Решение № 8935 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2974/2010 г.

Решение № 8935 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2974/2010 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) против решение № 140 от 14.01.2010 г., постановено по адм. дело № 1253/2009 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на Найденов срещу оспорените заповеди. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Никола Стоянов Найденов, чрез процесуалните си представители, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. В писмената защита, представена в съдебно заседание, се претендира и присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РП-1332 от 5.02.2009 г. и заповед № ЛН-18 от 5.02.2009 г. на директора на НВМС, с които на Никола Найденов било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Първоинстанционният съд е приел, че при издаването на заповедта не е спазено изискването за форма съгласно чл. 97, ал. 1 ЗДСл., а именно - не са посочени конкретните законови разпоредби, които са нарушени от страна на държавния служител, а е посочено общо нарушение на закона и на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Съдът е посочил, че общата формулировка е пречка да се извърши проверка кои конкретни разпоредби от съответния нормативен акт са нарушени, което представлява самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед. Изложил е и съображения за допуснато от дисциплинарнонаказващия орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила (чл. 93, ал. 1 ЗДСл.), изразяващо се в неприемането на писмените обяснения, дадени от държавния служител. Като е взел предвид горното, решаващият съд е направил извод, че е осъществен съставът на чл. 93, ал. 2 ЗДСл., поради което е отменил наложеното наказание, без да разгледа спора по същество. Решението е правилно, макар и не по изложените в него съображения. Съответен на материалния закон е изводът на Административен съд София-град за издаването на заповедта в нарушение на разпоредбата на чл. 97, ал. 1 ЗДСл. Правното основание за издаването на заповедта е нормата на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл., съгласно която като дисциплинарно нарушение е посочено неизпълнението на служебните задължения. В самата заповед са изложени многобройни факти, които визират различни случаи на неизпълнение според дисциплинарнонаказващия орган на служебните задължения, без обаче същите да са конкретизирани съобразно изискването на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл. и без да са посочени законовите норми, които във всеки един случай са били нарушени от държавния служител. Липсва наред с това и отнасянето на конкретното нарушение, вменено на ответника по касационната жалба, към определена дата. Налице е общо декларативно изявление на дисциплинарнонаказващия орган, от което не може да установи действителното фактическо положение, поради което не е спазено императивното изискване на закона дисциплинарното нарушение да бъде описано от обективна страна. Непосочването на конкретната материалноправна разпоредба, обуславяща ангажирането на дисциплинарна отговорност на държавния служител, както и неизлагането на конкретни факти относно това в какво се изразява дисциплинарното нарушение и при какви обстоятелства е извършено, представлява самостоятелно правно основание по чл. 146, т. 2 от АПК във вр. чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДСл. за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна, в какъвто смисъл са и мотивите на първоинстанционния съд. Необоснован, макар и да не оказва влияние върху изхода на делото, е изводът на съда за допуснато от страна на дисциплинарнонаказващия орган нарушение на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. От доказателствата, приложени по делото, се установява, че Найденов е бил поканен да даде писмени обяснения, както и да бъде изслушан във връзка с констатациите на комисията относно извършените от него нарушения. От протокола от 4.02.2009 г. (Приложение № 15, стр. 373 по първоинстанционното дело) се установява, че същият не се е възползвал от възможността да даде обяснения, а единствено е депозирал писмени такива. Изслушването на държавния служител и определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са действия на наказващия орган, които са предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното производство, така че в най-голяма степен да бъде предотвратена възможността за съществено увреждане на законни права и интереси на дисциплинарноотговорните лица. Целта на закона е да бъде предоставена възможност на държавния служител за защита на законните му права и интереси и в случая това е изпълнено. Изводите на първоинстанционният съд, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила е законосъобразен. При издаване на оспорената заповед е нарушено и императивното правило на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. съобразно, което дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че нарушенията са станали известни на дисциплинарнонаказващия орган с депозирания на 1.12.2008 г. на доклад, изготвен по повод издадена заповед от директора на НВМС за извършване на проверка на РВМС гр. Търговище. С разпореждане от същата дата е наредено да се образува дисциплинарно дело. На същата дата е издадена и заповед № 135, с която на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Найденов временно е отстранен от работа поради образуване на дисциплинарно дело. Следователно към тази дата нарушението е било открито. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДСл., тъй като отстраняването от работа по своето правно естество е налагане на принудителна административна мярка и не е равнозначно на ползването на законоустановен отпуск, поради което посочената правна норма е неприложима. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е постановена на 5.02.2009 г. и следователно е издадена след изтичане на двумесечния срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл., поради което правото на органа да наложи дисциплинарно наказание е преклудирано. Допуснатото от административния орган нарушение на императивното правило на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед, без да е необходимо първоинстанционния съд да разглежда спора по същество. Ето защо като е направил извод за незаконосъобразност на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, Административен съд София-град е постановил решение правилно по своя краен резултат. Предвид изложеното обжалваното решение е правило. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото следва да се осъди НВМС да заплати на Никола Стоянов Найденов направените по делото разноски за касационната инстанция в размер на 500 лв. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, е че уговореното адвокатско възнаграждение за един адвокат е 500 лв., като е налице изрично отбелязване, че същото е внесено изцяло. По изложените съображения Върховния административен съд, пето отделение,