Решение № 1279 от 26.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6279/2010 г.

ВАСI отделение26.01.2011 г.докладчик т Фани Найденова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 93/9.03.2010 г. по адм. д. № 747/2009 г. на Административен съд - Пазарджик. Осъжда "Интерпетролиум енд партнерс" ООД, гр. София, да заплати на Община Панагюрище разноски за касационната инстанция в размер на 300 (триста) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1279 от 26.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6279/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Интерпетролиум енд партнерс" ООД, гр. София, против решение № 93/9.03.2010 г. по адм. д. № 747/2009 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения за такса битови отпадъци № 19/21.07.2009 г., издаден от кмета на Община Панагюрище. Изложени са твърдения за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът, кметът на Община Панагюрище в представено от процесуалния представител адвокат Чавдаров писмено становище и писмени бележки излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Иска решението да бъде оставено в сила и да се присъдят направените разноски за касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил акт, издаден на "Интерпретролиум енд партнърс" ООД - гр. София, на основание чл. 9б, ал. 2 и чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, във връзка с подадена декларация по чл. 17 от същия закон, с установен размер на задължения за ТБО за годините, както следва: за 2004 г. - 7200 лв. и лихви - 4830,77 лв., за 2005 г. - 600 лв. и лихви - 328, 19 лв., за 2006 г. - 7200 лв. и лихви - 3017, 30 лв., за 2007 г. - 1200 лв. и лихви - 338, 99 лв., за 2008 г. - 1800 лв. и лихви - 229, 32 лв. и за първото полугодие на 2009 г. - 4500 лв. и лихви - 79, 06 лв. За процесния период 2004 г. - 2009 г. са издадени заповеди на кмета на Община Панагюрище по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, представени по делото, с които са определени регулационните граници на град Панагюрище като граници на районите, в които е организирано сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на битови отпадъци. Не се спори, че дружеството, в качеството си на собственик на недвижим имот на територията на Община Панагюрище е подало декларация по чл. 17 от ЗМДТ с вх. № 010/16.02.2004 г. с посочена отчетна стойност на имота в размер на 600 000 лева. Тази стойност е послужила като база за определяне на такса битови отпадъци. Не се спори, че имотът - земя и сгради в поземлен имот № 3866, кв. 232 се намира в регулационните граници на гр. Панагюрище, т. е. в район, в който услугите се предоставят от Общината. Съдът е приел, че въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че Община Панагюрище реално е предоставяла услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" на територията, където се намира петролната база на задълженото лице. Независимо от факта, че в процесния имот не се развива производствена дейност, такса битови отпадъци се дължи. За да бъде освободено от тази такса, дружеството е следвало изрично да декларира, че тази услуга няма да се ползва поради неизползване на имота. В съответствие с разпоредбите на ЗМДТ в чл. 18, ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Панагюрище, приета с Решение № 97/6.10.2004 г. на Общинския съвет Панагюрище, е разпоредено, че не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имотите, които няма да се използват през цялата година и е подадена декларация за това в срок до 30 октомври на предходната година. Както се установява в хода на оспорването на административния акт, това обстоятелство е декларирано по надлежния ред от дружеството само за 2007 г. и 2008 г., поради което за останалите периоди, таксата предвид изложените мотиви и при липса на подадени декларации по чл. 18, ал. 2 от наредбата, се дължи. Спорът е по възражението на дружеството - жалбоподател, че имота не се ползва и относно редовността на осъществяваното почистване, броят на съдовете за смет и тяхното местоположение. В тази връзка са ангажираните по делото пред първоинстанционния административен съд доказателства: свидетелски показания, експертиза, писмени доказателства. По делото са представени и приети всички декларации, които дружеството е подавало за да бъде освободено от заплащане на такса смет, поради не използване на имота. Установява се, че такива декларации, които са постъпили в общинската администрация през съответната предходна година, са подадени само за годините 2007 г., 2008 г. 2009 г. и 2010 г., като декларациите за 2007 г. и 2008 г. са били съобразени от административния орган и