Решение № 14637 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4942/2014 г.

Решение № 14637 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4942/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на началника на отдел "Местни приходи" при Община Монтана срещу решение № 80 от 11.02.2014 г. по адм. д. № 9/2014 г. на Административен съд Монтана, с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация № 62/20.03.2013 г. на орган по приходите в Община Монтана потвърден, с решение № 5/15.04.2013 г. на началник отдел "Местни приходи" в Община Монтана и е изпратена преписката на органа по приходите в Община Монтана за произнасяне, съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Излагат се доводи за неправилност на решението, тъй като жалбоподателката пред съда не е представила пред органа по приходите доказателства, че действително притежава собствен съд с посочения обем или, че такъв съд се намира в имота й. Органът по приходите е приел, че след като в имота на жалбоподателката не е поставен собствен съд, то не би могло да се определи количеството битови отпадъци и тя не е е могла да се възползва от възможността за определяне на таксата според количеството битови отпадъци. В тази връзка органът по приходите правилно е преценил, че след като липсва декларираната от жалбоподателката кофа в имота й ще се ползват съдовете намиращи се на друга улица на около 50 м от обекта, при съответната честотата на извозванията. Подадена е касационна жалба срещу решението и от Тодорка Петрова Джокова, която сочи, че решението е правилно, но са са неправилни мотивите дадени в задължителните указания, с които преписката е върната на органа, тъй като неправилно е прието, че изчисленията следва да се извършат на база едно извозване в седмицата или 52 в годината, в какъвто смисъл е заповед № 2406/29.10.2012 г. на кмета на Община Монтана, вместо 4 извозвания в годината, в какъвто смисъл е подадената декларация по чл. 19а от наредбата. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата на началника на отдел "Местни приходи" при Община Монтана и за недопустимост на жалбата на Тодорка Петрова Джокова. За да отмени административния акт, съдът е приел, че размера на дължимата такса за сметоизвозване е незаконосъобразно определен. в мотивите на оспорения административен акт изчислението е правено за кофа с обем 0,1 куб. м. при честота на извозване три пъти седмично при 52 седмици, а съгласно заповед № 2406/29.10.2012 г. на кмета на Община Монтана съдовете с вместимост 0,100 л подлежат на извозване един път седмично. След като оспорващия е подал, на основание и в срока по чл. 19а от Наредбата на Общински съвет Монтана за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите декларация № 967/28.11.2013 г., с която изрично е заявил, че ще ползва през 2013 г. една кофа и след като административния орган е приел, че става дума за кофа с обем от 0,1 куб. м. е следвало да съобрази при изчисляването на дължимата сума, че броя на извозванията ще е 1 път седмично, както е разпоредено със заповед № 2406/29.10.2012 г. на Кмета на Община Монтана. Изявлението, което оспорващия е направил в декларация № 967/28.11.2013г, че ще се ползва от четири извозвания годишно, няма обвързващо действие за административния орган, тъй като определянето на дължимата сума по сметоизвозване е пряко свързано със заповед № 2406/29.10.2012 г. на Кмета на Община Монтана, която води до формиране на разхода за предоставяната услуга. Оспорващият изрично е заявил, че през 2013 г. ще ползва една кофа, а това негово изявление е възприето и от административния орган, които изрично е посочил в мотивите на административния акт, че прави изчисления именно за кофа с обем 0,1 куб. м., то изчислението за дължимата сума по сметоизвозване е следвало да се изчислява при условията на заповед № 2406/29.10.2012 г. на кмета на Община Монтана за извозване един път седмично при 52 седмици годишно или общо 52 извозвания, а не както незаконосъобразно е прието три пъти седмично или общо 155 извозвания въз основа на който е определена пропорционално следващата се сума за частта от имота. За лицето подало заявление не съществува задължение, както по силата на закона, така и по силата на Наредбата на Община Монтана, да доказва каквито и да е обстоятелства свързани с притежаването на съдове за отпадъци, тъй като това обстоятелство се установява в последствие от административния орган при предоставянето на услугата по сметоизвозване. В конкретния случай оспорващия се е възползвал от възможността предвидена в чл. 19а от Наредбата и е заявил, че ще ползва кофа, тоест обстоятелството, че не разполага с кофа в посочения обем следва да се установява не от него, а от административния орган. Решението е правилно. Касационната жалба на Тодорка Джокова е недопустима. Съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, право да обжалва решението има страната по делото, за която то е неблагоприятно. В случая оспореният от Джокова акт е отменен и решението за нея е благоприятно. Мотивите на съдебния акт нямат самостоятелно значение и не могат да се обжалват отделно от диспозитива /т. 18 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС/. При тези обстоятелства тази касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Допустимата за разглеждане касационна жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е съобразил указаното с отменителното решение на Върховния административен съд. За диспозираната отмяна на АУЗД в частта на поддържаното оспорване за размера на задълженията за сметосъбиране и сметоизвозване не се установява наличие на предпоставки за приложимост на заявените с жалбата основания по чл. 209, т. 3 АПК. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК се установява, че в хода по делото /протокол от 30.01.14 г./ оспорилата е уточнила предмета на оспорване. Съдът е възприел същото в мотивите си и е разгледал само законосъобразността на определения размер на задълженията. Приел го е за незаконосъобразно определен, но не е отменил АУЗД в тази част, а е отменил акта в цялост. Независимо от това постановеното в тази част решение не следва да се обезсилва, тъй като органът ще постанови нов акт, с който ще определи общата стойност на задължението на жалбоподателката пред съда. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение