Решение № 10764 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5101/2024 г.

Производството е по реда на чл.226 вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на министъра на иновациите и растежа, чрез процесуалния му представител гл. юрк. Д. Янкова, против решение 1847 от 21.03.2024 г. по адм. дело 894/2023 г. на Административен съд София град. Твърди се неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се решаващият извод на съда за отсъствие на несъвместимост по см. на чл. 7, ал.2, т.7 от ЗДСл като предпоставка за прекратяване на служебното отношение с Г. В. Т.. Поддържа се, че служебното правоотношение с лицето е възстановено на 19.08.2021г., когато е подадено заявлението й за допускане до държавната служба въз основа на влязлото в сила съдебното решение за отмяна на предходна заповед за уволнение и към тази дата Т. е работила по друго служебно правоотношение, с което се доказва несъвместимост за заемане на процесната длъжност, респ. материалноправното основание по чл.103, ал.1, т.4 от ЗДСл. Наведени са твърдения и за наличие на трудово правоотношение, прикрито като гражданско такова, като допълнително основание на прекратяване на служебното правоотношение с Т.. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции и се възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната страна, което се счита за прекомерно. Ответникът Г. В. Т., лично и чрез процесуалния си представител адв. А. Иванова, в писмен отговор и устно в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за обосновано и правилно. Прави искане за присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, а разгледана по същество - за неоснователна. Съображенията са следните: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Г. В. Т. против заповед ЧР-П-62/25.08.2021 г. на министъра на икономиката, с която на осн. чл.103, ал.1, т.4 вр. с чл.7, ал.2, т.7 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателката за длъжността началник отдел с ранг ІV старши, в отдел Законодателство, вътрешен контрол и нередности, Главна дирекция Европейски фондове за конкурентоспособност, считано от 26.08.2021 г., поради несъвместимост в случаите по чл.7, ал.2, т.7 от ЗДСл. Във връзка с основанието за издаване на заповедта, органът е посочил, че към 11.08.2021 г., когато е влязло в сила решение 9134/11.08.2021 г. по адм. дело 5956/2020 г. на ВАС за отмяна на заповед ЧР-П-46/14.06.2019 г. на министъра на икономиката за прекратяване на служебното правоотношение с Г. Т. и към 19.08.2021 г., когато се е явила на работа, същата работи и по друго служебно правоотношение в администрацията на Район Младост-Столична община на длъжност началник на отдел на отдел Правно обслужване и човешки ресурси. По жалбата първоначално е образувано адм. дело 9241/2021 г. по описа на АССГ, със страни оспорващата Г. Т. и ответник министърът на икономиката, като с решение 3245/13.05.2022 г., оспорената заповед е отменена. С решение 792/25.01.2023 г. по адм. дело 6805/2022 г. на ВАС, V отд., обжалваното първоинстанционно решение е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане с указания за конституиране като ответник на министъра на иновациите и растежа във връзка с настъпилото преобразуване на Министерство на икономика. Следва образуване на настоящото дело, а с обжалваното решение процесната заповед е отменена като незаконосъобразна на основанията по чл.146, т.4 и т.5 АПК. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената по чл. 108, ал. 1 ЗДСл писмена форма; че от органа не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата противоречи на материалния закон и на неговата цел. Решаващите доводи са за отсъствие на несъвместимост в хипотезата на чл.7, ал.2, т. 7 от ЗДСл, т.е. на приложеното от органа материалноправно основание за прекратяване на служебното правоотношение с Г. Т.. Съдът счита, че към датите посочени в заповедта, 11.08.2021 г. и 19.08.2021 г., не е съществувало служебно правоотношение между страните, тъй като лицето не е възстановено на длъжността, заемана преди уволнението, отменено с решението на ВАС. Според формираните доводи, независимо, че Т. е подала заявление в МИ с искане да бъде възстановена на длъжността на 19.08.2021 г., органът по назначаването е издал заповед, с която е допуснал същата до заеманата длъжност на 25.08.2021 г., когато е възстановено служебното правоотношение, а към тази дата, служителката не е работила по друго служебно правоотношение, тъй като съществуващото такова с Столична община район Младост е прекратено на 20.08.2021 г. Съдът е отрекъл възможността да бъде възстановено служебното правоотношение със задна дата, предхождаща издаването на акта на органа, както в случая, със заповед от 25.08.2021 г., но считано от 19.08.2021 г., тъй като е недопустимо придаването на обратно действие на индивидуалните административни актове, освен ако не е предвидено изрично в закон. С горното процедиране на органа, както и с доводи за ограничения на правото на труд на служителя, са обосновани изводите за противоречие на заповедта с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след анализ на събраните по делото доказателства като са обсъдени и наведените от страните доводите и възражения. Не са налице оплакванията в касационната жалба за пороци на обжалваното решение по чл.209, т.3 от АПК, а именно: Настоящият състав на касационната инстанция изцяло споделя решаващите изводи в обжалваното решение за материалноправна незаконосъобразност на процесната заповед поради отсъствие на посоченото основание по чл. чл.103, ал.1, т.4 вр. с чл.7, ал.2, т.7 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение с Г. В. Т.. Както правилно е приел административният съд, в случая не е налице несъвместимост в хипотезата на чл.7, ал.2, т.7 от ЗДСл., а именно работа по друго служебно правоотношение. Тук е мястото да се посочи, че наведените от касатора доводи за работа по трудово правоотношение, прикрито като гражданско такова, като допълнително основание за прекратяване на служебното правоотношение с Т., са неотносими към спорния предмет по делото и съдът не е следвало да ги обсъжда и да събира доказателства за установяването им. Дължимата преценка за законосъобразност на административният акт се извършва съобразно изложените от органа фактически и правни основания за издаването му. Недопустимо е навеждането на други факти, относими към друго правно основание, както в случая - за несъвместимост в хипотезата на чл.7, ал.2, т.6 от ЗДСл, каквото не е обсъждана и приложена от административния орган. С оглед на горното, на оплакванията на касационният жалбоподател в тази част не се следва отговор, както и преценка на представените по делото граждански договори и показанията на разпитания свидетел. Релевантните за правния спор факти са безспорно установени от събраните по делото доказателства, от които се установява, че с решение 9134 от 11.08.2021 г. по адм. дело 5956/2020 г. на ВАС е отменена заповед ЧР-П-46/14.06.2019 г. на министъра на икономиката за прекратяване на служебното правоотношение с Г. Т.; че същата е подала заявление с вх. 94-Г-119/19.08.2021г. до министъра на икономиката, с което на осн. чл.122, ал.1 от ЗДСл изразява желание да бъде възстановено на заеманата длъжност началник отдел в Главна дирекция Европейски фондове за конкурентоспособност. Видно е, че с писмо от 20.08.2021 г., Т. е уведомили кмета на район Младост Столична община, за съдебното решение и за подаденото заявление за възстановяване на длъжността в МИ, при което със заповед РД-10-8-7/20.08.2021 г., на осн . чл. 103, ал.1, т.4 ЗДСл, кметът на Район Младост прекратява служебното правоотношение с Г. Т. за длъжността началник отдел в отдел Правно обслужване и човешки ресурси, считано от 20.08.2021 г. Със заповед ЧР-Н-34/25.08.2021 г. на министъра на икономиката, е наредено Т. да бъде допусната до заеманата преди уволнението длъжност началник отдел в отдел Законодателство, вътрешен контрол и нередности, Главна дирекция Европейски фондове за конкурентоспособност, считано от 19.08.2021 г., когато е подадено заявлението й, като актът е връчен на служителя на 25.08.2021 г. Следва издаване на процесната заповед ЧР-П-62/25.08.2021 г. на министъра на икономиката за прекратяване на служебното правоотношение с Г. Т. поради несъвместимост, считано от 26.08.2021 г. Видно от заключението на вещото лице по делото, в МИ на служителя е начислена и изплатена заплата за м. август 2021 г. за 5 работни дни от 19 до 25 август 2021 г. , а според ведомостта за заплати за м. август в Район Младост за 17 работни дни. От анализа на изложените факти, по които страните не спорят, следва правилността на решаващия извод на административният съд, че в случая не е налице несъвместимост като основание за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като към 25.08.2021 г., Г. Т. не е работила по друго служебно правоотношение. Неоснователни и в противоречие с материалния закон, са доводите в касационната жалба, повтарящи приетото от органа в издадената заповед, че наличието на несъвместимост следва да се преценява към датата 19.08.2021 г., когато Т. е подала заявление за възстановяване на длъжността в Министерство на икономиката. Основният спор по делото е относно датата, когато е започнало да се осъществява служебното правоотношение между страните, доколкото към тази дата следва да се преценява несъвместимостта като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Отговорът на спорния въпрос изисква и отговор на въпроса във връзка с възможността за възстановяване на служебното правоотношение със задна дата, предхождаща изричния акт на органа, респ. с допустимостта на обратното действие на индивидуалните административни актове. Формираните от административния съд мотиви по така съществуващия спор, са правилни и се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Според чл.122, ал.1 от ЗДСл, при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. За да започне да осъществява служебните си функции е необходимо служителят освен да подаде заявление и/или да се яви лично в службата, органът по назначаване да го допусне да изпълнява съответната длъжност, което може да стане с изрична заповед или по друг начин, с който категорично да се установи, че реално се осъществяват функциите от служебното правоотношение /например с акт за встъпване в длъжност, изпълнение на конкретни служебни задължения и др./. По делото не се твърди и не се доказват такива обстоятелства, а начисляването и изплащането на заплата, само по себе си не установява осъществявани служебни функции. В случая, след заявлението на Г. Т. от 19.08.2021 г., на 25.08.2021 г. органът е издал заповед за допускането й до работа, но считано от 19.08.2021г., т.е. на заповедта е придадено обратно действие, което е незаконосъобразно. Принцип в административното производство, запазен и с действащия АПК, е, че административният акт произвежда действие от момента на неговото издаване. За да се придаде обратно действие на акт, е необходимо изрично нормативно овластяване за това, какъвто не е настоящият случай. Неоснователна е тезата на касатора за противното, тъй като няма нормативно основание правните последици от акта да настъпят в момент предхождащ неговото издаване, както незаконосъобразно е процедирал органа. При това фактическо и правно положение, съдът правилно е приел, че служебното правоотношение е започнало да се осъществява към датата на издаване на заповедта на органа за допускане на служителката до работа на 25.08.2021 г. Безспорно е, че към тази дата служебното правоотношение на Т. с район Младост на Столична община е прекратено, поради което не е налице пречката по чл. 7, ал. 2, т. 7 ЗДСл и процесната заповед, издадената на посоченото правно основание, е незаконосъобразна. Несъвместимостта ще е основание за прекратяване на служебното правоотношение, ако съществува по време на осъществяване на служебното правоотношение аргумент от чл. 27 ЗДСл. Както се посочи, за да е налице осъществяване на служебното правоотношение, служителят следва да е встъпил в длъжността, т. е. да е започнал да осъществява служебните си функции, а по делото не се доказва този релевантен факт да е настъпил към 19.08.2021 г., както неправилно е приел административният орган. От изложеното следва, че не са налице предпоставките по чл. 103, ал. 1, т. 4 ЗДСл и издадената заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на служителката е материалноправно незаконосъобразна. Правилно решаващият съд е приел, че формалното възстановяване на служебното правоотношение със служителката със задна дата, е единствено с цел да бъде прекратено с процесната заповед, с което е осъществено и основанието за незаконосъобразност по чл.146, т.5 АПК. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, касаторът няма право на разноски. Съдът присъжда в полза на ответника по касация, направените разноски пред касационната инстанция в размер на 1200,00 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък на разноските и договор за правна защита и съдействие по делото. Възражението на процесуалния представител на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е аргументирано, като съдът не намира основания за неговото намаляване. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на второ отделение,