Решение № 8298 от 23.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4221/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет(ОС) - Хасково, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 8516 от 11.12.2025 г. на Административен съд(АС) – Хасково по адм. дело № 1159/2025 г., поправено с Решение №1130 от 18.03.2026 г. по същото дело. С обжалваното решение съдът е обявил за нищожни разпоредбите на чл. 26, ал. 4 и чл. 35, ал. 2 от Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на община Хасково, приета от Общински съвет – Хасково (Наредбата) и е отменил като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 27а, ал. 2, т. 1 от Наредбата в частта на включения в цената на услугата 20% данък добавена стойност (ДДС), като е осъдил Община Хасково да заплати съдебните разноски по делото на Т. И. Д., П. Т. З. и Н. Р. Н. Касационният жалбоподател – Общински съвет- Хасково, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че за жалбоподателите е налице правен интерес от оспорване на процесните разпоредби от Наредбата. Моли съда да обезсили съдебното решение като недопустимо и да прекрати производството. В условията на евентуалност, ако съдът прецени решението за допустимо, моли да бъде отменено като неправилно и вместо него настоящата инстанция да отхвърли жалбите като неоснователни. Смята, че незаконосъобразно съдът е отменил разпоредбата на чл. 27а,ал. 2, т. 1 от Наредбата в частта на включения в цената на услугата 20% ДДС, тъй като в разпоредбата липсва такава част. Излага още, че съдът не е обсъдил всички доводи и възражения на страните, както и всички доказателства по делото. Твърди, че неправилно съдът е приел за нищожни разпоредбите на чл. 26, ал. 4 и чл. 35, ал. 2 от Наредбата, тъй като текстовете на Наредбата са в съответствие със законовия текст, като същевременно установяват конкретните правила за паркиране. Счита, че предвид липсата на противоречие на разпоредбите от Наредбата с норми от по-висок ранг, то обявените за нищожни разпоредби са материално законосъобразни. Претендира присъждане на съдебни разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното от ответниците адвокатско възнаграждение. Излага, че фактическата и правна сложност на делото, предвид отделеното време на адвоката за защита на ответниците по делото, с оглед идентичността на настоящото дело (неговия предмет) с други дела със същия предмет, заведени от настоящите ответници срещу наредби на други Общински съвети, не обосновава заплатения и претендирания от тях размер на адвокатско възнаграждение. По изложените съображения моли съда да го редуцира. Ответниците по касационната жалба – Т. И. Д., П. Т. З. и Н. Р. Н., чрез процесуален представител в писмен отговор оспорват жалбата. Излагат подробни възражения на релевираните от касатора доводи. Правят искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендират съдебни разноски за адвокатско възнаграждение. Излагат, че възражението на касатора за прекомерност на платеното от тях адвокатско възнаграждение е неоснователно и молят съда да присъди направените от тях разноски в пълен размер. На 18.05.2026 г. в съдебно заседание е представено становище от П. Т. З., чрез адв. Бойчев, в което ответникът предлага на съда да прецени хипотезата на чл. 159, т. 3 АПК, в частта, с която е отменена разпоредбата на чл.27а, ал.2, т.1 от Наредбата, тъй като последната разпоредба е била изменена от ответника с Решение № 410/26.09.2025 г. на ОС-Хасково, което удовлетворява жалбоподателите. Твърди, че горното обстоятелство обуславя отпаднал правен интерес на жалбоподателите, поради което съдебното производство в тази част следва да се прекрати като им бъдат присъдени съдебни разноски. Излага още, че в останалата част поддържа отговора си и моли съда да остави в сила решението, в частта, с която е обявена нищожността на разпоредбите на чл. 26, ал. 4 и чл. 36, ал. 2 от Наредбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура представя заключение за основателност на касационната жалба. Дава становище за недопустимост на съдебното решение, а в условията на евентуалност, ако съдът прецени решението за допустимо, излага съображения за правилност на съдебното решение. По делото е постъпила и частна жалба от Т. И. Д., П. Т. З. и Н. Р. Н., подадена чрез процесуален представител, срещу Определение №1129 от 18.03.2026 г. по същото дело, с което съдът е оставил без уважение молбата на настоящите частни жалбоподатели за изменение на Решение № 8516 от 11.12.2025 г. по адм. дело № 1159/2025 г. в частта за разноските. Частните жалбоподатели излагат съображения за неправилност на постановеното определение и молят съда да го отмени като незаконосъобразно и вместо него да им присъди направените от тях разноски за първата инстанция в пълен размер. Ответникът по частната жалба – Общинския съвет – Хасково, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли съда да остави в сила Определение №1129 от 18.03.2026 г. по адм. дело № 1159/2025 г. на АС - Хасково. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна следното: С Докладна записка от председателя на Постоянната комисия (ПК) по транспорта при Община Хасково е предложено на Общински съвет – Хасково да приеме Наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на община Хасково. От Председателя на Общински съвет – Хасково е свикано десето заседание на колективния орган на 23.07.2004г. и в дневния ред като т.1 е включено обсъждане на докладната записка относно приемане на Наредбата, както и са посочени заседания на постоянните комисии на 19, 20 и 21.07.2004 г., включително на ПК по транспорт – на 19.07.2004 г. от 16.00 ч. На 23.07.2004 г. е проведено заседание на Общински съвет – Хасково, в което са предложени изменения на проекта на Наредбата. С Решение №155/23.07.2004 г, на основание чл. 21, т.13 и чл. 22 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), е приета Наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на община Хасково. Нормативният акт е приет с 32 гласа „за“, 1 „въздържал се“, без гласове „против“. С последващи решения на колективния орган Наредбата е изменяна и допълвана като с Решение №749 от 20.07.2007 г. е изменен текстът на чл. 26, ал. 4, с Решение №308/04.12.2012 г. е изменен и допълнен този на чл. 35, а с Решение №102/26.06.2020 г. е приета нова редакция на чл. 27а от Наредбата. В Решение №4/02.04.2025 г., издадено по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) на председателя на ОбС-Хасково е посочено, че цените за паркиране по чл. 27а, ал. 2 от Наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на община Хасково са с включен 20 % ДДС. Оспорените пред АС-Хасково разпоредби имат следното съдържание: Чл. 26, ал.4 „Разрешава се паркиране на моторни превозни средства (МПС) с максимално допустима маса до 2,5 тона върху тротоарите, ако откъм страната на сградата остава лента с широчина най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.“ Чл. 35, ал.2: „Ако лицето оспори нарушението и откаже да подпише фиша по ал.1,му се съставя акт по реда на чл. 33 от тази наредба.“ Чл.27, ал.2, т.1: „Цените за ползване на паркомясто в „синя зона“ са както следва: за 1 час – 1 лев.“ Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспорената наредба е приета от компетентен орган, в исканата от закона форма, по отношение на разпоредбите на чл. 26, ал.4 и чл. 35 ал.2 от Наредбата, при допуснато съществено нарушение на админстративнопроцесуалните правила, в нарушение на изискванията на 26 и 28 ЗНА. Приел е още, че разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от наредбата възпроизвежда напълно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от Закона за движението по пътищата(ЗДвП), а разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от Наредбата възпроизвежда дословно разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 186, ал. 2 ЗДвП, което е недопустимо и излиза извън компетентността на органа, който го е приел. С тези мотиви е обявил нищожност на разпоредбите на чл. 26, ал. 4 и чл. 35 ал. 2 от Наредбата. По отношение на разпоредбата на чл. 27а, ал. 2, т. 1 от Наредбата, в частта й на включения в цената на услугата 20% ДДС, съдът е изложил, че разпоредбата е приета в нарушение на материалния закон. Решението е неправилно, в частта, с която съдът е отменил разпоредбата на чл. 27а, ал. 2, т. 1 от Наредбата, по отношение на включения в цената на услугата 20% ДДС, тъй като в тази част е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради следните съображения: Видно от доказателствата по делото с Решение № 410 от 26.09.2025 г.( в сила от 01.11.2025 г.) разпоредбата на чл. 27а, ал. 2, т. 1 е изменена. Действително единият от ответниците по настоящото дело - П. Т. З., е заявил, че за него е отпаднал правният интерес от оспорване на разпоредбата след изменението, но останалите двама ответници, които също са обжалвали тази разпоредба, не са заявили дали продължават да имат интерес от воденето на производството. Съгласно Решение от 24.11.2022 г. на Съда на Европейския съюз(СЕС) по дело № С-289/2021 г., „принципът на ефективност, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска процесуално правило на държава членка, съгласно което - когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред - се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне, без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и без такъв интерес да е бил взет предвид." Видно от доказателствата по делото последното съдебно заседание пред първата инстанция е проведено на 12.11.2025 г., т.е. след влизане в сила на Решение № 410 от 26.09.2025 г. на ОС- Хасково (01.11.2025 г.), следователно преди да продължи разглеждането на делото в частта, относно оспорването на изменената разпоредба от Наредбата - чл. 27,а, ал. 1, т. 1, съдът е следвало да даде възможност на жалбоподателите да заявят дали продължават да имат интерес от воденето на производството, което не е сторено от съда. Пред настоящата съдебна инстанция единствено П. Т. З. е заявил, че вече няма интерес от водене на делото в цитираната по-горе част и моли съда да прекрати производството в тази част по отношение на всички ответници. Предвид допуснатото от съда нарушение (недадена възможност на останалите двама жалбоподатели да заявят дали продължават да имат интерес от воденето на производството) и липсата на изрично изявление на Т. И. Д. и Н. Р. Н. пред настоящата съдебна инстанция дали продължават да имат интерес от воденето на производството в тази част, настоящият касационен състав не може да прецени дали съдебното решение в частта, с която е отменена разпоредбата на чл. 27а, ал. 2,т. 1 от Наредбата, е допустимо. Изложеното налага отмяна на решението в тази част и връщане на делото за ново разглеждане в същата част. При новото разглеждане на делото в отменената и върната от настоящата съдебна инстанция част, АС-Хасково следва да даде възможност на Т. И. Д. и Н. Р. Н. да заявят дали продължават да имат интерес от воденето на производството в частта, с която е отменена разпоредбата на чл. 27а, ал. 2, т. 1 от Наредбата и с оглед на тяхното изявление да прецени дали да продължи разглеждането на делото в тази част или да прекрати производството в в посочената част. Решението е валидно, допустимо и правилно в останалата част. Правилно съдът е приел, че за жалбоподателите е налице правен интерес от оспорване на разпоредбите на чл. 26, ал. 4 и чл. 35, ал.2 от Наредбата. Съгласно чл. 26, ал. 4 от Наредбата разрешава се паркиране на моторни превозни средства с максимално допустима маса до 2,5 тона върху тротоарите, ако откъм страната на сградата остава лента с широчина най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Според чл. 94 ал. 3, изр. 2 ЗДвП допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. При съпоставката на двете разпоредби следва извод, че чл. 26, ал. 4 от Наредбата възпроизвежда законовата разпоредба на чл. 94, ал. 3, изр. 2 ЗДвП. Според чл. 35, ал. 2 от Наредбата ако лицето оспори нарушението и откаже да подпише фиша по ал. 1,му се съставя акт по реда на чл. 33 от тази наредба. Съгласно чл. 39, ал. 3 ЗАНН ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт съгласно разпоредбите на този раздел. По силата на чл. 186, ал. 2 ЗДвП на лице, което оспорва извършеното от него нарушение или откаже да подпише фиша, се съставя акт. Съпоставката на цитираните разпоредби води до извод, че чл. 35, ал. 2 от Наредбата възпроизвежда напълно разпоредбите на чл. 39, ал. 3 и чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА) предвижда, възможност за всеки общински съвет да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Анализът на цитираната разпоредба води до извод, че компетентността на общинските съвети за издаване на подзаконови нормативни актове е ограничена до възможността за регулиране на обществени отношения от местно значение, които обаче не са уредени с нормативни актове от по-висока степен. Предвид изложеното, както правилно е приел и АС – Хасково, издаването на подзаконов нормативен акт, който възпроизвежда или разширява уредбата на законова разпоредба, е недопустимо и излиза извън компетентността на органа, който го е приел. Нарушението на чл. 8 ЗНА е съществено, тъй като води до правна несигурност и затруднява правоприлагането, създавайки неяснота относно приложимото право. Законодателят е възложил на общинските съвети правомощия да уреждат местни обществени отношения чрез приемане на наредби, но в пределите на делегираните им компетентности (относно обществени отношения от местно значение, които обаче не следва да са уредени вече от нормативни актове от по-висока степен). В случая Общински съвет – Хасково е преуредил отношения, които вече са изчерпателно регламентирани със закон, като е възпроизвел отново в подзаконовия нормативен акт законовата регламентация, което обаче предвид разпоредбата на чл. 8 ЗНА, е недопустимо. Оспорените разпоредби не само противоречат на принципа за йерархия на нормативните актове, но и препятстват единството на правната уредба, което е от съществено значение за гарантиране на правната сигурност. Предвид изложеното правилни са изводите на административния съд, че Общински съвет – Хасково не е разполагал с компетентност да приеме оспорените разпоредби, тъй като посочените обществени отношения са изрично уредени от нормативен акт от по-висока степен – ЗДвП и ЗАНН. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти и правилно е тълкувал и приложил към тях относимите материалноправни разпоредби. С оглед на горното касационната жалба срещу решението на административния съд, в частта, с която е обявена нищожността на разпоредбите на чл. 26, ал. 4 и чл. 35, ал. 2 от Наредбата, е неоснователна. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила в цитираната част. С Решение № 8516 от 11.12.2025 г. съдът е осъдил Общински съвет – Хасково да заплати на всеки от настоящите ответници по делото съдебни разноски както следва: на Т. И. Д.(жалбоподател) съдебни разноски в размер на 640 лева (600 лева – адвокатско възнаграждение и 40 лева -държавна такса); на П. Т. З.(присъединил се на страната на жалбоподателя) -600 лева – адвокатско възнаграждение и на Н. Р. Н.(присъединила се на страната на жалбоподателя) - 600 лева адвокатско възнаграждение. За да присъди тези разноски и да намали претендираното от всеки един от тях адвокатско възнаграждение съдът е изложил съображения като се е позовал на решение по дело С-438/22г. на СЕС, на действителната фактическа и правна сложност на делото (реално взетото участие на адвоката по делото, обстоятелството, че от тримата е упълномощен един и същ процесуален представител) и е преценил, че адвокатското възнаграждение в размер на 600 лева за всеки от жалбоподателите се явява справедлив и обоснован размер на възнаграждението по чл. 36 от Закона за адвокатурата.(ЗА). В допълнение към горното съдът е изложил, че жалбоподателите Т. И. Д. и П. Т. З. инициират съвместно множество оспорвания с идентичен предмет и претендират поотделно разноски за ангажиране на един и същ адвокат в съответното производство, а именно адв. Бойчев, като последният едновременно представлява и двамата, полагайки единични усилия за защита на правния им интерес. В настоящо производство към цитираните двама жалбоподатели се присъединява и жалбоподателката Н. Р. Н., представлявана също от адвокат Бойчев. Доколкото оспорването на Н. преповтаря това на жалбоподателите Д. и З., не може да се приеме, че в защита на нейния правен интерес упълномощеният адвокат е положил отделни и различни усилия, спрямо тези, касаещи защитата на другите двама жалбоподатели. Последното, според съда, означава, че независимо от редуцирания на 600 лева размер на разноски за адвокатско възнаграждение по отношение на всеки от жалбоподателите, при кумулирането му, положеният от адвоката труд би бил справедливо овъзмезден по смисъла на чл. 36 ЗА. Предвид крайният изход на спора решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като на жалбоподателите в първоинстанционното производство бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част на жалбата. По подадената частна жалба: С Определение №1129 от 18.03.2026 г. по адм. дело № 1159/2025 г. АС- Хасково е оставил без уважение молбата на настоящите частни жалбоподатели за изменение на Решение № 8516 от 11.12.2025 г. по адм. дело № 1159/2025 г. в частта за разноските. В оспореното с частната жалба определение съдът е оставил без уважение подадената молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК като отново се е позовал на Решението на СЕС по дело С-438/ 22 г. и отново е обосновал определения от него размер с оглед на фактическата и правна сложност на делото. Така постановеното определение е правилно. Административният съд е мотивирал изключително подробно и обстоятелствено своя правен резултат. Изложените от първата инстанция мотиви се възприемат напълно от настоящата съдебна инстанция, с оглед на което касационният състав намира за ненужно да ги преповтаря. Видно от делото и тримата жалбоподатели в първоинстанционното производство са упълномощили един и същи адвокат. Не е спорно, че е налице практика по спорните по делото въпроси, не е спорно, че същите страни и същият процесуален представител са участвали в предходни производства със същия предмет. Действително адвокат Бойчев защитава и тримата жалбоподатели в настоящото първоинстанционно производство, но не може да се приеме, че последният е положил отделни и различни усилия, спрямо различните жалбоподатели, следователно, както правилно е приел и съдът, определеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева за всеки един от жалбоподателите, при кумулирането му, би могло да се приеме за справедлив и обоснован размер по смисъла на чл.36 ЗА. Предвид изложеното оспореното определение следва да бъде оставено в сила. Както бе посочено по-горе с оглед крайният изход на спора първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено частично и в частта за разноските, като на жалбоподателите в първоинстанционното производство се дължат разноски съразмерно с уважената част на жалбата, както следва: на Т. И. Д. съдебни разноски в размер 224,97 евро, превалутирани съобразно чл. 11, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) и представляващи евровата равностойност на 440 лева (адвокатско възнаграждение и държавна такса), на П. Т. З. и Н. Р. Н. по 204,52 евро, превалутирани, съобразно чл. 11, ал. 2, чл. 12 и чл.13 ЗВЕРБ, и представляващи евровата равностойност на 400 лева на всеки един – за адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че решението, в частта, с която ОС-Хасково е осъден да заплати на настоящите ответници, суми над посочените по-горе размери, следва да се отмени. По разноските за настоящото съдебно производство: Настоящата съдебна инстанция намира за основателно възражението на касатора за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Видно от доказателствата по делото представени са три договора за правна защита, като в тях е посочено, че всеки един от настоящите ответници е заплатил на адв. Бойчев адвокатско възнаграждение в размер на 770 евро. В съответствие с тълкуването, дадено в Решението на СЕС по дело С-438/ 22 г., предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото, реално извършените от процесуалния представител на страните процесуални действия, наличието на практика по спорните въпроси, както и предвид наличието на други предходни и приключили производства с идентичен предмет, с участието на ответниците по касационното производство и техния процесуален представител, както и обстоятелството, че по делото е изготвен един отговор от името на тримата ответници и едно становище от името на П. Т. З., настоящата съдебна инстанция намира, че следва на намали разноските за адвокатско възнаграждение като на П. Т. З. следва да се определят разноски в размер на 600 евро, а на останалите двама – по 510 евро. Предвид изхода на настоящия правен спор на ответниците в касационното производство следва да бъдат присъдени съдебни разноски съразмерно с уважената част на първоинстанционната жалба, с оглед на което на П. Т. З. бъдат присъдени разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 400 евро, а на Т. И. Д. и Н. Р. Н. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 340 евро за всеки един от тях. По разноските за настоящата инстанция, направени в касационното производство и свързани с оспорване на разпоредбата на чл. 27а, ал. 2, т. 1 от Наредбата, ще се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на Седмо отделение