които се дължи издаване на разрешение за строеж, а по отношение на строителството в съседния имот разрешението за строеж не може да бъде издадено на жалбоподателите. По отношение на ал. 6, в частта й изискваща заплащане на дължимите възнаграждения на членовете на техническата експертна комисия /ТЕК/ и на наложените глоби и имуществени санкции, като условия за продължаване на строителството, е приел, че се въвеждат рестрикции, които чл. 224, ал. 4 ЗУТ не предвижда и което представлява дописване на закона, поради което в тази част наредбата като противоречаща на закона, не подлежи на прилагане - аргумент от чл. 15, ал. 1 ЗНА. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилни са изводите на съда, че влязлата в сила заповед от 16.01.2018 г. за незабавно спиране изпълнението на всички видове СМР по строеж: "Жилищна сграда с подземни гаражи" в УПИ XII, кв. 61, м. "Кръстова вада", СО, поради възникнала авария по време на строителството, е издадена от касатора в изпълнение на правомощията му по чл. 224, ал. 1 ЗУТ и на основание чл. 224, ал. 1, т. 3 от с. закон, вместо на основание чл. 8, ал. 2, т. 1 и 2 от Наредба № 1 от 16.04.2007 г. за обследване на аварии в строителството /посл. изм. ДВ бр. 65/2016 г./. По този начин изключвайки правомощията на началника на ДНСК по тази наредба, съдът неправилно е изместил и материално-правните основания, визирани в нея за ликвидиране на последиците от процесната авария и за издаване на разрешение за продължаване на строителството. Наредба № 1 от 16.04.2007 г. за обследване на аварии в строителството /наричана по-долу само наредбата/, е подзаконов нормативен акт, издаден на основание § 18, ал. 1 ЗР на ЗУТ, а не за прилагане на отделна разпоредба от ЗУТ, в частност на чл. 224 от него. Съгласно § 18, ал. 1 ЗР на ЗУТ, министърът на регионалното развитие и благоустройството издава наредби и инструкции по прилагането на ЗУТ. Разпоредбата на чл. 222, ал. 1, т. 1-15 ЗУТ визира правомощията на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, като в т. 13 е разписано правото му да издава заповеди за обследване на аварии в строителството по реда на наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройство за всички категории строежи. Тази наредба е именно цитираната в Заповед от 16.01.2018 г. на вр. и. д. началник на РО "НСК" - София при РДНСК-ЮЗР, Наредба № 1/16.04.2007 г. От изложеното следва, че наредбата е самостоятелен подзаконов нормативен акт, която извън реда и основанията за спиране на строежи по чл. 224, ал. 1 и сл. ЗУТ, предвижда правомощие на началника на ДНСК или упълномощено от него дл. лице да издава заповед за незабавно спиране изпълнението на строеж при възникнали аварии по време на строителството и за ликвидиране на последиците от тях. Това му правомощие е специално, без оглед категорията на строежа и няма връзка с правомощието на същия орган по чл. 224, ал. 1 ЗУТ, който има предвид спиране на строежи само от първа до трета категория /процесния строеж е от четвърта категория/, във връзка с недопускане и отсраняване на незаконно строителство. Поради това е явно, че приложимият нормативен акт за случая е наредбата, съдържаща самостоятелни основания за спиране на строежа при настъпила авария, каквато е налице /извън случаите на чл. 1, ал. 2, т. 1 и 2 от нея/, както и основания за продължаване на строителството, след ликвидиране на последиците от нея. При преценката за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ, спрямо материалноправните изисквания на наредбата, съдът е допуснал нарушения на закона, изразяващи се в следното: Необоснован и в противоречие със събраните доказателства е изводът на съда, че дадените от ТЕК задължителни предписания по одобрения протокол на тази комисия от 14.03.2018 г. / стр. 114-134 са изпълнени изцяло, а с това и са ликвидирани последиците от аварията. Предписанията са дадени в т. 4, подточка 3. 1-3. 3 на този протокол, като по делото липсват доказателства за изпълнението на тези по т. 3. 3 от тях, в частта им касаеща изграждането отново на авариралата част от строежа в съседния имот-УПИ X, въз основа на одобрен по реда на ЗУТ инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. Данните са, че на 26.06.2018 г. е одобрен инвестиционен проект за премахване на двуетажно тяло от "жилищна сграда с гараж и трафопост" - бл. 1, вх. А на УПИ X, кв. 61, м. "Кръстова вада"- предмет на аварията, което премахване е реализирано. Липсва обаче одобрен инвестиционен проект и РС за изграждането отново на премахнатата сграда, срещу което предписание ответниците не са възразили чрез оспорване на протокола на ТЕК, по реда на чл. 12, ал. 1 от наредбата, поради което същият е бил одобрен. Поради това неправилен е изводът на съда, че всички предписания са изпълнени, както и че липсата на издадено РС за преизграждане на авариралата сграда не може да бъде издадено на ответниците. В предписанието на ТЕК не е казано, че проекта и РС се издават на ответниците. Целта е, чрез тях да бъдат отстранени последиците от аварията. Тази цел е видна и от разпоредбите на чл. 12, ал. 5 и ал. 6 от наредбата, които поставят допълнителни изисквания, освен предписанията на ТЕК, също за постигане на тази цел. Сред тези изисквания са изготвяне на инвестиционен проект и издадено РС по общия ред за извършване на СМР, необходими за ликвидиране на последиците от аварията. При липсата на одобрен инвестиционен проект и издадено РС за преизграждане на съборената сграда в съседния УПИ X, последната не е изградена, а с това и не е постигната целта на даденото предписание по т. 3. 3 от протокола на ТЕК и е нарушен чл. 12, ал. 5 от наредбата, като без значение е обстоятелството на чие име се дължи издаването на тези книжа. При неизпълнение на посоченото предписание и на изискването по чл. 12, ал. 5 от наредбата за снабдяване със строителни книжа, последиците от процесната авария не са отстранени, а с това и предпоставките за издаване на исканото разрешение за продължаване на строителството в УПИ XII не са налице. При отсъствието им, оспореният мълчалив отказ се явява законосъобразен, противно на приетото от съда. Не се споделят и изводите на съда за неприложимост на чл. 12, ал. 6 от наредбата, в частта, с която се поставят допълнителни изисквания за да бъде издадено разрешение за продължаване на строителството. При положение обаче, че не са изпълнени всички предписания на ТЕК и не са отстранени изцяло последиците от аварията в УПИ X, не се налага обсъждане изпълнението на допълнителните условия по чл. 12, ал. 6 от наредбата за издаване на искания акт. От изложеното следва, че касационната жалба се явява основателна, а обжалваното решение, с което е отменен мълчаливия отказ и преписката върната на органа за ново произнасяне - неправилно, поради нарушение на материалния закон. Като неправилно същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на ответниците срещу мълчаливия отказ бъде отхвърлена като неоснователна. Съобразно този резултат по съществото на спора, неоснователни са и исканията им за разноски пред касационната инстанция. Касаторът не претендира разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение