Решение № 9822 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14948/2018 г.

Решение № 9822 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14948/2018 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Манолова от [населено място], подадена чрез адвокат И. Ибришимова, срещу решение № 1643 от 18.10.2018 г., постановено по адм. д. № 265/2018 г. от Административен съд-Благоевград. С него съдът е отхвърлил жалбата й срещу решение № 01/112/08199/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-013-6500/140 от 16.02.2018 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" (ОД на ДФЗ) – Благоевград. Осъдил е К. Манолова да заплати разноските, направени от ОД на ДФЗ-Благоевград. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение. Касаторката релевира допуснати и трите вида нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване прави твърдения, че съдът не е обсъдил всички събрани писмени и гласни доказателства, включително допуснатата съдбено- агротехническа експертиза. Твърди освен това, че обжалваният административен акт е постановен в нарушение на материалния закон и сключения договор, като при последната извършена проверка на място на стопанството е било установено, че е постигнат договореният икономически размер на стопанството. В представените писмени бележки от адвокат Ибришимова се твърди, че съдът не е съобразил материалното основание за издаването на обжалваното решение от административния орган, което не съответствало на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗЕСЕСИФ). По изложените съображения моли съда, да отмени обжалваното решение и да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени обжалваният административен акт. Прави искане за присъждане на разноските. Ответната страна по касация-директорът на ОД на ДФЗ-Благоевград е изпратил писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрисконсулта Д. Христова, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. По изложените съображения в него моли съда, да остави без уважение касационната жалба и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Прокурорът счита, че съдебното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, състоящо се в необсъждане на фактите по спора-констатациите от извършената проверка на място на 2.11.2017 г. При нея са били установени 600 кв. м трупчета, заразени с мицел на гъба "кладница", което обстоятелство опровергавало допуснатите нарушения по чл. 33, ал. 1, чл. 31а, ал. 1, т. 3 и чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. Икономическия размер на стопанството, съгласно тази констатация е бил 12, 45 икономически единици (ИЕ), който е достигнат в 5-годишния период за осъществяване на дейността, считано от сключването на договора – 8.11.2012 г. до 8.11.2017 г. Прокурорът счита, че съдебното решение следва да се отмени, а делото за се върне за ново разглеждане от друг състав. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Административният съд-Благоевград е бил сезиран с жалба, подадена от К. Манолова срещу решение № 01/112/08199/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-013-6500/140 от 16.02.2018 г. на директора на ОД на ДФЗ-Благоевград. С него на основание чл. 8а, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 33, ал. 1 и чл. 31а, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., наричана в изложението само "Наредба № 9". Съдът е приел жалбата за допустима, а по същество за неоснователна, поради което я е отхвърлил. За да достигне до този резултат е установил фактите по спора относно подаденото заявление за подпомагане по мярка 112-Създаване на стопанства на млади фермери с идентификационен номер 01/112/08199 на 10.09.2012 г. от К. Манолова, одобряването му от директора на ОД на ДФЗ-Благоевград, сключения договор № 01/112/08199 от 8.11.2012 г. за отпускане на финансова помощ по посочената мярка, приложеният към него и анекс от 16.04.2015 г. ведно с приложение № 1 А към анекса, включително и относимите клаузи от договора, представеният бизнес план по мярката, оторизация и изплащане на сумата от 24 446 лв. на 19.11.2012 г., представляваща първо плащане и оторизация и изплащане на сумата от 24 446 лв. на 10.03.2016 г. – сумата за второто плащане. На следващо място съдът е установил, че на 23.06.2017 г. К. Манолова е уведомила РУ-Гоце Делчев за извършена кражба в имота на дървени трупчета, заразени с мицел на гъба "кладница", за което своевременно е уведомила и ДФЗ. По този повод в стопанството са били извършени две проверки на място, съответно на 27.06.2017 г. и на 25.07.2017 г., при които е било констатирано, че вместо заявената площ от 25. 500 дка с картофи, били засадени картофи на площ 24, 589 дка, площта от 600 кв. м не била заета с дървени трупчета с мицел на гъба "кладница", или площта била 0 кв. м, а площта с угари в размер на 3, 900 дка не била констатирана. Поради това икономическия размер на стопанството бил определен на 5, 80 ИЕ, докато при второто плащане той е бил в размер на 12, 67 ИЕ. Административният съд е изброил представените писмени доказателства от К. Манолова съгласно изискванията на приложение № 8 и приложение № 9 към чл. 30а от Наредба № 9. Освен това е разпитал посочените свидетели от страните и е дал вяра на показанията на свидетелите на ответната страна - ОД на ДФЗ-Благоевград, извършили проверките на място. Като мотив за не даване на вяра на свидетелските показания на К. Манолова е изложил, че посочените от нея свидетели били в приятелски отношения с жалбоподателката. Съдът е посочил и заключението на приетата съдебно-агротехническа експертиза, според която към момента на извършената крайна проверка на място на 2.11.2017 г., при която било установено, че има 600 кв. м заети с трупчета заразени с мицел на гъбата "кладница", икономическия размер на стопанството е бил 12, 45 ИЕ или увеличението спрямо първоначалния размер на стопанството от 4, 05 ИЕ е било изпълнено, според сключения договор, тъй като заложените дейности в бизнес плана, инвестиции и цели били изпълнени. Въз основа на фактическите установявания, съдът е направил правни изводи, че обжалваното решение е било издадено от компетентен орган, в съответната форма, с изложени мотиви, при спазени административнопроизводствени правила и материален закон, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно, защото е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което налага неговата отмяна при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. Административният съд-Благоевград не е обсъдил всички представени от К. Манолова писмени доказателства, описани на лист 227 от делото, като фактурите за покупка на мицел за гъба "кладница" през 2015 г. и през 2017 г., приемо-предавателен протокол от 18.06.2015 г. – лист 147 и превозен билет от 13.10.2017 г. за покупката на дървен материал, приемо-предавателните протоколи за покупко-продажбата на гъби "кладница" и картофи, които биха могли да послужат като доказателство за изпълнението на бизнес плана. Съдът не е направил преценка на констатациите от извършената проверка на място на 2.11.2017 г. и съобразяването им с представените писмени доказателства. Отделно от това съдът не е обсъдил и показанията на свидетелите К. Лефтеров и Г. Мечев, посочени от К. Манолова и разпитани в съдебното заседание проведено на 5.06.2018 г. Задоволил се е да посочи, че не дава вяра на тези свидетелски показания, защото свидетелите са били в приятелски отношения с жалбоподателката. Такова правно основание – приятелски отношения, не фигурира сред основанията за преценка на свидетелските показания по чл. 172 ГПК. Съдът е посочил, че тези показания не се подкрепят от другите писмени доказателства по делото, но не е изложил мотиви с кои писмени доказателства е установил това несъответствие. Административният съд-Благоевград не е обсъдил и приетото заключение на съдебно-агротехническа експертиза, като не е изложил никакви мотиви за установените от нея обстоятелства и дали им дава вяра или не, и ако е не-поради какви причини. Не е изложил и съответните правни последици от установеното. По делото безспорно е било установено, че към момента на двете проверки на място през юни и юли на 2017 г. размерът на икономическите единици на стопанството на К. Манолова е бил 5. 80 ИЕ, но също така са безспорни и констатациите от проверката на място на 2.11.2017 г. на същото стопанство за наличието на 600 кв. м дървени трупчета, заразени с мицел на гъба "кладница". Не са изложени мотиви какви са последиците от неизпълнение на задължението по договора от страна К. Манолова за тези месеци от юни до началото на месец ноември на 2017 г., когато при извършената проверка на място е констатирано възстановяване на откраднатите трупчета. Този период не е съобразен и с данните за извършената кражба, удостоверено със служебна бележка от страна на РУ на МВР – Гоце Делчев, на която съдът също не е дал вяра. Съдът не е изложил мотиви и дали кражбата е форсмажорно обстоятелство по смисъла на § 1, т. 21 от ДР на Наредба № 9 и защо след кражбата на дървените трупчета са закупени други такива на 13.10.2017 г., според превозния билет на лист 233 от делото. Съдът не е изложил мотиви относно времето, според договора за извършване на проверката, след второто плащане и разпоредбите на чл. 13, ал. 1 и чл. 27 от Наредба № 9, които да обвърже с датата на сключения договор и направените проверки, включително и тази на 2.11.2017 г., както и дали договорът е изпълнен или не. Няма отговор и на въпроса защо последната проверка не е зачетена от административния орган, след като решението му е издадено след нея, а и най-вероятно установеното от проверката на място му е станало известно. Прави впечатление, че обжалваното решение на директора на ОД на ДФЗ-Благоевград е издадено и на основание чл. 70, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ. По така посочените правни основания административният орган не е изложил никакви фактически обстоятелства, или в тази част решението е без мотиви според чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съдът не е обсъдил обстоятелството, че решението – индивидуалният административен акт е издаден изцяло на основание посочените разпоредби от Наредба № 9. Дори и позоваването на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ е неправилно, тъй като в посочената разпоредба едното от изключенията за прилагането на ЗУСЕСИФ е и Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) или акт по неговото прилагане, а Наредба № 9 е издадена на основание § 35, ал. 3 от ПЗР на ЗПЗП, според § 4 от ПЗР на Наредба № 9. Необсъждането на всички изложени до тук писмени и гласни доказателства, заключението на вещото лице и неизлагане на мотиви за тях представлява съществено процесуално нарушение допуснато от съда, което ако не бе допуснато, вероятно съдът би могъл да достигне и до друг правен извод. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на спора ще следва да се обсъдят всички писмени и гласни доказателства, ведно със заключението на вещото лице и изложат мотиви относно това кои факти и обстоятелства се приемат за доказани и кои не, които да се съпоставят с приложимото материално право от Наредба № 9. По искането за разноските, направени пред касационната инстанция настоящият съдебен състав не следва да се произнася с оглед на разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, тъй като това следва да се направи от административния съд. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, върховният административен съд, четвърто отделение