Решение № 13683 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6729/2010 г.

Решение № 13683 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6729/2010 г., VI о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на РУ "СО" гр. Бургас, против решение № 358 от 8.04.2010 г., постановено по административно дело № 935 по описа за 2009 г. на Административен съд - гр. Бургас, с което е отменено решение № 62/10.06.2009 г. на директора на РУ "СО" - гр. Бургас, в частта, с която е потвърдено разпореждане № 219/27.04.2009 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУ"СО"- Бургас за събиране на сумата от 1 129.09 лева, ведно с начислената лихва в размер на 421,78 лева, по ревизионен акт за начет № 5/27.03.2009 г., издаден против осигурителя "Синтия" ЕООД, с. Атия, представляваща изплатено парично обезщетение в полза на служителя Дечка Божилова Господинова за отглеждане на малко дете за периода 17.04.2007 г. - 25.11.2007 г. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон. Касаторът моли обжалваното от него съдебно решение да бъде отменено като неправилно. Ответникът "Синтия" ЕООД, чрез процесуален представител в писмени бележки, представени в съда на 29.10.2010 г. оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно и не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Предмет на обжалване в производството пред Административен съд - Бургас е решение № 62/10.06.2009 г. на директора на РУ "СО", гр. Бургас и потвърденото с него разпореждане № 219/27.04.2009 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в РУ "СО" гр. Бургас за събиране на сумата от 1129.09 лева, ведно с начислената лихва в размер на 421,78 лева, по ревизионен акт за начет № 5/27.03.2009 г., издаден против осигурителя "Синтия" ЕООД, с. Атия, представляваща изплатено парично обезщетение в полза на служителя Дечка Божилова Господинова за отглеждане на малко дете за периода 17.04.2007 г. - 25.11.2007 г. Административният орган е мотивирал решението си с обстоятелството, че за периода 17.04.2007 г. до 25.11.2007 г. Господинова е нямала право на отпуск по чл. 164, ал. 3 от КТ, тъй като трудовото правоотношение на майката Тодорова е било прекратено. Директорът на РУ "СО" Бургас е счел, че осигурителят "Синтия" ЕООД е следвало да прекрати отпуска на Господинова и да спре изплащането на обезщетението за отглеждане на малко дете за цитирания по-горе период от време. Първостепенният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. За да отмени оспорения административен акт, обосновано, въз основа на събраните по делото доказателства, административният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на майката не е правопрекратяващ факт за отпуска по чл. 164, ал. 3 от КТ на бабата. Съдът е стигнал до извода, че разпоредбата на чл. 46, ал. 7, т. 7 /нова - ДВ, бр. 10. от 2009, бр. 6/ на Наредбата за работното време, почивките и отпуските, е материално правна и като такава има действие ex nunk. Към процесния период основанието за прекратяване на отпуска по чл. 164, ал. 3 от КТ, визирано в разпоредбата на чл. 46, ал. 7, т. 7 от Наредбата не е съществувало. Въвеждането на горната норма навежда на извод, че до момента на въвеждането и такова основание за прекратяване на отпуска не е съществувало, защото ако би било възможно то са се извежда по друг начин, не би била въведена нормата. Съдът е приел, че административният орган, незаконосъобразно, без да се основава на конкретна правна норма с правопрекратяващ субективното право ефект, по пътя на тълкуването е стигнал до извода, че щом се прекрати трудовото правоотношение на майката, това води автоматично до прекратяване на ползвания отпуск от бабата на детето. Правилен е и изводът на съда, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО/ в редакцията си от ДВ, бр. 105 от 2005 г./ Контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване, от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание или от отменени актове на медицинската експертиза и др. Стигайки до извода, че служителката Господинова се е намирала в законоустановен отпуск, разрешен по надлежния и ред и при липса на основания за неговото прекратяване, с оглед на което тегленето и изплащането на обезщетението за отглеждане на малко дете, е извършено правомерно и отменяйки решението на административния орган, в обжалваната му част, съдът е приложил правилно материалния закон. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,