Решение № 11730 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2243/2010 г.

Решение № 11730 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2243/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от адв. Анани Константинов от АК Кюстендил, като пълномощник на Християн Кирилов Бояджиев, Христо Павлов Цимерман, Лилия Димитрова Голомехова, Христо Димитров Димитров, Георги Димитров Димитров, Кристиян Иванов Бояджиев, Анастасия Иванова Бояджиева Нели Георгиева попова, Христо Славов Бояджиев, Явор Стоянов Бояджиев, Стоян Стоянов Бояджиев, Лиляна Славчева Бояджиева, Иван Павлов Павлов срещу решение от 12.11.2009г, постановено по адм. д. № 1/2009 г. на Окръжен съд - Кюстендил. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата им против Заповед № 94-00-510/2.07.1998 г. на кмета на Община Кюстендил, с която е отказано възстановяване на собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр. Кюстендил, представляващ имот пл. № 3353 в кв. 271 по плана на гр. Кюстендил от 1960 г., отчужден за държавно жилищно строителство на МНО. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението като се релевират и трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. В о. с. з. на ВАС касаторите не се явяват и не изпращат представител. Ответникът - кметът на община - Кюстендил, не заявява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за основателност на касационната жалба предвид допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила, представляващо отказ да се разшири експертизата за установяване на настъпили след отчуждаването трансформации на имота. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалбата е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Окръжен съд - Кюстендил, в производство по реда на чл. 33 и сл. от Закона за административното производство (ЗАП) (отм.), във вр. с чл. 4 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони), отхвърлил жалбата на настоящите касационни жалбоподатели против Заповед № 94-00-510/02.07.1998 г. на кмета на Община Кюстендил, с която им е отказано възстановяване на собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр. Кюстендил, представляващ имот пл. № 3353 в кв. 271 по плана на гр. Кюстендил от 1960 г. Решението на административния орган да остави без уважение искането за отмяна на отчуждаването е мотивирано с обстоятелството, че не са налице основанията за възстановяване на собствеността, тъй като имотът е отчужден за държавно жилищно строителство на МНО, което е реализирано - изграден е жилищен блок на МНО. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства приел, че постановеният отказ е законосъобразен, тъй като мероприятието по отчуждаването е реализирано. Изложил съображения, че с приетото по делото и неоспорено доказателство - Решение № 89 на протокол 28/10.11.1961 г. е установено, че на основание чл. 55а от ЗПИНМ, ОНС гр. Кюстендил е групирал парцели ХIV-3353, ХIII-3355 и части от други парцели и имоти в кв. 271 по плана на гр. Кюстендил в един парцел ХII, който бил отчужден за държавно жилищно строителство на МНО. Съобразил, че от заключението на съдебно- техническата експертиза се установява, че югозападната част от имота е заета от строителството на четириетажен жилищен блок, от където извел решаващия извод, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Обосновал извод, че при тези данни не може да се отмени отчуждаването и отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението за нарушение на материалния закон и необоснованост на постановеното решение. Същото е съобразено със събраните и обсъдени доказателства по делото. От всички данни в преписката, както и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза е установено отчуждаване на имот от наследодателя на жалбоподателите Христо Митев Бояджиев /Белдедов/ - поч. хх.хх.хххх г., който притежавал право на собственост върху имот пл. № 622, п. VI в кв. 56 по плана на гр. Кюстендил от 1909 г., с площ от 580 кв. м, който имот по регулационния план на гр. Кюстендил от 1960 г. е заснет с пл. № 3353 в кв. 271 и от него са отредени два парцела V и ХII за индивидуално жилищно строителство. С решение № 208 на протокол 85/13.06.1961 г. на ИК на ГНС гр. Кюстендил е изменена дворищната регулация на пет парцела в кв. 271, между които и ХII, като процесния терен е отреден за държавно жилищно строителство на МНО. Впоследствие, с решение № 89 на протокол 28/10.11.1961 г. на основание чл. 55а от ЗПИНМ ОНС гр. Кюстендил групирал парцели ХIV-3353, ХIII-3355 и части от други парцели и имоти в кв. 271 по плана на гр. Кюстендил в един парцел ХII, който е бил отчужден за държавно жилищно строителство на МНО, и определил собствениците да бъдат обезщетени чрез плащане в брой. Наследниците на Х. Бояджиев са получили определените като обезщетения за отчуждения имот суми. Видно от неоспореното заключение на вещото лице, при изготвянето на ПУП на централната градска част на гр. Кюстендил от 1993 г., процесният имот пл. № 3353 по плановете от 1960 и 1965 г. не е заснет самостоятелно, а е включен в УПИ II-840 и УПИ IV в кв. 271 . Видно от приложената към заключението скица /л. 55 от делото/, която е копие от плана за регулация на централната градска част, процесният имот пл. № 3353, /изчертан със зелен цвят/, е идентичен с части от УПИ II-840 и УПИ IV в кв. 271 по плана на централната градска част и претендираната югозападна част от имота е заета от строителството на четириетажен жилищен блок. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. лицата и техните наследници, чиито застроени недвижими имоти са били отчуждени до 21 април 1990 г. по някой от градоустройствените закони /изчерпателно изброени в закона/ могат да искат отмяна на отчуждаването, ако сградите съществуват към деня на влизане на този закон в сила и ако мероприятието, за което е отчужден имотът, фактически не е започнало. В случая не са налице предпоставките на закона за отмяна на отчуждаването на имота, тъй като отмяна на отчуждаването по чл. 1, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. може да се иска, ако мероприятието не е осъществено и сградата е останала да съществува при влизане на закона в сила, а в случая е безспорно установено, че мероприятието - държавно жилищно строителство на МНО /четириетажен жилищен блок/, за което е отчужден имотът, е изпълнено. С оглед на изложеното съдът намира за неоснователни и изложените от прокурора при ВАП съображения-правилно при установените по делото данни съдът е оставил без уважение искането за допълнителна експертиза. Горните съображения налагат извод, че правилно въз основа на изводите си съдът е приложил материалния закон - липсват предпоставките на законовите текстове за отмяна на отчуждаване. Възражението за допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в довод за неподсъдност на делото на Окръжен съд - Кюстендил също е неоснователно, предвид данните по приложеното адм. д. 382/2002 г. на Окръжен съд - Кюстендил, и по арг. § 4, ал. 1 от Преходни и заключителни разпоредби на АПК, изрично регламентиращ, че образуваните преди влизането в сила на кодекса административни дела в окръжните съдилища се довършват в същите съдилища по досегашния ред. Правилно искането не е уважено от административния орган, както правилно и окръжният съд е отхвърлил жалбата против постановения отказ за възстановяване на собствеността. По изложените съображения, решението на първоинстанционния съд, следва да бъде потвърдено като правилно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,