Решение № 9926 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5336/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. С. Н., чрез адв. Евлогиева като процесуален представител, срещу решение № 343 от 06.03.2026 г., постановено по адм. дело № 546/2025 г. по описа на Административен съд – Ловеч. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което оспореният административен акт да бъде отменен, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерство на правосъдието, чрез пълномощника си ст. юрк. Георгиева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Върховната касационна прокуратура, редовно уведомена, не изпраща представител. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на И. С. Н. срещу заповед № Л-06-48#1 от 13.11.2025 г. на главния директор на ГДИН при Министерство на правосъдието, с която на основание чл. 13, ал. 2, т. 9, предл. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 197, ал. 3, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и считано от датата на връчване на заповедта е прекратено служебното му правоотношение като младши инспектор – надзирател I-ва степен в затвора в гр. Ловеч, I-ва категория, За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и при наличие на предвидените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и при съобразяване с целта на закона. Излага съображения за провеждане на дисциплинарното производство съобразно ЗМВР, включително при спазване на предвидения в чл. 195, ал. 2 ЗМВР срок за налагане на дисциплинарно наказание и при гарантиране на правата на жалбоподателя по чл. 207, ал. 7 ЗМВР. Счита, че посочването на престоя на Н. в килията на лишената от свобода Г. на 07.09.2025 г. за времето от 05:32 до 05:59 часа като самостоятелно деяние по т. 2 и в същото време като част от деянието по т. 3 от оспорената заповед не утежнява положението на жалбоподателя, тъй като в случая е приложена разпоредбата на чл. 197, ал. 3, т. 1 ЗМВР и му е наложено едно дисциплинарно наказание - „уволнение“, което е по-тежкото от определените наказания за всяко едно от извършените нарушения. Достига до заключение, че отсъствието на изричен коментар в заповедта относно писмени обяснения на служители не означава, че същите не са съобразени. Приема, че липсата на посочен ЕГН на Н. в оспорения акт не води до съмнение относно самоличността му, тъй като в заповедта са изписани трите му имена, заеманата длъжност и месторабота, като същата е подписана именно от него в качеството му на адресат. Обосновава извод, че в конкретния случай са събрани надлежни доказателства, които доказват по несъмнен начин извършените от жалбоподателя нарушения на служебната дисциплина. Приема, че действията на служителя, с които са нарушени законоустановени задължения по време на постова дейност и етичните правила, са несъвместими с длъжността му, уронват престижа на службата и са силно укорими. Счита за основателни изложените в оспорената заповед мотиви относно тежестта на извършените нарушения, формата на вината и цялостното поведение на служителя. Посочва, че при определяне на дисциплинарното наказание е съобразено, че нарушенията са извършени в срока на наложено на Н. с предходна заповед наказание „писмено предупреждение“ за срок от 6 месеца. Достига до извод, че в случая правилно е приложена нормата на чл. 197, ал. 3, т. 1 ЗМВР и наложеното най-тежко дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР съответства на тежестта на извършените нарушения, като са спазени принципът за съразмерност и е съобразена установената от закона цел, свързана с личната и генералната превенция при налагане на дисциплинарни наказания. Решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразен е изводът, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Към датата на извършване на нарушението касационният жалбоподател заема длъжност „младши инспектор – надзирател I-ва степен“ в затвора в гр. Ловеч I-ва категория, който съгласно чл. 12, ал. 3 ЗИНЗС представлява териториална служба на ГДИН. По смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС Н. е държавен служител, който пряко осъществява дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража. С оглед заеманата от него младша изпълнителска длъжност съгласно нормите на чл. 204, т. 3 ЗМВР във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 4 и т. 9 във вр. с чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС компетентен да издаде административен акт от вида на оспорения е главният директор на ГДИН. В случая заповедта е издадена от заместник главен директор на ГДИН, на когото със заповед № Л-01-44#1/10.11.2025 г. на главния директор на ГДИН е възложено да изпълнява функциите по чл. 13, ал. 2, т. 1-17 ЗИНЗС за времето от 13.11.2025 г. до 14.11.2025 г., включително в условията на заместване, което обосновава неговата материална компетентност. Правилно първоинстанционният съд приема, че заповедта е в необходимата писмена форма и е със съдържанието, предвидено в чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Наведените в касационната жалба доводи в обратен смисъл са неоснователни. Оспореният акт е мотивиран, като са изложени подробно фактическите и правни основания за издаването му, включително мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които са установени и съответното правно основание. Посочени са също извършителят и наказанието, което му се налага, както и пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Законосъобразно и обосновано съдът приема, че в случая не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на административния акт. По делото е установено безспорно, че дисциплинарното производство е образувано със заповед № Л-06-40#1/15.09.2025 г. на главния директор на ГДИН, с която на основание чл. 207, ал. 2 ЗМВР е определен и дисциплинарно разследващият орган (ДРО). Заповедта е издадена по повод данни, съдържащи се в предложение вх. № 30-60-727#1/15.09.2025 г. по описа на ГДИН (№ ИЗ-3539/15.09.2025 г. по описа на затвора в гр. Ловеч), за извършени нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2, 3 и 4 ЗМВР, изразяващи се в това, че като постови на пост № 24 и № 25 в СБАЛЛС към затвора гр. Ловеч установява близки отношения с лишената от свобода К. Г., като многократно осъществява контакт с нея както по телефона, така и пряко като влиза в килията й, провеждат разговори и се докосват в коридора до решетката на отделението. Фактическата обстановка, свързана с извършване на нарушенията, е установена в рамките на дисциплинарното производство въз основа на докладни записки от други служители на затвора в гр. Ловеч, обяснения на касатора и лишената от свобода Г., сведения на други лишени от свобода лица, преглед на записи от камери и други материали. По случая е изготвена обобщена справка № ИЗ-3922/13.10.2025 г., в която въз основа на извършен анализ на събраните доказателства е направен извод за извършени от служителя три отделни дисциплинарни нарушения на служебната дисциплина: 1. дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – „неизпълнение на служебни задължения“, произтичащи от разпоредбата на чл. 315, ал. 2 ППЗИНЗС, според която служителите от надзорно-охранителния състав нямат право да държат в себе си и да ползват лични мобилни телефони по време на изпълнение на служебните си задължения, с посочено място и време на извършването му, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗМВР – „писмено предупреждение“. Нарушението е извършено в срока на предходно наложено наказание със заповед от 12.03.2025 г., обосноваващо налагането на по-високо по вид наказание на основание чл. 199, ал. 2 ЦМВР; 2. дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР - „неизпълнение на служебни задължения“, с посочване на времето и мястото на извършването му, състоящо се в нарушение на т. 21 от Инструкция за особените задължения на постовия надзирател на пост № 24 в „Отделение по белодробни болести“, според която „постовият надзирател е длъжен да не отключва и влиза без присъствието на дежурен главен надзирател след вечерна проверка в спалните помещения“, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 1 ЗМВР – „порицание“; 3. тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР – „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, изразяващо се в нарушение на чл. 9, ал. 2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН към министъра на правосъдието, според който „държавният служител не допуска с поведението си участие в прояви, с които уронва престижа на службата“, предвиденото наказание за което съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР е „уволнение“. След изготвяне на становище от ДРО по смисъла на чл. 207, ал. 12 ЗМВР, с което се предлага на И. С. Н. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13 във вр. с чл. 197, ал. 3, т.1 ЗМВР, служителят е поканен да даде писмени обяснения, с което са изпълнени изискванията на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Касационният жалбоподател депозира такива на 31.10.2025 г. От данните по делото е видно, че наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, определени съобразно изискванията на чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, като е взето предвид, че обобщената справка с резултатите от дисциплинарното разследване е представена на дисциплинарно наказващия орган на 24.10.2025 г. Обратно на наведените от касатора доводи за нарушаване на правото му на защита, той е канен многократно да участва в дисциплинарното производство, включително да се запознава с наличните материали и изготвени документи, да дава обяснения и прави възражения. Фактът, че му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за три установени нарушения, не накърнява по никакъв начин правото му на защита. Неоснователен е доводът в касационната жалба за противоречие на оспорената заповед с материалния закон поради неправилното прилагане на чл. 197, ал. 3, т. 1 ЗМВР и налагането на едно наказание – „уволнение“, което е най - тежкото от определените наказания за всяко едно от извършените нарушения. Въведеното с чл. 197, ал. 3 ЗМВР правило предвижда задължение на дисциплинарно наказващия орган да прецени всяко от нарушенията поотделно и да определи отделни наказания, след което може да наложи по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания, каквато е настоящата хипотеза. Посочването в цитираната разпоредба на "две едновременно установени нарушения" не обосновава извод за нейната неприложимост по отношение на повече от две нарушения. Настоящият състав не споделя възражението, че в случая е следвало да се наложи по-леко дисциплинарно наказание, тъй като е налице хипотезата на „системни нарушения“. Действително от служителя са извършени три отделни нарушения в периода 31.08.2025 г. - 12.09.2025 г., но обстоятелството, че едно от тях представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, за което законът предвижда "уволнение", изключва прилагането на чл. 201, ал. 1, т. 2 във вр. с § 1, т. 22 ДР ЗМВР. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че определеното наказание не съответства на тежестта на извършените нарушения, тъй като не е отчетена липсата на вредни последици, както и това, че не е налице уронване на престижа на службата, тъй като проявата на служителя не е станала публично достояние. Нормата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР не предвижда като условие за нейното прилагане настъпването на конкретни негативни последици. Достатъчно е с деянието да е уронен престижът на службата. Установяването на лични отношения между надзирател и лишено от свобода лице е несъвместимо с морала и е основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Правилно деянието на служителя е квалифицирано като нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН, с който служителят и запознат, и по-конкретно на чл. 9, т. 8.2 от същия, според който „държавният служител не допуска с поведението си участие в прояви, с които уронва престижа на службата“. По делото са налице безспорни доказателства, че действията на служителя стават известни на широк кръг лица, който включва служителите на затвора в гр. Ловеч, участвали в обиска на Н. и лишената от свобода К. Г., както и в прегледа на записите от камери, лишените от свобода лица, на които Г. споделя за отношенията си с Н., служителите на ГДИН, които узнават за събитията от разпространения до всички териториални звена на ГДИН бюлетин от 12.09.2025 г. В хипотезата на чл. 203, ал. 1 ЗМВР наказващият орган действа при обвързана компетентност, като в случай, че бъде установено извършването на тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на т. 1 – т. 16 от същата разпоредба, няма правомощия да реши какво наказание да наложи и за какъв срок. В тези случаи той е длъжен да наложи императивно предписаното наказание "уволнение". Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е в съответствие с целта на закона. С налагането на най-тежкото наказание в случая се осъществяват целите на превенцията и налага стандарт службата в ГДИН да се упражнява от служители, които стриктно и винаги спазват изискванията на закона, а не го нарушават. Предвид изложеното настоящият състав намира обжалваното решение за правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на разноски за настоящото производство, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати такива на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието в размер на 102.26 евро, представляващи евровата равностойност на 200 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение