Решение № 1641 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1019/2016 г.
ВАСIII отделение08.02.2017 г.докладчик т Жанета Петрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 21.12.2015 г. по адм. дело № 222/2015 г. по описа на Административния съд-С. област. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1641 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1019/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Кметът на община К. е подал касационна жалба срещу решението от 21.12.2015 г. по адм. дело № 222/2015 г. по описа на Административния съд-С. област, с което по жалбата на С. В. Т., Р. Й. Т. и И. С. В. са били отменени издадените от този орган заповед № РД-05 -37/25.02.2015 г. и заповед № РД-05-44/06.03.2015 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата административните актове и се присъди юрисконсултско възнаграждение. О. С. В. Т., Р. Й. Т. и И. С. В. са поискали отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че със заповед № РД-05-24/28.01.2015 г. кметът на община К. назначил комисия със задача да установи местонахождението на оградата на поземлен имот № 675020 по картата на възстановената собственост на град К.. Според представената по делото скица № КО1211/25.02.2015 г. имотът, с площ 1,043 дка, представлява полски път и е образуван от имотите 675016 и 675009. Съгласно пълната история на имот № 675020-извадка от регистъра на земеделските земи, гори и земи в горски фонд, изготвена от Общинската служба по земеделие и гори-К., имотът е получен от обединяването на имоти 675016 и 675009. За него няма издаден акт за общинска собственост. На 4.02.2015 г. назначената от кмета на община К. комисия констатирала, че поземлен имот № 675020 е приобщен към площта на имоти 675019, 675017, 675014 и 675013 чрез преместване на оградите на тези имоти, които не били поставени по имотните граници. В площта на имот 675013 била включена част от 104 кв м от имот 675020. Съгласно служебна справка от 25.02.2015 г. имот № 675013 е собственост на С. В. Т. В скица № КО1211/25.02.2015 г. имот № 67013, собственост на С. В. и други лица, е посочен като съседен на имот № 675020. Според партидата на имот № 675013, съставляваща извадка от регистъра на на земеделските земи, гори и земи в горски фонд, изготвена от Общинската служба по земеделие и гори-К., имот № 67013, с площ от 3,961 дка, представляващ нива, четвърта категория, е собственост на С. В. Т. съгласно нотариален акт № 124/26.11.1996 г. на нотариус при Районен съд-К., Р. Й. Т., съгласно констативен нотариален акт № 124/26.11.1996 г. и И. С. В. съгласно констативен нотариален акт № 124/26.11.1996 г. В документа е отбелязано, че имотът е получен чрез разделянето на имот № 675012, с площ от 7,048 дка. С уведомление № 70-00-28/20.02.2015 г. С. В. бил уведомен за откриването на производство за издаване на заповед по чл. 65 от Закона за общинската собственост, поради това, че съществуващата ограда по протежението на поземлен имот № 675013 по картата на възстановената собственост на град К. навлиза в обхвата на общински път и в част от терена между пътя и река Б.. Собственикът бил поканен да премахне доброволно оградата. С констативен протокол № 3/25.02.2015 г. назначената комисия установила, че оградата не е премахната и частта от имота, южно от пътя, не е освободена. Със заповед № РД-05 -37/25.02.2015 г., на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост, кметът на община костинброд наредил да се изземе от С. В. Т., Р. Й. Т. и И. С. В. общински имот, публична общинска собственост, представляващ част от 104 кв м от поземлен имот № 675020 по картата на възстановената собственост на град К., с начин на трайно ползване-полски път, граничен с поземлен имот № 675013, поради това, че държали частта от имота без правно основание. Със заповедта бил определен срок за доброволно изпълнение и дата на принудително изпълнение - 04.03.2015 г. - 10. 00 часа. Със заповед № РД-05-44/06.03.2015 г. кметът на община К. допуснал поправка в заповед № РД-05 -37/25.02.2015 г. в частта относно датата на принудителното изпълнение, която вместо "4.03.2015 г. " да се чете: "13.03.2015 г.". От правна страна съдът приел, че заповед № РД-05-37/25.02.2015 г., поправена със заповед № РД-05-44/06.03.2015 г., е незаконосъобразна, тъй като правото на собственост на О. К. върху имот № 675020 не било установено по категоричен начин. Не било установено и че част от имот № 675020 от 104 кв м се владее от С. Т. без правно основание. Видно от представеният по делото договор от 20.02.1998 г. за продажба на имот чрез търг, сключен между С. Т. и О. К., съгласно който Т. придобил нива от 4123 кв м, съставляваща имот № 075004 по кадастралния план на К., махала Шияковци, имот № 675020 не е посочен като граница на имот № 075004. Имот № 675020 бил създаден едва през 2008 г., чрез обединяването на имоти № 675016 и № 675009. Както е записано в заключението на допуснатата по делото техническа експертиза, на място не съществува прокаран път, както и не е констатиран незаконен строеж на оградата, която според заповедта на кмета на община К., ограждала част от общинския имот. При отсъствието на предпоставките на чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост за изземването на имот № 675020, административният съд отменил оспорените заповеди. Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон. Съгласно чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Административният съд законосъобразно е приел, че правото на собственост на О. К. върху имот № 675020 не е доказано. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за общинската собственост, общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост. За имот № 675020 обаче няма съставен акт за общинска собственост. Касационният жалбоподател неточно се позовава на чл. 56, ал. 2 от Закона за общинската собственост, според който за общинските пътища не се съставят актове за общинска собственост. Значението на понятието "общински пътища", употребено в Закона за общинската собственост, може да се изведе при съпоставка със същото понятие, използвано в Закона за пътищата, като се приложи правилото на чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове, според което думи или изрази с утвърдено правно значение се използуват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците. Списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините (чл. 3, ал. 4 ЗП). Въз основа на тези разпоредби следва да се приеме, че общинските пътища, публична общинска собственост, за които не се съставят актове за общинска собственост, са пътищата, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с улиците в населеното място или с републиканските пътища. Законът за пътищата не се прилага за селскостопанските пътища, осигуряващи достъп до земеделски земи, както предвижда чл. 1, ал. 2, т. 2. За селскостопанските пътища, каквото е предназначението и на имот № 675020, се прилага изискването на чл. 5, ал. 1 от Закона за общинската собственост за съставяне на акт за общинска собственост като удостоверителен документ за правото на собственост на общината. Принадлежността на правото на собственост на общината върху земеделски земи се преценява съобразно разпоредбите на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяване на правата на собствениците, или земята, която й е била възстановена с решение на общинската поземлена комисия/общинската служба по земеделие. Земята, която е останала след възстановяване на правата на собствениците, става общинска собственост след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите и възстановими стари реални граници. Определянето на земите се извършва по реда на чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, а условията и реда за определянето на имотите се урежда в правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 45, ал. 1 ППЗСПЗЗ земеделските земи от държавния и общинския поземлен фонд се установяват служебно от общинските служби по земеделие. В тези случаи общинската служба по земеделие взема решение по чл. 18ж, ал. 1 или по чл. 27 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. При отсъствието на доказателства, че имотът е общинска собственост, изземването му от ответниците, физически лица, е незаконосъобразно, макар те да не са доказали категорично основание за ползването на спорната част от имот № 675020. По делото не е била установена идентичност между имот № 675020 и придобития с договор от 20.02.1998 г. от С. В. земеделски имот, както той твърди в подадената от него самостоятелна жалба. Такава идентичност не е установена и с имот № 67013, който, според данните от партидата на имота, е собственост на С. Т., Р. Т. и И. Т. въз основа на актове за собственост. При наличието на спор за собственост и липсата на определеност относно границите на имотите, защитата на правото на собственост, което всяка от страните претендира, следва да се осъществи по гражданскоправен ред. Като е отменил оспорения административен акт заедно с акта за неговата поправка, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото не се дължи юрисконсултско възнаграждение в полза на О. К.. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд