Решение № 3168 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15265/2011 г.

Решение № 3168 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15265/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД). Образувано е по касационна жалба на "Холдинг Български държавни железници" ЕАД, София (Холдинг БДЖ), против решение № 11096/10.08.2011 г., постановено по а. д. № 10532/2010 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение 3-членен състав на ВАС е отменил решение № 148/1.07.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията) в частта, в която е установена пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 във вр. с § 1, т. 7 от ЗЗД, извършена от Чавдар Трендафилов, управител на "БДЖ - Тягов подвижен състав (локомотиви)" ЕООД ("БДЖ - ТПСЛ") чрез недопускане в процеса на колективното трудово договаряне и сключване на колективен трудов договор (КТД) за 2009 г. и чрез некоректно провеждане на процеса на колективни преговори за по-благоприятни условия на труд, както и в частта досежно определената на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗД на "БДЖ - ТПСЛ" имуществена санкция над 500,00 лева. Жалбата на "БДЖ - ТПСЛ" в останалата й част е отхвърлена като неоснователна. Недоволно от решението, Холдинг БДЖ го обжалва в частта му, с която е отхвърлена жалбата на "БДЖ - ТПСЛ" и в частта, с която е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв. Твърди неправилност на решението поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Молят да се отмени обжалваното решение в посочените негови части, ведно със законните последици от това. Претендират разноските в двете съдебни инстанции. Ответната страна - КЗД, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира за разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Синдикат на локомотивните машинисти "Подкрепа" - Северна България (СЛМП - СБ), чрез неговия председател Дамян Иванов Петров, също счита касационната жалба за неоснователна. Ответникът - президент на Конфедерация на труда "Подкрепа" (КТ "Подкрепа"), не взема становище по касационната жалба. Ответникът - президент на Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ), също не взема становище по касационната жалба. Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, 5-членен състав на II колегия (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло приетото за установено от фактическа страна от 3-членния състав. То не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна. А. Твърдението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е развито и изложено от касатора в насока, че неправилно ВАС, 3-членен състав е приел, че СЛМП - СБ има легитимация и може да бъде конституиран като страна в производството пред КЗД. Б. Доводите за допуснати нарушения на материалния закон се развиват в няколко насоки: а/ КЗД е допуснала до разглеждане и разгледала една недопустима жалба. В последната не са изпълнени дадените на Дамян Петров указания с писмо рег. № 44-00-2156/13.07.2009 г. за посочване на конкретни искания към КЗД и не е представена декларация, че към момента на подаване на жалбата му няма образувано съдебно дело между същите страни и със същия предмет; б/ предвид изискванията за участие в производството пред КЗД на субекта, който е бил дискриминиран, чрез конституирането му като страна и неучастието в същото на Свободния железничарски синдикат (СЖС), Комисията не е имала право да се произнесе за налична дискриминация и спрямо СЖС; в/ КЗД е нарушила съществено административнопроизводствените правила, като е приела наличие на дискриминация и за действия, които не са въведени в жалбата на СЛМП - СБ до нея. При липса на "обвинение" за такива действия, те не могат да се приемат за извършени от Комисията, тъй като се нарушава правото на защита на лицето за което се твърди, че е извършило дискриминационни действия. Липсата на констатации от ВАС по изложените три нарушения на административнопроизводствените правила от страна на КЗД, съставлява допуснато от него (ВАС) нарушение на материалния закон; г/ мотивите на 3-членния състав на ВАС, въз основа на които той е стигнал до извод за налично дискриминационно поведение, обективирано в договарянето на парична вноска за присъединяване към КТД, са незаконосъобразни, необосновани и в противоречие с практиката на ВАС; д/ указанията на работодателя, дадени с писмо № 06-32-27/04.06.2009 г., не дискриминират работниците, които не са членове на съществуващите в предприятието синдикални организации или на неподписала КТД такава. В. Доводът за необоснованост на съдебното решение е деклариран, но немотивиран от касатора. При липса на конкретно твърдение, кое фактическо положение, прието за установено от ВАС, на кое точно доказателство, събрано по време на административното и съдебно производства не съответства, ВАС, 5-членен състав не е в състояние да разгледа обосновано и да коментира този довод. Резултатите от общата проверка на съдебното решение, с оглед твърдяната негова необоснованост сочат, че липсват основания да се приеме наличие на такава. Основната част от доводите на касатора касаят особеностите на подадената и разгледана от КЗД жалба от страна на СЛМП - СБ, както и правомощията на Комисията да се произнесе по нея. Такива са доводите, посочени в т. т. А., Б. а, Б. б и Б. в от настоящите мотиви. Основно значение в случая има характерът на производството, провеждано пред КЗД. Последното не е исково такова, с възможност да бъде образува единствено по жалби на засегнатите лица и да е ограничено от поставените в жалбата въпроси, а може да бъде образувано и служебно - по инициатива на комисията и по сигнали на физически и юридически лица, на държавни и общински органи, съгласно чл. 50, т. 2 и 3 от ЗЗД. Тези разпоредби показват, че дори жалби на засегнати лица, в които не са посочени и квалифицирани дискриминационните действия, могат да послужат като сигнал за Комисията, която да изясни изцяло случая и се произнесе. Въпросът за активната легитимация на СЛМП - СБ е разгледан от КЗД и ВАС. Правилно е посочено от последния (вж. т. А. 20 - 22), че за нуждите на производството пред КЗД, установената по делото легитимация е достатъчна. Безспорно установено е, че такъв синдикат (СЛМП) съществува и че той е регистриран като юридическо лице. СЛМП - СБ, като синдикална секция, се представлява от Дамян Петров. Тези факти дават правомощие на синдикалната секция СЛМБ-СБ към СЛМБ, да защитава правата на членовете си, когато последните са накърнени, вкл. и чрез сезиране на КЗД. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 3, ал. 2 от ЗЗД. Не съставлява нарушение на административнопроизводствените правила, респективно на съдопроизводствените такива, произнасянето на КЗД по случая, въпреки неизпълнението от страна на СЛМП - СБ, чрез представляващия го Дамян Петров, на указанията, дадени с писмо рег. № 44-00-2156/13.07.2009 г. на Комисията. Пълното изясняване на казуса е задължение на специализираният орган - КЗД. Представянето от страните в производството на исканите от Комисията доказателства допринася за постигане на тази цел. Обратното обаче не е нарушение и не освобождава органа от посоченото негово задължение. Фактът, че по отношение на членуващите в СЖС, който от своя страна не е участвал в производството пред КЗД, е призната осъществена пряка дискриминация, също не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила от страна на КЗД, а чрез неконстатирането му от ВАС - нарушение на материалния закон. Както се каза, ЗЗД не изключва, а изрично предвижда възможността за служебно образуване и провеждане на производството пред Комисията. Фактът, че СЖС не е участвал в производството пред КЗД, не лишава последната от правомощия в случаите, когато тя установи дискриминационно отношение и/или действия по отношение на членовете му, да обяви това с решението си и да разпореди преустановяването им. Същите доводи могат да се отнесат и към твърдението, че при липса на конкретизирано твърдение от страна на засегнато лице за дискриминационно отношение към него, Комисията няма правомощия да установи такова отношение и се произнесе според компетентността си. Обратното нарушавало правото на защита на касатора. Освен гореизложеното, по въпроса може да се добави и това, че макар и санкционно производство, провежданото такова пред Комисията има за цел установяването на действителното фактическо положение. Ето защо Комисията не е обвързана от твърденията на подалия сигнала или жалбата, нито от представените от него доказателства. Тя е задължена служебно да изясни фактическата обстановка изцяло и едва тогава да постанови акта си. Защитата от така постановените нейни актове, неблагоприятни за допусналия дискриминация, се реализира освен пред самата нея, и най-пълно пред съда, чрез обжалването им. Така предвидената възможност гарантира разглеждането и обсъждането на всички доводи на касатора, както е направено и в случая. ВАС, 5-състав счита, че са неоснователни и доводите за нарушение на материалния закон, посочени в т. т. Б. г и Б. д от настоящите мотиви. Както е установено по делото, съгл. чл. 2, ал. 2 от КТД, присъединяването към него на работници и служители, нечленове на синдикални организации или такива, членуващи в синдикални организации, неподписали КТД, става индивидуално, съгласно реда и условията на Правилата за присъединяване към КТД - приложение № 1 към него. Съгласно т. 3 от последното, всеки присъединил се към КТД, заплаща ежемесечна вноска от 1 % върху индивидуалната основна заплата за срока на действие на КТД, като вноските се удържат служебно. При така установеното, изводите на 3-членният състав за наличие на пряка дискриминация на индивидуално присъединилите се към КТД работници и служители е обоснован и законосъобразен. Действително, чл. 57, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) предоставя на страните по КТД да договорят условията и реда за присъединяване към него на на членовете на синдикални организации. Този текст обаче налага забрана така договорените условия да "противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави". В случая поставянето на изискване за заплащане от индивидуално присъединилите се на ежемесечна вноска ги поставя в по-неблагоприятно положение от членовете на синдикални организации, подписали КТД (които не плащат такава). Последното представлява пряка дискриминация и противоречи на чл. 8, ал. 3 от КТ, забраняваща дискриминационно отношение, основано на членуване (или не) в синдикални организации. Недопустимо е лицата, нечленуващи в организации, страна по КТД да са задължени да заплащат вноска, каквато членовете на същите не заплащат. Обстоятелствата, че тези присъединителни вноски са въведени не само от работодателя, а са уговорени между него и организациите, подписали КТД, както и това, че те се отнасят не само до членовете на СРМП - СБ и СЖС, а до всички други работници в "Холдинг БДЖ", нечленуващи в четирите организации подписали КТД, са ирелевантни за спора. Същественото е, че заплащайки вноска за присъединяване, която членовете на организациите, подписали КТД не заплащат, индивидуално присъединилите се към договора са дискриминирани. Петчленният състав на ВАС споделя и доводите на КЗД и първоинстанционният съд и по отношение на дискриминационните указания, дадени на директорите на локомотивни депа в София, Горна Оряховица, Пловдив, Бургас, Стара Загора и Варна в частта им, с която е разпоредено при индивидуалното договаряне с работници и служители, нечленове на синдикатите или членове на такива организации, които не са подписали КТД, да не се уговарят условия еднакви (по подразбиране и по-добри) от договорените с КТД. Тази забрана противоречи пряко на чл. 66, ал. 2 от КТ. От друга страна, договарянето с индивидуалния трудов договор на условия, по-неблагоприятни от тези по КТД, води до недействителност на индивидуалния такъв, съобразно чл. 74, ал. 1 от КТ. Ето защо, така разпоредената забрана съставлява пряка дискриминация на работниците и служителите от предприятието, които не са членове на синдикални организации, евентуално членуват в такива, които не са подписали КТД и са с индивидуални трудови договори. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС, 5-членен състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. като такова то трябва да бъде оставено в сила. С оглед правните изводи на ВАС, основателно се явява искането на процесуалния представител на КЗД за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 8 във вр. с чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъзе осъден касатора да заплати на КЗД юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. Предвид горното и на основание чл. 271, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на II колегия,