Решение № 8391 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1085/2018 г.

Решение № 8391 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1085/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ във вр. с чл. 72, ал. 4 ЗМВР. Образувано е по касационна жалба от Е. Байраков, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 7685/13.12.2017 г. на Административен съд – София град по адм. дело № 7198/2017 г. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон. Счита, че първоинстанционният съд не е съобразил релевираните от него твърдения и възражения относно липсата на форма и несъотвествието с целта на закона на оспорената Заповед за задържането му. Намира, че е игнорирана липсата на данни, от които може да се направи обосновано предположение, че съществува вероятност или е възможно лицето да е извършило или да е съпричастно към извършването на конкретно престъпление. Сочи, че заповедта е немотивирана, като намира, че докладната записка не замества необходимостта от мотиви в самата заповед или в нарочен документ, към който тя да препраща. Акцентира върху тезите си за превратното тълкуване на фактите по делото, за необсъждането на всички негови възражения и отхвърлянето на доказателствените му искания. В подкрепа на доводите си развива подробни аргументи и претендира отмяна на обжалваното решение и вместо него, постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Младши инспектор в 09 РУ СДВР с писмен отговор и в о. с. з., чрез процесуален представител, оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът при Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол от АС- София град е законосъобразността на Заповед за задържане на лице с рег. № 1062/12.06.2017 г. на полицейски орган при 09 РУ на СДВР, с която е наредено задържане за срок до 24 часа на лицето Е. Байраков. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Административното производство е образувано по сигнал за извършена от кражба от магазин, постъпил около 14 ч. по време на дежурството на автопатрул на 12.06.2017 г. При посещение на адреса на магазина продавачката обяснила, че непознато лице е взело стоки без да ги заплати. Малко по- късно управителят на магазина хванал лицето наблизо. Същото било на видима възраст около [възраст] и нямало документи за самоличност. Представило се като Е. Байраков и потвърдил, че е взел от магазина цигари и двулитрова кола, които не е заплатил. За така установеното е оформена преписка на място, снети са сведения от служителите в магазина, а задържаното лице е отведено в 9-то РУ, където била установена самоличността му и задържан за установяване на съпричастност към ЗМ 279/2017 г. по описа на 9 РУ. Препис от материалите по ДП № ЗМ 279/2017 г. по описа на РУ са изискани от съда, при което е установено, че образуваното срещу неизвестен извършител наказателното производство е спряно поради неразкриване на извършителя на деянието. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 74, ал. 2 ЗМВР и на предвидената в закона административна процедура по задържане на лицето. След като е обсъдил приложимите нормативни правила, на които се е позовал полицейският орган при задържането на жалбоподателя, съдът е достигнал до извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Основателни са доводите на касатора, че от събраните по делото по делото доказателства изобщо не може да се установи какви фактически обстоятелства са обусловили необходимостта от задържането на жалбоподателя. Посочването на данни за извършени престъпления, съпричасност към ЗМ 279/2017 г. и установяване на самоличност при липсата на конкретни факти, които индицират неправомерно поведение на задържаното лице, не е достатъчно, за да се приеме, че е спазено изискването по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Цитираното в заповедта досъдебно производство не е приобщено към административната преписка, а едва при съдебното обжалване, поради което и предвид факта, че то е образувано срещу неизвестен извършител, не може да се прецени каква е релевантността му към оспорената заповед. По аналогичен начин не е изяснено при какви обстоятелства се е наложило задържането на лицето за установяване на самоличността му, при положение, че към момента на съставяне на заповедта за задържане и документите към нея лицето е идентифицирано с трите си имена, ЕГН и адрес. Прилагането на принудителната административна мярка следва да е обосновано с конкретни фактически обстоятелства, които подведени към съответната правна хипотеза да обосноват необходимостта от ограничаване правата на задържаното лице. В случая такива фактически обстоятелства не са доказани по делото, поради което неправилно решаващият съд е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него, постановено друго, по изяснения от фактическа страна спор, с което заповедта бъде отменена. /така и Решение № 6956/09.05.2019 г. по адм. дело № 12458/2017 г./ При този изход на спора и направеното искане, в полза на пълномощника на касатора на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адвокат Т. Чобанова следва да се присъди адвокатско възнаграждение от по 400 лв. за всяка инстанция, или общо 800 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение