Решение № 1273 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4132/2007 г.

Решение № 1273 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4132/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 12 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 231 и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по молба от "В" ЕООД, гр. Д., за отмяна на основание чл. 231, ал. 1, б. "е" от ГПК на влязлото в сила решение, постановено на 07.04.2007 г. по гр.д. № 967/2006 г. на Добрички окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 17.10.2006 г. по гр.д. № 138/2006 г. на Добрички районен съд, с което "В" ЕООД е осъдено да заплати на П. А. Д. от с. Х., общ. Добричка, сумата от 1050,45 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.01.2006 г. и сумата 324,22 лв. на основание чл. 86 от ЗЗД, като искът за трудово възнаграждение е отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер. Молителят поддържа доводи, че е лишен от правото да вземе участие по делото чрез надлежен представител, което нарушение се изразява в това, че въззивният съд не уважил молбата му за отлагане на делото за организиране на защитата си и за упълномощаване на нов адвокат, тъй като с молбата е оттеглил пълномощията си съм упълномощения от него адвокат. Ответникът по молбата П. А. Д. я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на I гр. отд. намира следното: Молбата за отмяна е подадена в сроковете по чл. 232, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна по чл. 231 от ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения на основанията, изрично посочени в закона. Съгласно чл. 321, ал. 1, б. "е" от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая не са налице предпоставките на цитирания текст за отмяна на постановеното решение . Доводите в молбата за нарушение на правата на молителя за участие по делото, са неоснователни. Видно от данните по делото молителят е представляван в проведените съдебни заседания в първата инстанция от процесуалния си представител адв. Г, чрез която на 31.10.2006 г. е подадена и въззивната му жалба срещу постановеното решение . С жалбата не са ангажирани доказателства. Призовката за насроченото за 7.03.2007 г. съдебно заседание е връчена на страната чрез адв. Г на 12.12.2006 г. С молба, депозирана на 6.03.2007 г., молителят е заявил, че на основание чл. 23 от ГПК (отм.) оттегля пълномощията от адв. Г по делото и е поискал да се отложи делото, за да ангажира защитата си и ангажира допълнително доказателства, с твърдения, че било невъзможно своевременно да замести досегашния пълномощник с друг и че случайно узнал за датата на заседанието, за която дата адв. Г не го е уведомила. При тези данни неоснователно се твърди от молителя, че са нарушени правата му за участие по въззивното дело. Той е бил редовно призован за съдебното заседание чрез процесуалния си представител, който е подал и въззивната жалба. Призоваването е осъществено по предвиден от закона ред - чл. 46, ал. 1 от ГПК (отм.). Разпоредбата на чл. 48 от ГПК (отм.), съгласно която връчването на призовки на юридическите лица се извърши в канцелариите им, неизключва приложението по отношение на тези лица на разпоредбата на чл. 46 от, ал. 1 от ГПК (отм.) за прякото призоваване на юридическите лица чрез неговия представителен орган или чрез неговия пълномощник по делото. Затова е неоснователен доводът на молителя, че призоваването е следвало да се извърши в канцеларията му. Проявявайки добра грижа за организиране на защитата си по делото, молителят, по чиято въззивна жалба е образувано въззивното производство, е могъл да ангажира доказателства с въззивната жалба, както го задължава разпоредбата на чл. 198, б. "д" от ГПК (отм.). Това молителят не е направил с въззивната си жалба, нито в по-късен момент до приключване на производството по делото. Поради това като не е уважена молбата за отлагане на делото, като е прието, че страната е имала възможност да ангажира защитата си и това, че оттегля пълномощията от процесуалния си представител, не е причина за отлагане на делото, не е допуснато осъществяване на порок на правото на защита. Предвид изложеното молбата за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "е" от ГПК (отм.) е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I гр. отд.