Решение № 236 от 10.1.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на РЗОК-Бургас чрез главен юрисконсулт П. Демирева срещу Решение 780/14.06.2022 год. постановено по адм. дело 486/2022 год. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена по жалба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария ЕООД Заповед за налагане на санкции РД-25-355/10.03.2022 год. на Директора на РЗОК- Бургас, с която на дружеството са наложени на основание чл.416, ал.3 от НРД за МД за 2020-2022 год. осем броя санкции финансова неустойка всяка в размер на 200 лева. Касаторът навежда възражения за неправилност на решението-касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касация Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария ЕООД не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира касационната жалба за неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е решение на Административен съд-Бургас, с което е отменена заповед за налагане на санкции, с която на УМБАЛ Дева Мария ЕООД гр.Бургас са наложени осем броя санкции финансова неустойка на основание чл.416, ал.3 от НРД за МД за 2020-2022 год. за нарушение на чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО и чл.380, чл.384, т.1 и чл.385, ал.1 от НРД за МД за 2020-2022 год. В оспорената заповед директорът на РЗОК- Бургас след извършена проверка е установил, че лечебното заведение е нарушило горепосочените текстове като нарушенията се изразяват в следното: т.1-по отношение на ИЗ 10576 е установено, че е издаден БЛ, който не е вписан в част IV Данни попълвани при изписване на преминал през стационара на Направление за хоспитализация; т.2-по отношение на ИЗ 10741 е установено, че основна диагностична процедура с код **91.92 не е вписана в част IV Данни попълвани при изписване на преминал през стационара на Направление за хоспитализация; т.3-по отношение на ИЗ 11358 е установено, че липсва подпис на ръководител на ЛЗ в част IV Данни попълвани при изписване на преминал през стационара на Направление за хоспитализация; т.4-по отношение на ИЗ 11570 е установено, че липсва подпис на пациента удостоверяващ съгласие с източника на финансиране в част III Данни попълвани при постъпване на пациент в лечебното заведение на Направление за хоспитализация; т.5- по отношение на ИЗ 11675 е установено, че липсва подпис на пациента удостоверяващ съгласие с източника на финансиране в част III Данни попълвани при постъпване на пациент в лечебното заведение на Направление за хоспитализация; т.6-по отношение на ИЗ 12055 е установено, че липсва подпис на пациента удостоверяващ съгласие с източника на финансиране в част III Данни попълвани при постъпване на пациент в лечебното заведение на Направление за хоспитализация; т.7-по отношение на ИЗ 12107 е установено, че липсва подпис на пациента удостоверяващ съгласие с източника на финансиране в част III Данни попълвани при постъпване на пациент в лечебното заведение на Направление за хоспитализация и т.8-по отношение на ИЗ 12711 е установено, че липсва подпис на пациента удостоверяващ съгласие с източника на финансиране в част III Данни попълвани при постъпване на пациент в лечебното заведение на Направление за хоспитализация. Резултатите от горепосочената проверка са обективирани в протокол 161/18.02.2022 год., който е връчен на дружеството на 21.02.2022 год. Срещу констатациите по протокола лечебното заведение е подало писмено становище вх. 29-02-314/25.02.2022 год. Във връзка със становището директорът на РЗОК-Бургас е изпратил до Българския лекарски съюз-Бургас искане за определяне на членове за участие в Арбитражна комисия по чл.75, ал.5 от ЗЗО. Писмото е получено от БЛС на 07.03.2022 год. На 10.03.2022 год. е издадена процесната заповед. За да отмени оспорения акт Административен съд Бургас приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила. Правното основание за издаване на заповедта е чл.74, ал.5 от ЗЗО, според който когато лицето обект на проверката не изрази становище или изразеното становище не съдържа възражения по направените констатации директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкция. Съгласно чл.75, ал.6 от ЗЗО арбитражът по ал.1-4 не е задължителен, освен ако арбитражната комисия не се е сформирала при условията на ал.5 в двуседмичен срок от писмената покана на директора на РЗОК до съответните лица и организации. Директорът на РЗОК издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите без да е необходимо становището по чл.74, ал.4 да е разгледано от Арбитражна комисия, но само в случай, че съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите или на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти не са посочили свои представители в сроковете по чл. 75, ал. 6 за създаване на такава комисия. Прилагайки горепосочените правни норми към установеното от фактическа страна, а именно, че писмото на директора на РЗОК-Бургас е получено от БЛС на 07.03.2022 год., а процесната заповед е издадена на 10.03.2022 год., първоинстанционният съд достига до извод, че заповедта е издадена преди изтичане на законоустановения 14 дневен срок за сформиране на арбитражна комисия. Съгласно чл.75, ал.6 от ЗЗО арбитражът не е задължителен, но само в случай, че арбитражната комисия не се е сформирала в този срок. В конкретния случай директорът на РЗОК-Бургас не е спазил срока и е издал заповедта преждевременно. Административният съд е приел, че с действията си органът е нарушил императивните правила на чл.75, ал.6 и чл.76, ал.4 от ЗЗО, поради което издадената от него заповед за налагане на санкции се явява незаконосъобразна и поради тази причина я е отменил. Решението е правилно. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Настоящият състав на ВАС напълно споделя изводите на Административен съд Бургас, поради което на основание чл. 222, ал.22, изр.второ от АПК не намира основание да ги преповтаря. Правилен се явява изводът на съда, че оспорената пред него заповед за налагане на санкции е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Установено е по делото, че органът не е спазил процедурата по чл.76, ал.4 от ЗЗО. Съгласно този текст директорът на РЗОК издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 да бъде разглеждано от арбитражна комисия, но само ако същата не се е формирала в срока по чл.75, ал.6 от ЗЗО. Следователно за да има право директорът на РЗОК да издаде заповед за налагане на санкции е необходимо да изтече срокът за формиране на арбитражна комисия и едва след това в зависимост от сформирането и такава заповед може да бъде издадена или не. Налице са нормативно регламентирани изисквания, които са част от процедурата по издаване на заповедта за налагане на санкции и нарушаването им опорочава тази процедура. В случая административният орган не е спазил 14 дневния срок за сформиране на комисия и е издал процесната заповед, с която е наложил санкции финансова неустойка без да се съобрази с евентуалното решение на комисията по подаденото възражение, при положение, че такава комисия би се сформирала. При всички случаи следва да се изчака нормативно определения срок за сформирането и тъй като съгласно чл. 75, ал. 6 от ЗЗО арбитражната комисия не е задължителна освен ако не се е сформирала в двуседмичен срок от писмената покана на директора на съответната РЗОК до съответните лица и организации. При това положение издаването на процесната заповед на основание чл.74, ал.5 от ЗЗО се явява неправилно като противоречащо на действителната фактическа обстановка по преписката и приложимите материалноправни норми. Във връзка с изложеното настоящият състав на Върховен административен съд намира касационната жалба за неоснователна, тъй като не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Същото като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,