Решение № 13876 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5520/2012 г.

Решение № 13876 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5520/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 16 от 13.03.2012 г., постановено по адм. дело № 481/2011 г. Административният съд - гр. Русе, е отхвърлил жалбата на Павлинка Минева Цонева от гр. Русе срещу решение ПЕО № 205/30.09.2011 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Русе, с което последният е: 1) уважил жалбата й срещу разпореждане № ПО-1890322/30.08.2011 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което пенсията й за инвалидност поради общо заболяване (ЛПИОЗ) е била спряна от 1.09.2011 г., и 2) е прекратил личната пенсия за ИОЗ от датата на отпускането й 4.04.2011 г. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Павлинка Минева Цонева, чрез процесуалния й представил адв. Златан Златанов, с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт, както и постановяване на друг по същество, с който да бъде отменено и решение ПЕО № 205/30.09.2011 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Русе. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Обжалваното решение е постановено при повторното разглеждане на делото от първата инстанция, след като с определение № 1163 от 23.01.2012 г. по адм. дело № 700 от 2012 г. на ВАС е отменено определение № 65 от 1.12.2011 г. по адм. дело № 481/2011 г. на Административния съд - Русе и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Предмет на съдебен контрол пред Административния съд Русе е оспореното от касаторката решение ПЕО № 205 от 30.09.2011 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Русе, в частта, с която от 4.04.2011 г. е прекратена личната й пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С посочената част на процесното административно решение, директорът на ТП на НОИ - Русе, е отменил оспореното пред него разпореждане № ПО-1890322/30.08.2011 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с мотивите, че е било постановено в нарушение на изискването на чл. 98, ал. 4 КСО - издадено без предварително произнасяне на медицинската комисия. След отмяна на разпореждането, въз основа на експертното решение на НЕЛК, липсата на данни то да е обжалвано, както и въз основа на решението на МК, и на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО, директорът на ТП на НОИ гр. Русе е постановил прекратяване на пенсията за ИОЗ на Цонева от датата на отпускането й с мотивите за отпаднало основание за отпускане на пенсия за ИОЗ, а именно - да има 50 и над 50 % трайно намалена работоспособност. При последвалото съдебно обжалване Административният съд - гр. Русе, е отхвърлил жалбата на Павлинка Цонева срещу оспорената част от посоченото решение на директора на ТП на НОИ - гр. Русе. За да постанови този акт, съдът е приел наличие на отпусната пенсия при отпаднало впоследствие основание, което представлявало основание за прекратяването й по чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО. Приел е още, че новопостъпилото доказателство - писмо на НЕЛК от 7.10.2011 г., удостоверяващо образувано съдебно производство по обжалване на експертното решение, е било невъзможно да бъде съобразено към момента на издаване на процесното решение ПЕО № 205 от 30.09.2011 г. на директора на РУСО - гр. Русе. Изложил е мотиви, че в случая било налице ново произнасяне на пенсионния орган още преди реализиране на оспорване на решението на директора на ТП на НОИ - гр. Русе по чл. 118 КСО. По съображения в този смисъл е отхвърлил жалбата на касаторката срещу атакувания административен акт. Административното производство е започнало по заявление на касаторката за отпускане на ЛПИОЗ на основание експертно решение № 0572 от 30.03.2011 г. на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) по белодробни заболявания - гр. Велико Търново, с което са определени 50 на сто трайно намалена работоспособност при дата на инвалидизиране 8.07.2010 г. и срок на инвалидността до 1.03.2012 г. Същото е обжалвано от Медицинската комисия при ТП на НОИ гр. Велико Търново пред Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). С разпореждане № 24/прот. № N01035 от 5.05.2011 г. на ръководителя на по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - гр. Русе, на Павлинка Цонева е отпусната ЛПИОЗ, считано от 04.04.2011 г. до 01.03.2012 г. по чл. 74, ал. 1 КСО за осигурителен стаж до датата на инвалидизиране, в минимален размер по чл. 98, ал. 7 КСО - 100,86 лева. В цитираното разпореждане е посочено, че след влизане в сила на експертното решение ще се извършва преценка на правата на други пенсии и/или добавки. С експертно решение № 0522 от 10.06.2011 г. на НЕЛК по вътрешни болести е отменено благоприятното за жалбоподателката експертно решение № 0572 от 30.03.2011 г. на ТЕЛК по белодробни заболявания - гр. Велико Търново и е определен нов процент на трайно намалена работоспособност - 48 %. Това ЕР на НЕЛК е послужило като основание за постановеното с разпореждане № ПО-1890322/30.08.2011 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване спиране на пенсията й за ИОЗ, считано от 01.09.2011 г. на основание чл. 95, ал. 2 КСО. В мотивите му е посочено, че пенсията ще се възобнови от датата на спиране, ако се установи, че ЕР № 0522 от 10.06.2011 г. на НЕЛК е обжалвано съгласно чл. 112 ЗЗ. С писмо пенсионният орган е отправил запитване до НЕЛК кога влиза в сила посоченото експертно решение на НЕЛК и с писмо вх. № ПО90324/20.09.2011 г. директорът на НЕЛК е отговорил, че експертното решение е получено от лицето на 10.08.2011 г. до момента на постановяване на процесното административно решение липсват доказателства за постъпила в ТП на НОИ информация относно обжалване и образувано административно производство по чл. 112 ЗЗ. На 29.09.2011 г. в същото териториално поделение е получено решение № 1481 от 29.09.2011 г. на МК при ТП на НОИ - гр. Русе, с което се потвърждава определеният процент трайно намалена работоспособност, дата и срок на инвалидизиране, посочени в експертно решение № 0522 от 10.06.2011 г. на НЕЛК. След решението на МК и при липсата на данни ЕР на НЕЛК да е обжалвано, то е послужило като основание за постановеното с решение ПЕО № 205 от 30.09.2011 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Русе, прекратяване на пенсията й за инвалидност, считано от датата на отпускане. Мотивите за това са, че лицето не отговаря на чл. 72 КСО за определени 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност. Впоследствие е установено, че процесното ЕР на НЕЛК е било оспорено от Павлинка Минева Цонева пред Административен съд София-град, поради което не е влязло в сила и не може да обуслови оспореното прекратяване на пенсията. С ново разпореждане № 2252721 от 13.10.2011 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО при РУСО - гр. Русе е възстановило от датата на прекратяването й - 4.04.2011 г. - личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Павлинка Минева Цонева. Както правилно е приел решаващият състав, налице е ново произнасяне на пенсионния орган още преди реализиране оспорване на решението на директора на ТП на НОИ - Русе по чл. 118 КСО. Разпореждането, с което пенсията е възстановена от датата на прекратяването й, по своята същност е равнозначно на оттегляне на акта, тъй като е възстановена с последващ акт (разпореждане № 2252721 от 13.10.2011 г.) от датата на прекратяването. Следователно желаният от жалбоподателката правен резултат, който по това дело се е свеждал до безпрепятствено развитие на производството по изплащане на ЛПИОЗ, е постигнат. В касационната жалба се излагат доводи, че процесното решение ПЕО № 205 от 30.09.2011 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Русе, не било отменено, нито оттеглено и представлявало пречка за по-нататъшно действие по реда на чл. 203 АПК. Тезата на жалбоподателката е свързана с кумулирането на предпоставки за успешно провеждане на друг процес и не е съобразена с разпоредбите на чл. 142, ал. 2 и чл. 204, ал. 3 и 4 АПК. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, но правилото на чл. 142, ал. 2 АПК е приложимо само от съда, а не и от административния орган. Според чл. 204, ал. 4 незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Според чл. 204, ал. 3 АПК, когато вредите са причинени от оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,