Решение № 5131 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13553/2010 г.

Решение № 5131 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13553/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Съдебното производство по чл. 239 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по молба подадена от Марин Иванов Качамилски за отмяна на влязлото в сила решение № 132 от 1.12.2008 г. постановено по адм. д. № 140/2008 г. по описа на Административен съд - град Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 238/17.06.2008 г. на кмета на Община - Луковит за отчуждаване на имота му за общински нужди. В искането за отмяна молителят не е посочил основание за отмяна (изброени в чл. 239 АПК), като поддържа, че "оценката на имота не е уточнена, въпреки че цената на земята непрекъснато расте, не е взето предвид възражението му, че не е съгласен посоченото вещо лице да прави оценката на имота, наетата адвокатка не се е явила на делото и др. ...". Към молбата за отмяна са приложени една молба от 5.10.2010 г. и жалба от 4.10.2010 г. до ВАС до председателя на ВАС, както и скица от 7.11.2001 г., ведно с препис от експертиза. В отговора - възражение на пълномощника на община Луковит се поддържа, че в подадена молба за отмяна не е посечено конкретно основание за отмяна по чл. 239 АПК на решението Представените към молбата доказателства не следва да се преценяват като ново доказателство по т. 1 на чл. 239 АПК. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени допустимостта на молбата за отмяна на основание чл. 238 и 240 АПК намира, че молбата е подадена от страна по делото, за която влязлото в сила решение е неблагоприятно и е подадена в срока по чл. 240, ал. 2 АПК. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения: В искането за отмяна на съдебното решение молителят не е посочил основанието за отмяна, които са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК и не могат да се прилагат разширително като съдът тълкува волята на молителя на основание изложеното в молбата. Но с оглед обстоятелствената част на молба следва да се приеме, че се поддържат основания по чл. 239, т. 1 и 5 от АПК. За конкретната молба представените писмени доказателства не следва да се преценяват като ново доказателство, с което се установяват нови обстоятелства от съществено значение за делото, което е основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Представената като ново доказателство скица от 7.11.2001 г. е приложена по делото ( на л. 108), обсъждана е в решението на съда чиято отмяна се иска и затова не би могла да бъде ценена като ново доказателство по смисъла на закона. По силата на чл. 239, т. 1 от АПК основание за отмяна по тази точка са само доказателствата, които са нови, т. е. не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяна. В конкретния случай доводите изложени от молителя са свързани по скоро с оспорване на оценката на имота който се отчуждава и са основания, които биха могли да бъдат обсъждани в касационно производство, но не и в производство по отмяна. Решението обаче е постановено по обжалване на заповед за отчуждаване на частни имоти за общински нужди, постановено по реда на чл. 21, 25 и 27 от ЗОС не подлежи на касационна проверка, но това не означава, че тези доводи могат да бъдат проверявани в производство по отмяна, както се твърди в молбата за отмяна и жалбата до председателя на ВАС. Не е налице и разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 5 от АПК, съгласно която съдебното решение подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 5 от АПК групира няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, не е била надлежно представлявана, не е била редовно призована или не е могла да се яви на заседанието, за което е била призована, нито лично, нито чрез повереник поради препятствие, което не е могла да отстрани. Процесуалният представител се позовава на последната хипотеза. Съгласно чл. 139, ал. 1 от АПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Съдът отлага делото само когато страната и пълномощникът й са едновременно възпрепятствани да се явят в съдебното заседание по причини, които не могат да бъдат отстранени. В конкретния случай няма данни, за причината за неявяване на адвоката, а страната не е била препятствана да се яви в съдебното заседание. Видно то протокола страната се е явила за съдебно заседание. По изложените съображения искането за отмяна на съдебното решение, поддържано в молбата за отмяна е неоснователно. Водим от горното Върховният административен съд, тричленен състав на основание чл. 244, ал. 1 АПК,