Решение № 13646 от 14.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1615/2014 г.

Решение № 13646 от 14.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1615/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез юрк. Милена Стоянова, срещу решение № 7106 от 18.11.2013 г., постановено по адм. дело № 7856 от 2012 г. от Административния съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - "Никол енд Вивиан" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Кюстендил, в писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отменил уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., изх. № 02-100-2600/328 от 30.06.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция и е изпратил преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, за ново произнасяне. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган в рамките на делегираните му правомощия и в установената форма. При издаването му било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, в резултат на което процесното уведомително писмо било издадено в несъответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Съдът е направил следните фактически констатации: "Никол енд Вивиан" ООД е подало общо заявление за плащане на площ за кампания 2011 г. с УИН 10/140611/39888 и УРН 493924, с което заявява за подпомагане 1 бр. БЗС с площ от 34,73 ха по схемите за единно плащане на площ (СЕПП) и плащания за природни ограничения на земеделските стопани в планинските райони (НР1). С оспореното уведомително писмо е отказано финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2011 г. в размер на 7780,12 лв. по СЕПП и в размер на 8830,24 лв. по НР1. Наложени са санкции за бъдещ период общо в размер на 16 591,23 лв., съответно 7771,16 лв. по СЕПП и 8820,07 по НР1. В уведомителното писмо се съдържат таблици за заявения БЗС по заявените схеми за подпомагане. В колони 1 и 2 на таблицата са посочени идентификатор на БЗС и площ на декларирания парцел по съответната схема. В колона 3 е отразена площ на застъпване, в случая е отразено 0,00. Колона 4 отразява резултати от извършвани на място проверки - в конкретния случай не са отбелязани такива. Колона 5 отразява площта на парцела след извършени административни проверки. Както за нея, така и за колона 4 по СЕПП да посочени правно основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и обстоятелството, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. В колона 5 е посочен и чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗПЗП - кандидатът стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери, по-малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2. В резултат на административната проверка е установена недопустима площ общо в размер на 34,69 ха по СЕПП. По отношение на НР1 в колона 4 и колона 5 е посочено правното основание на чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. - кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него, като в колона 5 е добавен и чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. - кандидатът извършва земеделска дейност в необлагодетелствани райони съгласно наредба за определяне критериите за необлагодетелстваните райони в териториалния им обхват, приета с ПМС № 30 от 2008 г. В резултат на административните проверки е установена недопустима площ общо в размер на 34,69 ха по СЕПП и НР1. По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ), чиито констатации са оспорени от жалбоподателя. Във връзка с тази експертиза по делото е приета повторна СТЕ, която оборва констатациите на първоначално приетата. Съдът не е кредитирал първоначалната СТЕ, тъй като същата изцяло приповтаряла съдържанието на обжалваното уведомително писмо и не съдържала каквито и да било обосноваващи и разяснителни твърдения. Съдебният състав е кредитирал като обективно и компетентно дадена повторната СТЕ като изготвена от лице със съответната техническа компетентност при направени надлежни справки и проучвания. Според вещото лице процесният парцел е бил обект на теренна проверка на 17.08.2009 г., която установила, че площите са допустими за подпомагане. С оглед поддържането на СИЗП в актуално състояние за 2011 г. била извършена теренна проверка, която не била приключила с конкретно становище. Поради това парцелът бил оставен недопустим въз основа на извършено дешифриране по самолетна снимки от 2010 г., при което били определени повече от 20% преовлажнени участъци и скални отломки в парцела. В заключение вещото лице е констатирало като недопустима за подпомагане площ от 0,11 ха, или 0,32% от цялата заявена площ на БЗС № 0422-729-1-1, поради което се оборвали и фактическите констатации на административния орган за недопустима площ в размер на 34,73 хектара. Посочените обстоятелства се потвърждавали и от показанията на разпитания по делото свидетел и от извършената теренна проверка през 2009 г. От правна страна съдът е приел, че е оборена констатацията от административната проверка, че е налице недопустима площ в размер общо 34,69 ха по СЕПП и НР1. Показанията на вещото лице и на свидетеля били достатъчна индиция, че процесното уведомително писмо е постановено, без по несъмнен начин да бъдат изяснени релевантните обстоятелства. Макар и проверките да били основани на ИСАК, те не били достатъчни и не освобождавали административния орган да провери изпълнени ли са изискванията за подпомагане. Освен това при постановяването на отказа били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - административният акт бил издаден, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, и при непълнота на доказателствата, съответно не било изпълнено задължението за служебното събиране на доказателствата, като обжалваният административен акт бил постановен и при нарушения на материалния закон. Според съда административният орган е бил длъжен да изследва тези обстоятелства служебно в съответствие с принципите на чл. 7 и 9 от АПК. Като не бил направил това, ответникът бил нарушил разпоредбите на чл. 35 и 36 от АПК. Административният орган не бил изпълнил задълженията си по чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, като в хода на административното производство не предоставил възможност за участие на дружеството жалбоподател, включително да се запознае с допустимия слой и да представи доказателства във връзка с поддържането на заявеното БЗС в състояние, допустимо за подпомагане, а оттам и че фактите и обстоятелствата, които били от значение за осъществяването на преценка по подаденото заявление, не били изяснени и било налице противоречие с приложимите административнопроизводствени правила и с принципите за достъпност, публичност, прозрачност, последователност и предвидимост. Решението е правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба за противоречие в изводите на съда относно състоянието на процесния парцел в периода 2009-2013 г. Действително административните проверки се правят при сравняване на заявените като стопанисвани площи със снимков материал, който по силата на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК не трябва да бъде по-стар от 5 години от датата на първото му използване. Съдът обаче е констатирал, че от извършена теренна проверка през 2009 г. същата площ е била установена като допустима за подпомагане. В същото време през 2011 г. е извършена нова теренна проверка, приключила, без да има становище по нея. Така че констатацията на съда за очевидно несъответствие в рамките на периода 2009-2011 г. е следвало да бъде отчетена и от административния орган, който при това, точно от съображения за целесъобразност, да направи визираните в чл. 28, § 2 от Регламент № 1122/2009 г. подходящи административни процедури. В този смисъл административният съд не е упражнил съдебен контрол върху преценката на административния орган за целесъобразност, а е направил извод за неизяснена фактическа обстановка при издаването на оспорения в производството пред него административен акт. От пространното заключение на вещото лице, заместващо теренната проверка, която административният орган от съображения за целесъобразност си е спестил, се установява, че реално недопустимата площ е 0,11 ха, или 0,32% от цялата заявена площ на БЗС № 0422-729-1-1. Правилни са изводите на съда и за нарушение чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, тъй като административният орган не е уведомил жалбоподателя за започналото административно производство и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и без да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение е съществено, защото ако земеделският производител е бил допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,