Решение № 1103 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8044/2018 г.

Решение № 1103 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8044/2018 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството e по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Георгиева, секретар на Район "Красно село" - Столична община срещу решение № 2479/13.04.2018 г., постановено по административно дело № 12336/2017 г. на Административен съд – София-град. В касационната жалба са развити съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да се постанови решение, с което да се обезсили или отмени изцяло решението на първоинстанционния съд като неправилно. Представя доказателства – справка на НБД "Население" за И. Геров и отговор на директора на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" към Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от процесуалния си представител юрк. Класса, който поддържа доводите изложени в жалбата. Ответникът по касационната жалба – Г. Герова от [населено място], в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител адв. М. Тодорова оспорва същата като неоснователна. Моли съдебното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира за присъждане на направените по делото разноски. Редовно призован за съдебно заседание ответникът по касация се явява лично и с процесуалния си представител адв. М. Тодорова, като поддържа изложеното в отговора на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, като смята, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното Решение № 2479/13.04.2018 г., постановено по административно дело № 12336/2017 г. на Административен съд – София-град се отменя писмо с изх. № РКС17-ГР94-2310/1/8.09.2017 г. на длъжностно лице - секретар на Район "Красно село" – Столична община, в което, във връзка с подадена от Г. Герова молба–декларация е обективиран отказ да бъде издадено удостоверение за наследници на И. Гергов. Наред с това е изпратена преписката, за ново произнасяне, при изпълнение на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. За да стигне до този резултат съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК. Счел е, че същият е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на лицето заявител, доколкото от органа не са били обсъдени приложените писмени доказателства. Приел е също, че за изясняване на действителната фактическа обстановка, административният орган не е изискал допълнително такива в съответствие с принципа на служебното начало, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 и чл. 35 и 36 АПК. Изложил е подробни мотиви, че неправилно и в противоречие с материалния закон, при липса на корелация между регламент, закон и подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 15, ал. 2 и ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА), административният орган е отказал издаването на удостоверение за наследници, като не е изследвал дали в регистрите на населението и на актовете за гражданско състояние се съдържат всички необходими данни за издаването му по смисъла на чл. 10, ал. 2 и чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. Съдът е установил, че в конкретния случай е предоставено удостоверение за продължително пребиваване на починалото лице на територията на Република България по смисъла на чл. 7 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани и членове на техните семейства, с период на валидност от 2.08.2012 г. до 26.07.2017 г. но от страна на административния орган не е изследван въпросът, дали към него са приложени документи за гражданско състояние, заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес в съответната община по чл. 26, ал. 3, т. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), за да се формира извод за вписването на И. Геров в регистъра на населението. Въз основа на това е прието, че при постановяването на процесния отказ административният орган не е изпълнил вменените му задължения, а именно да издаде акта, след като изясни всички факти и обстоятелства от значение за казуса и обсъди обясненията и възраженията на страните. По тези съображения първостепенният съд е счел, че са налице основания за уважаване на жалбата и е отменил обжалвания отказ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по предявения иск за обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се приповтарят. Допълнително следва да бъде посочено следното: От представените по делото писмени доказателства безспорно установено е, че И. Гергов е германски гражданин, получил разрешение за пребиваване на територията на Република България (продължително пребиваване за период от 5 години), видно от удостоверението на л. 11 от адм. дело № 12336/2017 г., издадено от МВР по смисъла на чл. 7 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани и членове на техните семейства, чл. 14, ал. 4 от Закона за българските лични документи. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗГР в регистъра на населението се вписват всички български граждани; чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България; както и получилите статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България. Разпоредбата на чл. 23 ЗГР постановява, че за всяко физическо лице, подлежащо на вписване в регистъра на населението, се създава електронен личен регистрационен картон в регистъра на населението. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗГР, електронен личен регистрационен картон на лице по чл. 3, ал. 2, т. 2 се създава въз основа на един от следните документи: разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, придружено с документи за гражданско състояние, заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес в тази община. По отношение издаването на удостоверение за наследници разпоредбата на чл. 24 ЗГР урежда, че те се издават от Общинската администрация въз основа на регистъра на населението. Разпоредбата препраща за реда за издаване и образците на удостоверенията към наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, съвместно с министъра на правосъдието, а именно - Наредба № РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Правилен е направеният от съда извод, че при издаване на оспорения акт, административният орган не е изяснил в случая спорното обстоятелство дали лицето е вписано в регистъра на населението, за което липсват събрани доказателства в преписката. В случая административният орган е извършил нарушение на административнопроизводствените правила, като не се е съобразил с чл. 35 АПК, съгласно който индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Принципът на служебното начало – чл. 9 АПК, изисква процесуална активност от страна на административния орган, като съобразно изискванията на чл. 36 АПК доказателства се събират и служебно от него. В конкретния случай правилно съдът е приел, че след като от ответната страна по касационната жалба е представено удостоверение за продължително пребиваване № 800013039 на И. Геров, гражданин на Германия, по смисъла на чл. 7 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани и членове на техните семейства, с период на валидност от 2.08.2012 г. до 26.07.2017 г., от административния орган не е изяснен въпросът налице ли са предпоставките, от които се установява дали лицето е вписано в регистъра на населението, а именно приложени ли са документи за гражданско състояние, заявление за постоянен адрес, адресна карта за настоящ адрес в съответната община по чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗГР, за да се формира извод за вписването на И. Геров в регистъра на населението. Тези обстоятелства, както правилно е посочил в мотивите си първоинстанционният съд, не са обсъдени от административния орган, поради което процесният акт е издаден при недостатъчно изяснена фактическа обстановка, което води до неправилност на обективираните в него правни мотиви. Обосновани са и изводите на съда, че неправилно касаторът е приел, без да изложи мотиви в акта, че в случая се касае за искане за издаване на европейско удостоверение за наследници, предвидено в разпоредбата на чл. 627е, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 64 от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4.07.2012 г. Следва да бъде споделен и направеният от съда извод, че в случая има направено искане за издаване на удостоверение за наследници, с което се цели доказване на правата на наследник на територията на Република България, а не издаване на европейско удостоверение за наследници. Това са два различни режима с различни приложими правни норми и процедури по прилагането им. По отношение на представените по настоящото дело нови доказателства - справка от НБД "Население" за И. Геров и отговор от Главна дирекция "ГРАО" към МРРБ, настоящият съдебен състав счита, че същите не променят установените по делото пред първоинстанционния съд обстоятелства и не променят изложеното в мотивите му. Законосъобразно в случая съдът е отменил оспорения отказ на секретаря на Район "Красно село" към Столична община и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган. Предвид гореизложеното не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила. При този изход на спора на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени сторените по настоящото дело съдебни разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар, като бъде осъден касационният жалбоподател да заплати сумата от 600 лв., съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие от 30.05.2018 г. – л. 14 от настоящото дело. При така изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,