Решение № 12283 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6589/2020 г.

Решение № 12283 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6589/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Тодоров от [населено място] против Решение № 1003/19.02.2020 г., постановено по адм. дело № 827 по описа за 2019 г. на Административен съд (АС) - Хасково с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) №Р-16002618003817-091-001 от 08.04.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 375/19.06.2019 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага основно доводи за нарушение на материалния закон с твърдения, че по делото не са събрани доказателства, освен документите, представени от куриерската фирма, че е извършвал търговия със стоки, приходите от които са укрити. Позовава се на показанията на разпитания свидетел – негов брат, че за големи периоди от време не е пребивавал в страната, а неговия покоен вече баща приживе е извършвал търговска дейност чрез интернет. Счита, че наличието на индиция за укрити приходи не е достатъчно за провеждане на ревизията по особения ред, а основанията следва да са безспорно установени. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и реши спора по същество, като отмени издадения РА с всички последици. Чрез процесуален представител адв. Зарчев, в проведеното съдебно заседание, касатора излага допълнително доводи за неправилност на решението, в частта на разноските, като претендира отмяната му и в тази част, както и присъждане на разноски за платени държавни такси. Ответникът– Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Стоянова в писмена защита, моли да бъде отхвърлена касационната жалба като неоснователна, както и да се присъдят разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира жалбата процесуално допустима, а разгледана по съществото за неоснователна. С оспореното решение, АС- Хасково е отхвърлил жалбата на Н. Тодоров срещу Ревизионен акт № Р-16002618003817-091-001 от 08.04.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 375/19.06.2019 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, с който на Н. Тодоров за данъчните периоди 2015, 2016 г. и 2017 г. са установени задължения за годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, ДДС и вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ в общ размер на 6 673, 93 лева и лихви в общ размер на 1 345, 92 лева, както и осъдил Н. Тодоров да заплати на НАП разноски в размер на 2 780 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в предписаната форма, при спазване на административно производствените правила. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост съдът е приел за безспорно, че за ревизираните периоди, Н. Тодоров е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ, за доходите получени през данъчните периоди попадащи в обхвата на ревизията. Не било спорно също, че жалбоподателят имал регистрация като ЕТ, като за периода 2015 г. до 2017 г. не е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Въз основа на представените обяснения от ревизираното лице (РЛ), сведения от получателите на пратките, които в голямата си част категорично потвърждават, че стоката са закупили от Н. Тодоров, както и от доказателствата, представени от куриерското дружество, съдържащи вида на пратката, дата на вземане на пратката по наложените платежи, изплатени в полза на ревизираното лице, количеството на стоката, дата на изпращане, дата на получаване, клиент и наложен платеж, както и РКО, подписани от РЛ, съдът е приел, че Н. Тодоров през ревизирания период е извършвал търговска дейност по продажба на стоки чрез куриерска фирма "ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД, като получените от РЛ суми по наложен платеж за периода от м. 01.2015 г. до м. 12.2017 г. възлизали общо в размер на 75 687 лв. Направен е извод, че в резултат на получените от ревизираното лице парични суми от продажба на стоки, са формирани доходи, които не са декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. След това съдът е приел, че в хода на производството по делото тези констатации за укрити приходи не са оборени от жалбоподателя и не е доказана тезата му, че пратките са изпращани от починалия му баща. В тази насока не са кредитирани показанията на разпитаният по делото свидетел, като съдът е отчел, че същия като брат на жалбоподателя и с висящ пред Административен съд Хасково идентичен спор с наведени идентични доводи, е заинтересован от изхода на спора. При липса на оспорване на положените подписи за изпращач на пратките, както и на разписките за получени суми от куриерската фирма, съдът е кредитирал събраните в хода на ревизията доказателства, поради което приел за обоснован извода на органът по приходите за извършени от ревизираното лице сделки по занятие и реализирани и недекларирани доходи от същите. В този смисъл, съдът е приел за обосновани правните изводи на органите по приходите за установени задължения за годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, ДДС и вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ в общ размер на 6 673, 93 лева и лихви в общ размер на 1 345, 92 лева. Обжалваното решение е правилно постановено. Не са налице твърдяните в касационната жалба на Н. Тодоров отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С решението е даден отговор на спорните по делото въпроси, поради което са неоснователни доводите на касатора, че не са обсъдени възраженията на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на издадения РА. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, като изводът на АС- Хасково за материална законосъобразност на РА е съобразен с установените по делото факти и събрани доказателства. Правилно първоинстанционния съд е приел, че в случая са установени неотчетени продажби на стоки на обща стойност 75 687 лв., реализирани чрез куриерското дружество "Еконт Експрес" ЕООД, тъй като в хода на ревизията е събрана конкретна информация за реализираните продажби от справките на куриерската фирма за вида на пратките, количеството стока, датите на изпращане и получаване, данни за клиентите и стойността на наложения платеж, както и РКО за получени суми по наложените платежи, подписани лично от РЛ. Тази информация е потвърдена и от сведенията, които дават по-голямата част от получателите на пратките, а друга част заявяват, че не си спомнят конкретно, макар и да не отричат възможността да са търгували с жалбоподателя. Неоснователно е твърдението на касатора, че за доказване извършените продажби, органите по преходите са се позовали само доказателства, представени от куриерската фирма. Тези писмени доказателства не са оспорени от страна на жалбоподателя в хода на проведеното съдебно производство, а РКО са подписани лично от РЛ, поради което доказват факта на извършените продажби и получаване на сумите по наложените платежи от РЛ. Правилно съдът не е кредитирал с доверие свидетелските показания на А. Тодоров - брат на жалбоподателя, в насока, че търговията е извършвана от баща им, приживе, като правилно е отчетена заинтересоваността на свидетеля от изхода на спора с оглед родствената му връзка с РЛ и с оглед факта, че на този свидетел е издаден РА при идентични факти, обжалван пред АС – Хасково. Принципно се споделя довода на касатора, че само индиция за наличие на укрити приходи не е достатъчно, за да се проведе ревизията по особения ред, а е необходимо пълно и главно доказване основанието за провеждане на ревизията по особения ред, но в случая, основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – данни за укрити е подкрепено със събраните по делото доказателства, които не са оспорени от страна на РЛ и не е доказано противното. Предвид изложеното, първоинстанционното съдебно решение, в частта с която е отхвърлена жалбата на Н. Тодоров срещу Ревизионен акт №Р-16002618003817-091-001 от 08.04.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 375/19.06.2019 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Решението е неправилно, в частта на разноските. За да осъди Н. Тодоров да заплати на НАП разноски в размер на 2 780 лева, съдът е посочил, че същите са за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При съобразяване материалния интерес по делото – 8 019, 85 лева, приложима е разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението е: при интерес от 5000 до 10 000 лв. – 580 лв. плюс 5 % за горницата над 5000 лв. Следователно дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение за една инстанция възлизат на 730, 99 лева. Предвид изложеното, решението в частта на разноските като неправилно следва да се отмени, както вместо него се осъди Н. Тодоров да заплати на НАП разноски в размер на 730, 99 лева за първоинстанционното производство и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 от ДОПК разноски в размер на 730, 99 лева за касационното производство или общо сумата от 1 461, 98 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,