Решение № 4408 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7914/2019 г.

Решение № 4408 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7914/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници", подадена чрез процесуален представител срещу решение № 131 от 13.05.2019 г., постановено по адм. дело № 85/2019 г. по описа на Административен съд – К., с което Агенцията е осъдена да заплати на С. М. от [населено място] обезщетение в размер на 360 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платен адвокатски хонорар в съдебните производства по отмяна на Наказателно постановление № 1841/11.12.2015 г., издадено от заместник - началника на М.-С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.02.2019 г. до окончателното й заплащане и деловодни разноски в размер на 370 лева. Решението се обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната на решението и отхвърляне на иска. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба – С. М. чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима. По отношение на основателността на касационната жалба, съдът приема следното: Административният съд е сезиран с иск от С. М. да бъде осъдена Агенция "Митници" да му заплати сумата от 360 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 21/2016 г. по описа на РС – М., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.02.2019 г. до окончателното й изплащане. Съдът, квалифицирайки иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и провеждайки производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, е уважил предявения иск, осъждайки Агенция "Митници" да заплати исканото обезщетение, в размер на 360 лева, ведно със законната лихва. За да стигне до този резултат, съдът е приел за установено, че с Решение № 25/17.03.2016 г. по АНД № 21/2016 г. по описа на РС – М., отменено с Решение № 116/21.06.2016 г. по КАНД № 72/2016 г. по описа на Административен съд К., е отменено Наказателно постановление № 1841/11.12.2015 г., издадено от заместник - началника на М.-С., в частта, с която на С. М. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл. 123, ал. 6 от Закона за акцизите и данъчните складове. В останалата част, с която на основание чл. 124, ал. 1 ЗАДС е било постановено отнемане в полза на държавата, на 10 бр. кутии цигари, марка "АСОС СЛИМС", наказателното постановление било потвърдено. Ответникът в касационното производство е обжалвал НП, като е упълномощил адвокат за процесуално представителство в образуваното пред Районен съд М. съдебно производство. О. Д. за правна защита и съдействие от 17.02.2016 г., приложен към делото, е установено, че е договорено възнаграждение на адвоката в размер на 360 лв. пред РС М., същата суми са платена в брой. Упълномощеният адвокат е осъществил ефективна защита по делото. При така установеното, съдът е приел от правна страна, че искът за обезщетение с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основателен, тъй като са налице всички предпоставки за това, а именно: налице е незаконосъобразен акт – отменено по съответния ред наказателно постановление, настъпването на вреда - за защитата си срещу така издаденото наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат пред две съдебни инстанции, за което е заплатило съответното възнаграждение; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото ангажирането на адвокатската защита е във връзка с установяване незаконосъобразността на наказателното постановление. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно т. 1 от ТП № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. В мотивите към посоченото тълкувателно постановление бе прието, че: "За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. ". При съобразяване със задължителната сила на тълкувателното постановление, следва да се приеме, че съдът правилно е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е провел производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай по делото е безспорно установено, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство във връзка със съдебното оспорване и отмяната на НП. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско представителство. Предвид ниската степен на сложност на делото следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата приравнява тежестта на делата в зависимост от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия и противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия - обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. З. да се приеме, че адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002 от 2015 г., потвърдено с решение № 5485 от 02.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: " В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги. " Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатска услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА, тъй като определените съобразно Наредбата възнаграждения не биха могли да са справедливи и обосновани. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА. При липса на нормативни гаранции за обоснованост и справедливост на адвокатските възнаграждения, съдът следва да преценява посочените по-горе обстоятелства по всяко отделно дело, така че да не се допуска неоснователно обогатяване на страните посредством присъждане на съдебни разноски. По изложените съображения решението на АС К. следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на ответника в касационното производство следва да се присъдят разноски в размер на 300 лева, съгласно представения списък на разноските. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение