Решение № 335 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6914/2008 г.

ВАСVI отделение09.01.2009 г.докладчик Наталия Марчева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решението от 22.02.2008 г. по адм. д. № 4/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III ДА" състав в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Стефан Иванов Николов от гр. София срещу Решение № 255 от 28.05.2004 г. на Главен директор на Столично управление "Социално осигуряване", с което е потвърдено Разпореждане № 3901096788 от 15.03.2004 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при СУСО в частта, с която се постановява връщане на надвзетата пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО и социална пенсия за инвалидност по чл. 90 КСО, получена след 1.03.2004 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Решение № 255 от 28.05.2004 г. на Главен директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него Разпореждане № 3901096788 от 15.03.2004 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при СУСО в тази им част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 335 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6914/2008 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 АПК. Образувано е по касационна жалба на Стефан Иванов Николов от гр. София срещу решението от 22.02.2008 г. по адм. д. № 4/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "А" състав, в частта с която жалбата е била отхвърлена. Релевирани оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът Главен директор на Столично управление "Социално осигуряване" не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решението от 22.02.2008 г. по адм. д. № 4/2006 г., Софийски градски съд, Административно отделение, III ДА" състав, в обжалваната му част, е отхвърлил жалбата на Стефан Иванов Николов от гр. София срещу Решение № 255 от 28.05.2004 г. на Главен директор на Столично управление "Социално осигуряване", с което е потвърдено Разпореждане № 3901096788 от 15.03.2004 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при СУСО в частта, с която се постановява връщане на надвзетата пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО и социална пенсия за инвалидност по чл. 90 КСО, получена след 1.03.2004 г. Съдът е приел, че Николов е бил известен за решението на НЕЛК на 25.02.2004 г. От тази дата за него започва да тече 14-дневен срок за обжалване на решението на НЕЛК пред Софийски градски съд по чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето. Следователно решението на НЕЛК е влязло в сила на 10.03.2004 г. и този факт е бил известен на лицето. Това е датата, до която жалбоподателят е бил добросъвестен при получаване на пенсията по смисъла на чл. 114, ал. 1 КСО. Направен е окончателния извод, че след тази дата Николов е недобросъвестен и дължи възстановяване на получените осигурителни плащания. В обжалваната му част, решението е постановено в нарушение на материалния закон. Основният спорен въпрос по настоящето дело е бил ли е Стефан Иванов Николов от гр. София добросъвестен при получаване на пенсията за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО и социалната пенсия за инвалидност по чл. 90 КСО след 10.03.2004 г. По първоначалното дело е било безспорно установено, че преосвидетелстването на лицето от НЕЛК е било извършено на 5.12.2003 г., на която дата е било издадено и Експертно решение № 1407. Във връзка с чл. 73, ал. 3 КСО (изм. от 1.01.2002 г.) е създадена нова алинея 6 на чл. 30 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, по силата на която, при преосвидетелстване на лица, чийто пенсии са отпуснати пожизнено, пенсията се изменя или прекратява от датата на преосвидетелстване. Съществено за спорните правоотношения е обстоятелството към кой момент Николов е бил надлежно уведомен за Експертно решение № 1407 от 5.12.2003 г. Това е така, защото съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗАП (отм.) съобщаването се извършва чрез уведомяване от административния орган за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на лицето или чрез отделно съобщение. В конкретния случай се твърди, че уведомяването на Николов за решението на НЕЛК е станало по пощата, като е представено и ксерокопие на пощенския плик. Върху него неизвестно лице, без да е положен подпис, е отразило: "Получено - 25.02.2004 г. ". По делото не е представена обратната разписка с подпис на лицето, получило пощенската пратка. От изложеното става ясно, че по делото не са налице доказателства, от които да бъде категорично установено към кой момент Николов е бил уведомен за Експертното решение на НЕЛК. Изводите на решаващия състав на Софийски градски съд относно момента на евентуалното узнаване на експертното решение противоречат на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗАП (отм.), според която меродавно е съобщаването чрез уведомяване за съдържанието на акта от издалия го административен орган, а не момента на узнаването му. Друго тълкуване би противоречало на категоричната законова норма и би създало несигурност в правния мир. Съгласно чл. 114, ал. 1 КСО само недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 КСО. Според чл. 114, ал. 2 КСО добросъвестно получените суми по осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица с изключение на случаите по чл. 54е КСО, какъвто не е процесния случай. След като липсват доказателства за надлежно съобщаване на Николов за Експертното решение на НЕЛК не могат да бъдат правени изводи за неговата недобросъвестност при получаване на процесните осигурителни плащания. Стигайки до различни правни изводи решаващият състав на СГС е постановил решението в тази му част в нарушение на материалния закон, поради което това решение се отменя и вместо него се постановява ново, по съществото на спора, с което обжалваният административен акт се отменя и в тази му част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1