Решение № 370 от 01.10.2026 г. на ВКС по н. д. № 534/2026 г.

С присъда №37/22.11.24 г.,постановена от ОС-Пазарджик /ПзОС/ по Н.Д.933/ 23 г., подсъдимият О. В. Ч. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343,ал.1,б.В вр.чл.342,ал.1 вр.чл.2,ал.2, с допуснато нарушение на чл.56 ЗДП. Във връзка с чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години, на основание чл.66,ал.1 НК. На Наблюдателна комисия при Общински съвет,гр.Б. е възложена възпитателна работа с подсъдимия. На основание чл.343 Г НК той е лишен от право да управлява МПС за срок от две години, като е приспаднато времето, в което е бил лишен от това право по адмиистративен ред. Оправдан е да е извършил престъплението при нарушаване на чл.25,ал.1 и ал.2 и чл.26 ЗДП. С решение №75/21.04.26 г.,постановено по В.Н.Д.39/26 г. от АС-Пловдив /ПАС/, Първи наказателен състав, цитираната присъда е потвърдена. Недоволен от съдебния акт на въззивната инстанция е останал подсъдимият, който чрез своя защитник го атакува, позовавайки се на порок по чл.348,ал.1,т.1 и ал.2 НПК. Иска се отмяна на решението и оправдаване. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата с аргументите по нея и отправеното искане. Прокурорът от ВКП намира,че атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Частните обвинители Д. К., К. К. и О. Х. не се явяват. Техните интереси пред ВКС се защитават от повереник адвокат Х.. Настоява се жалбата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид ангажиращия настоящата инстанция документ и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК намира за установено следното: Съдържанието на процесната жалба установява очевидна необходимост да се дадат пояснения какви са понастоящем пределите на проверка от страна на висшата съдебна юрисдикция по наказателни дела. Видно от самата жалба, единственото цифрово посочено касационно основание е това по чл.348,ал.1,т.1 вр.ал.2 НПК- нарушение на материалния закон. Самият закон дава пояснения какво означава това нарушение, ярко разграничавайки го от престъпване на процесуалните правила. Дълготрайната съдебна практика пък е категорична, че е налице само касационен повод по чл.348,ал.1,т.1 НПК, при направено надлежно искане от страна, когато ревизираният съд по верен доказателствен път е стигнал до правилно извеждане на процесната фактология, но е подвел същата под незаконосъобразна норма на материалното право. Именно поради изложената причина ВКС като съд по правото може да оправдае подсъдим, когато приетите като установени за него фактически положения не съставляват престъпление и въпреки това той е осъден- чл.354,ал.1,т.2, пр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК. Както бе казано, в процесната жалба е налично цифрово посочване на основанието само по чл.348,ал.1,т.1 и НПК. Това е препотвърдено и в открито съдебно заседание пред ВКС. Явно подсъдимият и неговият защитник намират, че казаното от тях се подвежда именно под посочения законов текст. И при повърхностен, и при задълбочен прочит на съдържанието на обсъждания процесуален документ обаче е видно,че всички аргументи са относими към касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК-съществени нарушения на процесуалните правила, най-общо казано, тъй като контролираният съд „не е възприел защитната теза, че деянието не е установено по несъмнен начин, както и това,че обстоятелствата по обвинителния акт са опровергани изцяло.“ /стр.5 от касационното дело, предпоследен абзац от жалбата/. Изтъкнати са неизяснени по делото фактори, а намерени за налични такива са отчетени като възприети в разрез с технически заключения. Оттам е изведен порок в правните изводи поради възприето от ПАС присъствие на причинна връзка на поведението на подсъдимия с настъпилия противоправен резултат. В изложения контекст, разглеждайки същината на доводите на плоскостта на анализ на доказателствената съвкупност, какъвто той се вижда правилен на атакуващата страна, този съд извежда релевирани оплаквания за невярно установени от контролираната инстанция факти. Като оставим настрана изводима претенция за необоснованост, която не е касационно основание, развиването на тези за неяснота според доказателствата къде на магистралата бил излязъл деецът, относно причинния процес и неустановяване на скоростта на движение на процесните автомобили, стоящ в основата на случилите се неблагоприятни последици, са точно израз на доводи за процедурно неправилно приета фактология. А с оглед отправеното искане за оправдаване на подсъдимия директно от ВКС, който като съд по правото се произнася по съдебни грешки, при очертаната престъпна фактология от ПАС очевидно се настоява за преоценка на доказателствената маса и разглеждане на съществото на престъпната деятелност. Това е недопустимо при първо редовно разглеждане на делото пред настоящия съд, каквото е процесното такова, и повече от четвъртвековното законосъобразно прилагане на правилата за касационното производство не дават повод да се мисли обратното. Въпреки казаното дотук, доколкото в жалбата са отразени някакви доводи, които огледани в същината им, би било възможно да бъдат подведени под касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК, макар и неочертани като такива по цифров начин и съобразени с правомощията на тази инстанция от самата претендираща страна в нейната жалба, ВКС ще ги подчини на правилния процесуален текст и ще ги обсъди в този ред на мисли. Само по такъв начин би се стигнало до съответно заключение верно ли е приложен материалният закон и налице ли е касационният повод по чл.348,ал.1,т.1 НПК, като при това да би имало възможност за пряко произнасяне на ВКС с оправдаване на дееца. Първо, според защитата не е установено по какъв начин и към кой момент подсъдимият е навлязъл в магистралата, каква е била скоростта му на движение и в този контекст, доколко неговото поведение е станало причина за настъпване на противоправния резултат. Като се остави настрана твърдението за необоснованост, трябва да се отбележи,че въззивната инстанция законосъобразно е потвърдила приетото от първата такава по посочените въпроси, облягайки се на експертни изводи, които са подробно и последователно обсъдени, в светлината на процедурните възможности за събиране и проверка на доказателствения материал. Не е имало основание да не се съобрази казаното от вещите лица, което е изцяло в полза на касатора,че управляваният от него автомобил Фолксваген е започнал навлизане от ускорителна в дясна лента на разрешено място, а именно, незабавно след приключване на двойната непрекъсната и в началото на единичната прекъсната линия. Самият подсъдим в своите обяснения не конкретизира поведението си в обсъжданата насока, но възприемането на факта, както е сторено по експертните изводи и финално е разрешено по този начин от съда /при доказателственото обсъждане/, отговаря в най-голяма степен и на разисквано отклонение на неустановен по делото автомобил от дясна активна в лява лента, за да направи място на колата на Ч., включваща се от ускорителната такава. Това не препятства изводите за скоростта на движение на управлявания от починалия грузински гражданин К. товарен автомобил И. Д., нито за тази на колата,управлявана от дееца. Навлизането от ускорителна в дясна лента на магистралата със скорост от 108 км/ч. е било непремерено за място, където се разрешава движение със значително по-висока скорост, и при конкретните пътни условия. Действително, починалият е управлявал товарния автомобил с по-висока от максималнодопустимата скорост, но и с последната да бе при положение,че е бил изправен само пред благоприятстващи пътни фактори, ударът отново би бил непредотвратим заради поведението на подсъдимия. В този аспект в атакувания акт са изписани съображения,които не се нуждаят от преповтаряне. Второ, няма съмнение,че действията на потърпевшия като водач на пътя сами по себе си са укорими, поради което и контролираната инстанция, чието решение се ревизира понастоящем, е определила съществен негов принос за настъпване на противоправните последици. Несъмнено вярно обаче е прието,че в основата на проявата на същите е навлизането от страна на Ч. в средната активна лента на магистралата, без той да се убеди в достатъчна степен, че няма да създаде опасност за участниците в движението именно в нея. В този смисъл е налице причинно-следствена връзка, активирана от негово поведение, и законосъобразно е намерено присъствие на нарушението по чл.56 ЗДП, което е релевантно в светлината на обосновката на престъплението по чл.343 НК. Отделен е въпросът каква би следвало да бъде адекватната реакция, която да се демонстрира от пострадалия,за да би бил избегнат или поне минимизиран вредоносният резултат- при липса на данни за движението на останалите автомобили около процесните такива в тяхната посока на магистралата; а и особено с оглед съблюдаване на безопасност при аварийно спиране, което също е възведено като опция от защитата. ПАС е дал своя отговор с приетия принос, с което,както бе казано, ВКС се съгласява. Посочените в жалбата разрешения по определени наказателни производства може да са относими към изводи за действия или бездействия, реално създали опасност или улеснили вредата, но конкретиката по тях не реферира към тази по настоящото производство. При формулирания преглед на възраженията по жалбата на фона на атакуваното решение, тази инстанция намира, че няма основания да приеме,че неправилно е приложен материалният закон с осъждането на Ч., каквото в крайна сметка е твърдението по сезиращия документ. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение