Решение № 1550 от 17.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8532/2021 г.

Решение № 1550 от 17.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8532/2021 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет). Образувано е по касационна жалба на П. П., подадена чрез пълномощника адв. Тодорова, срещу Решение № 528/07.06.2021 г., постановено по адм. д. № 1181/2020 г. по описа на Административен съд – София-област. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Чакова, която поддържа жалбата и излага допълнителни аргументи. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени Заповед № 3Д/Д-СО-СВ-013 от 26.08.2020 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Своге. Претендира се присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски пред настоящата касационна инстанция в общ размер на 330 лв., съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът - директор на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Своге не изразява становище по касационната жалба, не се явява и не се представлява в касационното производство. Ответникът – Р. С., оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля като неоснователна подадената от касатора П. П. жалба срещу Заповед № 3Д/Д-СО-СВ-013 от 26.08.2020 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Своге, потвърдена с Решение № 23-РД-04-0439 от 15.10.2020 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София област. С процесната заповед на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет. е наредено детето Й. П. и баща му П. П. да ползват социална услуга /6 месеца/ с цел осъществяване на срещи на детето с майка му в присъствие на специалисти, без присъствие на баща му /по преценка на специалистите, работещи с детето, осъществяване на предварителна подготовка на детето за среща с майка му/ и индивидуална терапия с бащата на детето с цел подобряване комуникацията с майката на детето Р. С., по въпроси, касаещи детето, към Детски контактен център към Фондация "Център Отворена врата", гр. София, кв. Хиподрума. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че детето Й. П. е с разведени родители. Отношенията между родителите са влошени, комуникацията помежду им е нарушена. Посочено е, че детето има желание да общува с майка си, но иска да живее при баща си. Като част от преписката е представен социален доклад от 26.08.2021 г. От съдържанието му и от данните по делото се установява, че майката и бащата са сключили граждански брак през 2009 г. в САЩ, легализиран в Република България през същата година. През 2013 г. бракът е прекратен. Й. е роден в САЩ и има тройно гражданство. Детето има по-голяма сестра А.. Й. посещава Частно средно езиково училище "ЕСПА" София и е във втори клас през учебната 2020 – 2021 година. Детето е насочвано за работа със специалисти от ЦОП - Своге, ЦОП - Костинброд и ЦОП "Света София" гр. София. На 27.08.2019 г. са издадени 2 бр. направления за работа с детето към ЦОП "Света София" гр. София, като на 09.04.2020 са получени окончателните доклади за работа с Й. и сестра му. За периода 13.09.2019 г. – 19.03.2020 г. с Й. са проведени 13 срещи, а със сестра му - 15. На 21.07.2020 г. от ДСП - Своге са издадени нови 3 бр. направления за ползване на социална услуга по чл. 20, ал. 2 от ППЗЗДет. за детето и двамата му родители. При постановяване на обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че процесната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, в писмена форма и е мотивирана, като съответства на материалния закон и на нормативната цел. Обоснован е извод, че с установяване на изискуемия от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за прилагане на мярката по чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет., при която директорът на дирекция "Социално подпомагане" може да издаде заповед за ползване на социални услуги, са доказани. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Мерките за закрила в семейна среда са изброени в чл. 23 ЗЗДет. Тяхната цел е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за неговото отглеждане и възпитание - чл. 18, ал. 1 ППЗЗДет. Затова тези мерки могат да бъдат осъществени и чрез социални услуги (чл. 18, ал. 3 ППЗЗДет). Съгласно предходната редакция на дефинитивната норма на § 1, т. 8 от ДР на ЗЗДет, "услуги" по смисъла на чл. 23 са социалните услуги, предоставяни в общността по Закона за социално подпомагане (ЗСП), а действащата към момента на приемане на процесния акт редакция посочва, че "услуги" по смисъла на чл. 23 са социалните услуги по чл. 15, т. 1 - 7 от Закона за социалните услуги - информиране и консултиране; застъпничество и посредничество; общностна работа; терапия и рехабилитация; обучение за придобиване на умения; подкрепа за придобиване на трудови умения и дневна грижа. Според чл. 3 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) социалните услуги са дейности за подкрепа на лицата за превенция и/или преодоляване на социалното изключване, реализиране на права и подобряване качеството на живот, които се основават на социална работа, индивидуален подход и индивидуална оценка на потребностите. Към датата на издаване на заповедта е действал и чл. 36, ал. 1 от ППЗСП (отм. - ДВ, бр. 98 от 2020 г., в сила от 17.11.2020 г.), в който са посочени двете групи социални услуги - в общността и в специализирани институции, а в ал. 2 са изброени социалните услуги, които се предоставят в общността. Това изброяване не е изчерпателно, защото според чл. 36, ал. 5 ППЗСП при необходимост и съобразно потребностите на населението на всяка община могат да се разкриват и други видове социални услуги, но предоставяните на деца задължително трябва да отговарят на критериите и стандартите по Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца, приета с ПМС № 256 от 07.11.2003 г. на основание чл. 4, ал. 3 ЗЗДет. По отношение на разписаните в чл. 36, ал. 2 ППЗСП социални услуги в § 1 ДР на ППЗСП е дадено кратко определение, но разкриващо същността и социално им предназначение. Такива дефиниции се съдържат и в § 1 от ДР на ЗСУ. В диспозитива на процесната заповед и в изложените мотиви липсва информация за конкретна социална услуга, към ползването на която е насочено детето Й. П., като единствено е установена целта, която се преследва – осъществяване на срещи на детето с майка му в присъствие на специалисти, без присъствие на бащата. Дори да се възприеме, че описаната в диспозитива като цел дейност представлява социалната услуга, към която е насочено детето, то същата не е сред изброените в чл. 36, ал. 2 ППЗСП (отм.) и чл. 15 ЗСУ социални услуги. Предвид горното е следвало директорът на ДСП да посочи нейния вид, обхват, същност и социално предназначение, при извършване на анализ за съответствието на тази услуга с критериите и стандартите по посочената по-горе Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца. Тълкуването на разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет., налага извод, съобразно който за изпълнението на сложния фактически състав на правната норма е необходимо да е налице алтернативно една от двете посочени отрицателни предпоставки - липса на контакт с родителя/ите или липса на заявено желание от изброените лица - родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето. От съвкупния доказателствен материал не се установява наличието на алтернативно предвидените в нормата на чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет. предпоставки за осъществяване на фактическия й състав. Видно от Социален доклад № СЛ/Д-СО-СВ/81-440/26.08.2020 г., направлението за ползване на социалните услуги от 21.07.2020 г. по отношение на детето Й. П. е издадено във връзка с постъпило заявление от госпожа С. и изявеното съгласие на жалбоподателя П. от 15.07.2020 г. От представената административна преписка и от изготвения социален доклад се установява, че касаторът се е явявал и е съдействал на ОЗД при ДСП-Своге. Като основание за издаване на заповедта и за формиране на извод за отказ от съдействие е послужило писмо от Фондация "Център Отворена врата", съгласно което касаторът е осъществил 2 срещи – на 07.08.2020 и на 17.08.2020 г., на които се твърди, че се е държал предизвикателно, не е зачитал правилата на социалната услуга и се е опитал да налага свой правила и изисквания. Многократно и в хода на първоинстанционното производство и пред настоящата касационна инстанция П. П. е изразил съгласието си за съдействие за ползването на социалната услуга, но категорично се е противопоставил същата да бъде предоставяна от Фондация "Център Отворена врата", поради конфликт между него и управителя на фондацията. Съгласието му детето Й. (и сестра му) да посещават Фондация "Защита правата на децата" или някой от другите ЦОП-ве в гр. София и гр. Костинброд е изрично изразено и в адресираното до първоинстанционния съд негово заявление, постъпило в съда на 24.02.2021 г. В социалния доклад е посочено, че при издаването на направленията от 21.07.2020 г. двамата родители са постигнали споразумение, относно контактния център. Такова споразумение не е представено и не е приложено по делото. Изборът на доставчика на социалната услугата, определен от административния орган е наложен при липсата на мотиви. По делото е установено, че детето, сестра му и баща им живеят в [населено място], [община], като твърдението на майката, че същите живеят в София е останало недоказано. В защитата си пред първата инстанция органът, издател на процесния акт, единствено е посочил, че мястото е подходящо за среща, като ще осигури спокойна среда и подходяща обстановка. В тази връзка и при липсата на аргументи, досежно критериите за определяне на доставчиците на социални услуги, органът не е мотивирал решението си социалната услуга да бъде предоставяна в гр. София, при разстояние от около 15 км от местоживеенето на лицата и при наличие на ЦОП в гр. Своге и гр. Костинброд. Посоченото обстоятелство безспорно затруднява изпълнението на заповедта и нарушава принципа на пропорционалност, установен в чл. 6 АПК. От друга страна, от данните по делото се установява, че за детето Й. не е възникнал риск от увреждане на неговото психическо, нравствено и емоционалнo развитие. При детето не се наблюдават отклонения в социалното му поведение, осигурена му е нормална битова среда и посещава редовно училище. Според доклада на класния ръководител детето работи активно в часовете, не изпитва затруднения, старателен е, проявява интерес към самоподготовка и допълнителни знания. За разлика от заключителния доклад на ЦОП-Своге, в който е посочено, че Й. е дете в риск от родителско отчуждение, в детайлно пресъздадения в социалния доклад от ЦОП "Св. София" "няма категорични данни за наличие на родителско отчуждение", " връзката майка-син изглежда по-стабилна отколкото майка-дъщеря", като цяло е налице емоционална връзка между момчето и майката и момчето има желание да общува с нея, като двамата контактуват по skype. От административния орган не са съобразени и анализирани препоръките към плана за услуги в ЦОП, обективирани в Заключителния доклад за оценяване на случая, преглед на формулировката и плана за ползване на услуги в ЦСУ, изготвен от ЦОП "Света София" на 02.04.2020 г., в който е изведена необходимостта детето Й. за известно време да не посещава нови доставчици за социални услуги, както и да не му се правят нови психологически експертизи, оценки, разпити и други с оглед съхраняване на психическото му здраве. Изложени са съображения досежно готовност на детето след време да посещава дългосрочна индивидуална терапия с оглед цялостно отработване на травмите, породили се във връзка със сложната семейна ситуация. Неправилно първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона. Съобразно правилата на ЗЗДет, всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси чрез прилагане на мерки за закрила. Закрилата на детето е дефинирана като система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата на всяко дете (§ 1, т. 1 от ДР на ЗЗДет), при спазване на установените от закона принципи, в т. ч. и при осигуряване най-добрия интерес на детето, който съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет съставлява преценка на: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. Съгласно чл. 18, ал. 1 ППЗЗДет. целта на мерките за закрила в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето. От доказателствата по делото се установява, че в настоящия случай при издаване на заповедта не са взети предвид горните изисквания. С оглед установеното от фактическа и правна страна, Административен съд – София-област е приложил неправилно материалния закон. Необосновани са констатациите, че релевантните юридически факти, субсумиращи се в цитираното от органа правно основание, се подкрепят от данните по делото. Налице са твърдяните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което Заповед № 3Д/Д-СО-СВ-013 от 26.08.2020 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Своге следва да бъде отменена. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от касатора П. П., представените доказателства за реалното им извършване и на основание чл. 143, ал. 1, във връзка с чл. 228 АПК, Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Своге следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 330 лева (триста и тридесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 300 лева и платена държавна такса за касационното оспорване в размер на 30 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,