Решение № 3459 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9025/2020 г.

Решение № 3459 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9025/2020 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Русе против решение № 15 от 15.06.2020 г. по адм. дело № 742/2020 г. на Административен съд – Русе, с което е обявена за нищожна заповед № ДК-19-Р-01/19.07.2018 г., издадена от началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" (РО НСК) - Русе при РДНСК – Северен централен район, с която е забранено ползването и достъпа до строеж: "Пълначна станция за транспортируемо оборудване под налягане, състояща се от инсталация за пълнене на бутилки с течен въглероден двуокис, инсталация за пълнене на кислород под налягане, инсталация за прехвърляне на газови смеси и площадка за съхранение на амоняк", намиращ се в УПИ LI по плана на [фирма], [населено място], землище на [населено място], обл. Русе. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Прави и възражение за прекомерност за заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на дружеството се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд – Русе е постановено в противоречие с материалния закон и не се обоснована от събраните доказателства. Съгласно чл. 178, ал. 1 ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да се въведени в експлоатация от компетентния по чл. 177 орган. При установяване на посочените в нормата предпоставки, началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед, с която забранява ползването на строежи от първа до трета категория и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранваното с електрическа и топлинна енергия, вода, газ и др. (чл. 178, ал. 5 ЗУТ вр. ал. 1 ЗУТ). В случая административният съд неправилно приема, че заповедта, с която на основание чл. 178, ал. 1 ЗУТ е забранен достъпа до "пълначна станция за транспортируемо оборудване под налягане, състояща се от инсталация за пълнене на бутилки с течен въглероден двуокис, инсталация за пълнене на кислород под налягане, инсталация за прехвърляне на газови смеси и площадка за съхранение на амоняк", намиращ се в УПИ LI по плана на [фирма], [населено място], землище на [населено място], обл. Русе, е издадена от некомпетентен орган. Незаконосъобразно и в противоречие с доказателствата решаващият съд стига до извода, че описаният в заповедта обект не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ. Според цитирания текст строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Изброяването не е изчерпателно, а очертава основните характеристики на обектите, които се квалифицират като строежи. В случая описаната в заповедта пълначна станция се състои от склад за течен въглероден двуокис, пълначна станция за пълнене на бутилки, складов резервоар, оперативен резервоар, въздушен изпарител, предназначени за съхранение и пълнене на бутилки с въглероден двуокис и с кислород под налягане. По своите технически характеристики, технологично единство на отделните инсталации и функционално предназначение описаният обект следва да се определи като строеж по смисъла, посочен по- горе. Нетрайното закрепване на отделните инсталационни елементи към терена, както и обстоятелството, че бутилките с газ са предназначени за продажба, не дават основание за квалифициране на обекта като преместваем по смисъла на чл. 56 ЗУТ. Цитираният текст се отнася за обекти с обслужващо предназначение за търговска дейност. В случая описаният в заповедта обект следва да се квалифицира като строеж, тъй като не е със спомагателно и обслужващо, а с промишлено предназначение, като отделните инсталации са част от общ технологичен процес и са обединени във функционална цялост. По този функционален критерий обектът попада в обхвата на чл. 137, ал. 1 ЗУТ относно видовете строежи и в приложното поле на Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че за обекта са изготвени работни проекти, за които няма данни да са одобрени (проекти за напълнителна станция за технически газове с подобект "Инсталация за пълнене на течен въглероден двуокис" и за обект "Станция за пълнене на бутилки с кислород под налягане"). Ето защо доводите на ответника по касационната жалба, че станцията представлява преместваем обект по смисъла на чл. 56 ЗУТ следва да се приемат за неоснователни. По своите технически характеристики строежът следва да се квалифицира като такъв от първа категория съгласно чл. 137, ал. 1, б. "г". По смисъла на цитирания текст това са строежи, криещи опасност от взрив, от значително вредно въздействие върху околната среда или от разпространение на отровни или вредни вещества. Строежите от тази категория са посочени в разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, според която в хипотезата на чл. 137, ал. 1, б. "г" ЗУТ се включват строежи или части от тях (сгради, помещения, складове, технологични и транспортни инсталации и лаборатории) за производство и съхраняване на: суровини, вещества и материали с налягане по-голямо или равно на 0, 07 МРа (чл. 2, ал. 4, т. 1, б. "а" от Наредбата), както и пожароопасни вещества и материали (чл. 2, ал. 4, т. 1, б. "в" от Наредбата). Класификацията на тези строежи е дадена с Приложение № 1 към наредбата, като в т. 144 от същото фигурират бензиностанции, нефтораздавателни пунктове, газостанции и пунктове за пълнене с газ. В случая налягането в съоръженията на пълначната станция не надвишава 0, 07 МРа, но строежът е предназначен за съхранение и работа с пожароопасни вещества (в този смисъл е заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза и обясненията на експерта, дадени в съдебно заседание), поради което следва да се квалифицира като строеж от първа категория съгласно чл. 137, ал. 1, б. "г" ЗУТ. Възражението на ответника по касационната жалба, че разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, се отнася за строежи, предназначени кумулативно за производство и съхранение на посочените в т. 1, б. "а" до б. "з" вещества и материали, е неоснователно. Цитираната разпоредбата изброява възможното класифициране на строежите според предназначението, като включва както тези за производство, така и тези за съхранение на посочените вещества и материали. Този извод следва от направеното по- рано в същия текст изброяване на различни видове строежи или части от тях като сгради, помещения, технологични и транспортни инсталации и др., което без съмнение не може да се възприеме като кумулативно изискване, от обстоятелството, че разпоредбата засяга и части от строежи, които могат да са с относителна самостоятелност по отношение на технологичния процес, т. е. да са част от производството или да са предназначени за съхранение на суровини и материали, както и от тълкуването на класификатора на видовете строежи по Приложение № 1, който в т. 144 изброява строежи, които не са с производствено предназначение, но се използват за съхранение и разпространение вещества и материали от посочените по- горе групи. Всичко изложено по- горе налага извода, че предмет на заповедта е строеж от първа категория, поради което компетентен да забрани достъпа и ползването в хипотезата на чл. 178, ал. 5 ЗУТ е началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице. В случая заповедта е издадена от началника на РО НСК – Русе при РДНСК – СЦР в съответствие с правомощията, предоставени на този орган със заповед № РД- 13-180/11.08.2014 г. на началника на ДНСК. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган и не е нищожна, а изводите на първоинстанционния съд в обратен смисъл са незаконосъобразни. Оспорената заповед е издадена в съотвествие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Актът е писмен и съдържа фактическите и правни основания, обосноваващи издаването му. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 222, ал. 2 ЗУТ констативен акт, в който е описан строежа, обстоятелството, че е изпълнен без разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект, но се ползва по предназначение. Актът е съставен в присъствие на управителя на [фирма], а заповедта е издадена след констатация, че в указания срок възражения от дружеството не са представени. При постановяване на заповедта са спазени и изискванията на материалния закон. Както вече се посочи при констатиране на строежи, които се ползват по предназначение, но не са въведени в експлоатация от компетентния по чл. 177 орган, началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед, с която забранява ползването на строежа и разпорежда неговото освобождаване, прекъсване на захранваното с електрическа и топлинна енергия, вода, газ и др. (чл. 178, ал. 5 вр. ал. 1 ЗУТ). В случая предпоставките на цитираните разпоредби са изпълнени. Описаната по- горе "Пълначна станция за транспортируемо оборудване под налягане, състояща се от инсталация за пълнене на бутилки с течен въглероден двуокис, инсталация за пълнене на кислород под налягане, инсталация за прехвърляне на газови смеси и площадка за съхранение на амоняк" представлява строеж от първа категория, който се ползва по предназначение, въпреки че не е въведен в експлоатация от органа по чл. 177 ЗУТ. Поради това настоящата инстанция приема, че са налице основания за забрана ползването и достъпа до строежа и издадената в този смисъл заповед е поставена в съответствие с посочените материалноправни норми. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за прогласяване за нищожна или за отмяна на оспорената заповед – същата е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ето защо като достига до извод в обратен смисъл и прогласява нищожността на административния акт, първоинстанционният съд постановява решение при неправилно тълкуване и прилагане на закона и в противоречие с доказателствата. По изложените съображения оспореното решение на Административен съд – Русе следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 1 АПК се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на [фирма], [населено място] против заповед № ДК-19-Р-01/19.07.2018 г. на началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" – Русе при Регионална дирекция национален строителен контрол – Северен централен район да бъде отхвърлена. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,