за тези две години такса за сметосъбиране и сметоизвозване не е начислена. Декларацията за освобождаване от такса смет за 2009 г. е подадена на 18.12.2008 г., тоест след нормативно установения в наредбата срок, поради което не е уважена, за което дружеството е било уведомено от общината с писмо № 70-00-1011/28.01.2009 г. В Наредбата съществува разпоредба, с която е предвидена възможност такса смет да се определя на база декларирани съдове, за която цел ползвателят следва да подаде декларация по образец № 4 до 30 октомври на предходната година. Такава декларация дружеството жалбоподател е подало само през 2004 г., поради което ТБО за 2005 г. е определена на този принцип, а именно на база декларирани 4 броя кофи за смет, както установява вещото лице по приетата втора експертиза. Въпреки, че основите възражения на жалбодателя са свързани с недължимост на таксата са сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като Акт № 19/21.07.2009 г. се обжалва в цялост, съдът е изследвал наличието и на останалите два компонента от ТБО - такса за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа или други съоръжения за обезвреждането им. Съдът е приел, че въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че Община Панагюрище реално е предоставяла услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" на територията, където се намира петролната база на задълженото лице. Община Панагюрище предоставя услугата поддържане чистота на териториите за обществено ползване чрез възлагането й на Общинско предприятие "Чистота", което се потвърждава и от заключението на приета по делото съдебно-икономическа експертиза. Съгласно последното, по изготвен график преминава автомобил на Общинско предприятие "Чистота", който събира и извозва битовите отпадъци. При така установените факти, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ. Дължимостта на третия компонент от ТБО - таксата за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или други съображения за тази цел, зависи от наличието на депо или друг вид съоръжения. По делото се установява, че депо има. Видно от приетото писмено доказателство - удостоверение от РИОСВ гр. Пазарджик, на територията на Община Панагюрище за периода 2004 г. - 2009 г. е в експлоатация общинско депо за обезвреждане на битови отпадъци, находящо се в м. "Братаница", землище на гр. Панагюрище, което фигурира в регистъра на депата, поддържан от Изпълнителната агенция по околната среда към МОСВ. Това обстоятелство се потвърждава и от представените от ответната страна Акт за публична общинска собственост № 274/24.03.2006 г. и Скица от 12.04.2002 г. на имот № 085302 - "Сметище" в землището на гр. Панагюрище. Конкретните размери на таксите за услугите по акта са съобразно приетите решения от Общински съвет гр. Панагюрище за процесния период 2004 г. - 2009 г., и правилното им изчисляване се потвърждава от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза. Установено е, че за 2005 г. таксата е изчислена въз основа на декларирани брой съдове за смет, а за 2004 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. и първото полугодие на 2009 г., ТБО е изчислена на база отчетната стойност по декларацията, поради това, че задълженото дружество не е декларирало съдове за смет. За 2007 г. и 2008 г. са съобразени подадените декларации за неизползване на имота и задължението по акта е само такса за поддържане чистотата на места за обществено ползване и такса за поддържане на депо. Независимо, че в някои от решенията на Общинския съвет е записано, че таксите се изчисляват на база "данъчна оценка" на имотите, то съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ в редакцията на тази разпоредба до изменението и с ДВ, бр. 95 от 2009 г. - в сила от 1.01.2010 г., данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е тяхната отчетна стойност. С приетата експертиза е установено и правилно изчисляване на лихвите за забава. В касационната жалба отново се поддържат същите възражения, които са били предмет на обсъждане от първоинстанционния съд. При подробни и аргументирани мотиви, обосновани с безспорно установените по делото факти, изводите в обжалваното съдебно решение за законосъобразност на административния акт са правилни. По изложените съображения касационна инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция - платено възнаграждение за изготвяне на писмена защита и отговор по касационната жалба от процесуалния представител адв. Чавдаров в размер на 300 лв., съобразно представения Договор за правна защита и съдействие от 28.06.2010 г. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

Цитирани разпоредби

1