Решение № 125 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6755/2008 г.

Решение № 125 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6755/2008 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП срещу Решение № 222 от 19.03.2008 г. на Бургаския административен съд, IV-ти състав, постановено по адм. д. № 615/2007 г., с което е отменен РА № 20 60 670/12.03.2007 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Сливен, потвърден с Решение № РД - 10 - 233/21.05.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който на "Макроком" ООД, гр. Сливен е отказано право на признаване на данъчен кредит в размер на 10080 лв. по фактура № 1/12.12.2005 г. с издател ЕТ "Галина 2004 - Галина Христова", гр. Пловдив, с данъчна основа 50 400 лв. и е определена лихва в размер на 1472.60 лв. за неправомерно възстановен кредит. В касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Макроком" ООД, гр. Сливен срещу РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Макроком" ООД, гр. Сливен я оспорва чрез процесуалният си представител в съдебно заседание. Моли съдебното решение на БАС да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е бил РА № 20 60 670/12.03.2007 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Сливен, потвърден с Решение № РД - 10 - 233/21.05.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който на "Макроком" ООД, гр. Сливен е отказано право на признаване на данъчен кредит в размер на 10080 лв. по фактура № 1/12.12.2005 г. с издател ЕТ "Галина 2004 - Галина Христова", гр. Пловдив, с данъчна основа 50400 лв. и е определена лихва в размер на 1472.60 лв. за неправомерно възстановен кредит. Мотивите на данъчните органи са, че не не са налице предпоставките, визирани в чл. 64 ЗДДС (отм.). В конкретния случай, данъчно задълженото лице не притежавало данъчна фактура, отговаряща на изискванията на Закона за счетоводството. За да отмени РА БАС е приел, че са изпълнени изискванията на чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.). В хода на ревизионното производство са били извършени насрещни проверки при доставчика ЕТ "Галина 2004 - Галина Христова" гр. Пловдив и при предходния доставчик "АА Интерком" ЕООД гр. София. Било установено, че ЕТ "Галина 2004 - Галина Христова" гр. Пловдив е начислил за данъчния период от 01.12.2005 г. до 31.12.2005 г., данъка по посочената фактура в размер на 10080 лв. Той е бил пратен на доставчика по ДДС - сметка на 13.01.2006 г. При проверката на доставчика на ЕТ "галина 2004 - Галина Христова", гр. Пловдив, "АА Интерком" ЕООД гр. София е представил копие от дневника за продажбите и хронология по сметки 411, 4532 за месец декември 2005 г. Представил е и служебна бележка от IV РПУ на Столична дирекция "полиция", като доказателство за твърденията, че в резултат на извършено престъпление са унищожени първични счетоводни документи, поради което не могат да бъдат представени. По делото е била проведена съдебно - счетоводна експертиза, от която е видно че "АА Интерком" ЕООД гр. София, е отразил в дневника си за продажби фактура № 3348/12.12.2005 г. с предмет доставка на Д11200 кг. сухо мляко". Тази фактура участва и в резултата по справката декларация на дружеството за м. Декември 2005 г., а дължимия по нея данък е внесен на 16.01.2006 г. Двете фактури с издател ЕТ "галина 2004 - Галина Христова", гр. Пловдив и "АА Интерком" ЕООД гр. София, са били отразени в счетоводствата на търговците, като задължения към бюджета, съгласно изискванията на чл. 55 ал. 6 ЗДДС (отм.), без каквито и да било нарушения на счетоводното законодателство при осчетоводяването им. При така установените факти, БАС е приел, че по отношение на жалбоподателя не е налице нарушение на нормата на чл. 64 ал. 1 т. 6 ЗДДС (отм.), така както е посочил данъчния орган. Приел е, че не е налице и която и да е от хипотезите на чл. 65 ал. 2 ЗДДС (отм.), твърдения за което се съдържат както в ревизионния акт, така и в потвърждаващото го решение. За да възникне правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е необходимо кумулативното проявление на предпоставките по чл. 64 ЗДДС, съгласно която данъкът по облагаемата доставка трябва да е начислен от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка. Начисляването на ДДС от доставчика е уредено в разпоредбата на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), а именно: данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който да посочи данъка, отрази този документ в регистрите по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадената справка - декларация. Това означава, че за да възникне за жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит освен издаването на данъчната фактура и отразяването в нея на ДДС, и регистрирането й в дневника за продажбите и справката - декларация, подавана от лицето -доставчик. ДДС трябва да бъде начислен от регистрираното лице - доставчик по сделката в неговото счетоводство и като задължение към бюджета. Начисляването на данъка е гаранция за изпълнението на данъчните задължения по ДДС на доставчика, която има за последица възникването на право на данъчен кредит от същия бюджет в полза на получателя. Спазването на тези изисквания, е доказано по отношение и на двамата доставчици на стоката, получена от жалбоподателя. Непредставянето на документи относно транспортирането на стоката от "АА Интерком" ЕООД гр. София за ЕТ "галина 2004 - Галина Христова" гр. Пловдив, се дължи на обстоятелства независещи от волята на проверяваните лица, за което са представени доказателства. Доставчика ЕТ "галина 2004 - Галина Христова" гр. Пловдив, е подписал декларация, че транспорта по издадената от него фактура, е бил за сметка на клиента. Правилни са изводите на БАС, че фактите, установени в хода на ревизионното и съдебното производство, не са в подкрепа на становището, застъпено в ревизионния акт за липса на реална доставка. Според настоящия съдебен състав, касационната жалба е неоснователна. Оспорването на реалността на доставките е направено едва в касационната жалба. Нито в РА, нито в потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП-Бургас се съдържат констатации относно нереалност на доставките, както и наличието или липсата на предпоставките на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Поради изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК решението на БАС следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, ВАС, Първо ДА" отделение