Решение № 7310 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4399/2017 г.

Решение № 7310 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4399/2017 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. В. К. - Николова против Решение № 448 от 20.01.2017 г., постановено по адм. дело № 3173/2016 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е осъдена Столичната община да заплати на А. В. К. - Николова сума в размер на 3913.10 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за период от шест месеца, считано от 1.12.2012 г., ведно със законната лихва за забава върху същата сума, считано от 25.03.2016 г. до окончателното й изплащане и е осъдена Столичната община да заплати разноски по делото в размер на 1 010.50 лв. (хиляда и десет лева и 50 ст.). Касационната жалбоподателка оспорва решението само в частта, с която е определен началният момент на начисляване на законната лихва върху присъденото обезщетение. В останалата част решението на съда е влязло в законна сила. Касаторката изразява несъгласие с посочения от съда начален момент за начисляване на законната лихва, а именно - датата на подаване на исковата молба за обезщетение до съда. Счита, че като начален момент на дължимостта на законна лихва върху сумата на обезщетението е датата на отмяна на административния акт с влязло в сила съдебно решение, а не датата на предявяване на исковата молба. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение в оспорената му част и вместо него да бъде постановено друго, с което на жалбоподателката да бъде изплатена законната лихва върху обезщетението, считано от датата на отмяна на административния акт с влязло в сила съдебно решение до окончателното и изплащане. Претендира разноски за настоящата инстанция. Ответникът - Столична община, чрез процесуален представител юрисконсулт Динчев, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 221, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по искова молба на А. В. К. - Николова за присъждане на обезщетение в размер на 3913.10 лв. по чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител/ЗДСл/, за времето, през което не е заемала държавна служба поради незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение, за периода от 1.12.2012 г. до 13.01.2013 г. - сумата от 1640 лв., представляваща обезщетение за този времеви отрязък и за периода от 14.01.2013 г. до 31.05.2013 г. - сумата от 2260 лв., представляваща обезщетение за период, в който ищцата е работила по трудово правоотношение с по-ниско основно месечно възнаграждение от основната заплата към 2.02.2015 г. за длъжността, на която е следвало да бъде възстановена. Ищцата е претендирала, на основание чл. 86 ЗЗД, присъждане на законна лихва върху обезщетението, считано от 19.01.2015 г. - датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на незаконното уволнение, до окончателното му изплащане. Съдът е установил, че с Решение № 512 от 19.01.2015 г. по адм. дело № 5262/2014 г. на Върховен административен съд на РБ, е оставено в сила решение на Административен съд С.-град по адм. дело № 47/2013 г., с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № РД- 17 -2/30.11.2012 г. на кмета на Столична община, с която на А. К. - Николова е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Първоинстанционният съд е приел, че на ищцата се дължи обезщетение по реда на чл. 121, ал. 1, т. 3, вр. чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за период от 6 месеца. Съгласно посочената разпоредба, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. В случаите, когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа с по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите, или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение - чл. 104, ал. 1, изр. 2 ЗДСл. Предвид събраните доказателства, решаващият съд е намерил предявения иск за доказан по основание и размер, като по делото е приета съдебно- счетоводна експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. Видно от заключението на вещото лице, изчисленото обезщетение на ищцата, при индивидуална месечна заплата 1207 лв. за процесните периоди, е в общ размер на 3913.10 лв., подробно описани в раздел IV от заключението на експертиза, както и законната лихва върху обезщетението за периода 19.01.2015 г. до 25.03.2016 г. в размер на 470,24 лв. По претенцията с правно основание чл. 86 ЗЗД досежно присъждане на законна лихва върху обезщетението, считано от 19.01.2015 г. - датата на влязло в сила съдебно решение за отмяна на незаконното уволнение до окончателното му изплащане, съда е приел, че в петитума на исковата молба няма предявен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обосновал е извод, че искът за мораторна лихва за забава, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, трябва да бъде с посочен размер в исковата молба и да бъде включен в цената на предявените искове, а това не е направено. В тази връзка е счел, че мораторната лихва е тази, която се претендира от забавата до подаването на исковата молба, а законната лихва е тази, която се претендира от подаването на исковата молба до пълното изплащане на дължимата сума, като е уважил само претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 25.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Върховният административен съд, шесто отделение, споделя правните изводи на Административен съд -С. град, залегнали в мотивите на съдебното решение относно размера на присъденото обезщетение, но не споделя мотивите относно датата, от която се дължи законната лихва. Касационната инстанция намира така постановеното решение в оспорената част за неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД "при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпените вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет." Нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл определя, че брутната заплата за определяне на обезщетението представлява определената брутна заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. С тази разпоредба се определя моментът в който вземането на държавния служител е ликвидно и изискуемо, като в конкретния случай това е станало на датата на влизане в сила на съдебното решение, с което уволнението е признато за незаконно-19.01.2015 г. Присъждането на лихва върху обезщетението обаче не е предмет на регламентация в ЗДСл, поради което следва да бъде приложена общата разпоредба на чл. 86 от ЗЗД. Лихвата е предмет на вземане, което възниква в резултат на едно парично вземане. Законната лихва се дължи въз основа на закона, без да е уговорена с договор. Такава е лихвата по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, като длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В настоящия случай, исковата молба фактически е предявена преди възникване на паричното задължение, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл правото на обезщетение възниква с отмяната на незаконосъобразния административен акт. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че законната лихва се дължи от момента на предявяване на исковата молба. С Т. решение № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, при незаконни актове на администрацията, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което е отменен административният акт. Решение № 512/19.01.2015 г. по адм. дело № 5262/2014 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 748/11.02.2015 г. по адм. дело № 47/2013 г. на Административен съд С.- град, е влязло в сила на 19.01.2015 г., т. е. това е датата, от която се дължи законна лихва до окончателното й изплащане. Предвид изложеното, решението в оспорената част следва да бъде отменено, като вместо него настоящата инстанция постанови друго, с което да присъди законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, считано от дата 19.01.2015 г. - датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на незаконното уволнение до окончателното й изплащане, като в останалата му част решението, като необжалвано, е влязло в сила. С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на касационната жалбоподателка за присъждане на направени по делото разноски в размер на 5 лв. - държавна такса. Воден от горното, на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение