Решение № 9490 от 26.10.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 1645 от 29.10.2021 г., постановено по адм. д. 277/21г. Административен съд Бургас,първи състав, е отхвърлил жалбата на И. Минчева от гр.Карнобат, [улица], против акт за установяване на публично държавно вземане 25 от 11.01.2021г., изх. 01 283 -6500/10, издаден от директора на Областна дирекция Ямбол на Държавен Фонд Земеделие . С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на ДФ Земеделие разноски по делото в размер на 100лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от И. Минчева от гр.Карнобат, [улица], чрез пълномощника й адв. П. Вълканова - Пунчева. В жалбата се прави оплакване, че решението на Административен съд Бургас е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Бургас и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Областна дирекция Ямбол при Фонд Земеделие София взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на И. Минчева от гр.Карнобат, [улица], вх.1, ет.5, против акт за установяване на публично държавно вземане 25 от 11.01.2021г., изх. 01 283 -6500/10, издаден от директора на Областна дирекция Ямбол на Държавен Фонд Земеделие , с който на основание чл.45,т.6 във вр. с чл.42,т.9 от Наредба 14/2015г., респективно чл.17,ал.2 във вр. с чл.14,ал.8 от договора във вр. с чл.59,ал.1 и 2 АПК и чл.166 ДОПК и чл.20а, ал.1,ал.4 и ал.6 ЗПЗП на И. Минчева е определено задължение за възстановяване в размер на 48 895,00лв. Първоинстанционният съд е описал много подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения АУПДВ - обстоятелството, че жалбоподателката И. Минчева е регистрирана като земеделски производител, подаването на заявление за подпомагане по посочената подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони /ПРСП/ 2014 2020г., сключеният договор между нея и ДФ Земеделие , извършеното първо и второ плащане в размер на по 24 447,50лв. , извършените проверки и констатациите по изпълнението на договора, в това число протокола за извършено посещение в животновъден обект 8487 0206, намиращ се в землището на [населено място] градище, общ.Карнобат, при който е установено наличие на 10 пчелни семейства от позиционирани 210кошера, разменената кореспонденция между страните; уведомителното писмо от 16.06.2020г. за откриване на административно производство по издаване на АУПДВ, издаденият АУПДВ и определените с него задължения и основанията за това. Съдът е възпроизвел в съдебния акт мотивите на административния орган по възраженията на жалбоподателката, в това число и за твърдяно наличие на непреодолима сила, водеща до невъзможност да се изпълнят задължения по договора, както и изводите на същия, че не се поддържа икономическия размер на стопанството, измерен в СПО, за което е получено и второ плащане по договора. Решаващият съд е възпроизвел в съдебния акт подробно и заключението на вещото лице по назначената съдебна зоотехническа експертиза, както и показанията на разпитаните пред съда двама свидетели, както и ангажираните от жалбоподателката допълнителни писмени доказателства - копия от ветеринаро-медицински дневник на пчелина със съдържащите с в него данни, протоколи от извършени профилактични прегледи. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорения акт. Изложени са подробни мотиви, защо съдът приема е, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му и при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. Като неоснователно е определено възражението на жалбоподателката, че не е била уведомена за започване на производството и по този начин са били нарушени правата й. Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден и в съответствие с материалния закон. Мотивите в тази насока са на стр.14 и сл.от решението, л. 465 и сл. от делото, като систематизирани за целите на настоящето изложение могат да бъдат сведени до следното: 1. Като безспорни по делото са посочени обстоятелствата, свързани със сключването на договора за подпомагане, извършения превод на два пъти на сумите за подпомагане, задължението на бенефициера да изпълни представения от нея и одобрен бизнес-план, в това число да увеличи отглежданите към момента на съставяне на плана 133бр. пчелни семейства с още 87бр., или общият им брой да възлиза на 220бр., извършената проверка на 05.06.2020г., при която е установено наличие само на 10пчелни семейства , а останалите 210бр. кошери са били празни. 2. Прието е още, че към 05.06.2020г. петгодишният период, в който ползвателя подлежи на проверки за изпълнение на изискванията на договора не е изтекъл, в това число и относно факта на поддържане на икономическия размер на стопанството. 3. Като решаващ факт по спора е посочено и обстоятелството, че преди проверката на 05.06.2020г. жалбоподателката не е уведомила ДФ Земеделие за наличие на причина /фосмажорно обстоятелство/, поради което не може да поддържа икономическия размер на стопанството. 4. На отделен ред са изложени мотиви, че от представения като доказателство Ветеринарно-медицински дневник на пчелина се установява, че в съответствие с договора жалбоподателката е достигнала уговорения увеличен брой на пчелните семейства до 30.06.2018г., който брой е запазен до 07.05.2020г. според отразеното с подпис и печат на ветеринарния лекар и за първи път намалението е установено на 02.06.2020г. и то драстично от 220бр. на 10бр. пчелни семейства, което се потвърждава от протокол 8487 0206 за извършен профилактичен преглед от 02.06.2020г. 5. Съдът е възпроизвел основните възражения на жалбоподателката за наличието на изпълнение /стр.17 от решението, свързани с т.н. Синдром на празния кошер 6. В продължение са изложени аргументите на административния орган по отхвърляне на възражението, като същественият е, че не са посочени причините за липсата на 210бр. пчелни семейства, нито кога са възникнали обстоятелства по липсата им. 7. Предвид позициите на страните като основен спорен въпрос е в.посочено обстоятелството, дали неизпълнението на договорните задължения от ползвателя на помощта се дължи на обективни обстоятелства, за които той не може да бъде отговорен. Преди да отговори на същия, първоинстанционният съд е дал тълкуване на относими правни разпоредби от Наредба 14 от 28.05.2015г. за прилагане на подмярка 6.1. Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони през периода 2014 2020г. - §1, т.15 ДР на Наредбата относно непреодолима сила и извънредни обстоятелства , с която норма е възпроизведена тази на чл.2,§2 от Регламент /ЕС/ 1306/2013г. Посочени са и задълженията на ползвателя на помощта в такива хипотези според клаузите на сключения договор, изразяващи се в задължение за писмено уведомяване на Фонда в срок от 15 работни дни, като се представят достатъчно доказателства, в това число надлежни документи от компетентен орган, както и последицата от неизпълнението на задължението чл.20,ал.2 от договора, според който при неизпълнение на задължението ползвателя не може да се позовава на непреодолима сила. 8. Решаващият съд е изложил пространни мотиви / стр. 20 22 от решението/, защо приема, че жалбоподателката не изпълнила задължението си да уведоми административния орган за наличие на фосмажорно обстоятелство. 9. На отделен ред са изложени и мотиви, че в съставения протокол за броя на пчелните семейства от 02.06.2020г. не посочва причините за отсъстващите 210бр. пчелни семейства, а при така изготвеното заключение не може да се приеме по категоричен и несъмнен начин, че отсъствието или липсата се дължи изцяло на синдрома на празния кошер. 10.Изграден е извод, че при тези данни по делото не може да се приеме тезата на жалбоподателката, че е налице условието по чл.19,ал.1 от договора и неизпълнението не може да се приеме, че е по обективни причини. Посочено е, че размерът на публичното задължение /подлежащата на възстановяване сума/ е правилно определен. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд Бургас е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на касатора И. Минчева се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Основните доводи на касатора се изразяват в това, че първоинстанционният съд неправилно е възприел фактите по делото, в резултат на което е направил погрешни изводи за законосъобразността на оспорения АУПДВ. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти обстоятелството, че жалбоподателката И. Минчева е регистрирана като земеделски производител; че същата е подала заявление за подпомагане по по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони /ПРСП/ 2014 2020г.; сключеният договор 02/06/1/0/00694 от 21.01. 2016г.., извършеното първо и второ плащане, извършени проверки на изпълнението на договора, извършената проверка на място на 05.06.2020г., при която е установено наличие на 10бр. пчелни семейства при позиционирани 220бр. кошера; изпращане на уведомление за откриване на производство по издаване на АУПДВ, разменената кореспонденция между страните по договора, издаденият такъв и определените с него публични задължения. При така очертаните факти и правна рамка, спорният въпрос между страните се свежда до това, налице ли е хипотезата на чл.19,ал.1 от договора между страните, респективно чл.38,ал.6 от цитираната Наредба, , т.е.неизпълнението на договорното изискване по чл.14,ал.1,т.8 от договора за поддържане на икономическия размер на стопанството за срок от 5години дължи ли се на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, в който случай ползвателят не възстановява получената по договора финансова помощ. Даденият отрицателен отговор на спорния въпрос се споделя от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК. В допълнение на изложеното от първата инстанция следва да бъде посочено и следното : Не могат да бъдат споделени оплакванията на касатора, че административният съд не е възприел правилно фактите по делото и по тази причина е изградил грешен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ. Решаващият съд е установил правилно фактите по делото, разпределил е доказателствената тежест между страните, ясно е посочил, кои факти не са спорни между страните. Принципно жалбоподателката не оспорва констатациите, че с надлежен протокол от 05.06.2020г. е установено отсъствието на 210бр.пчелни семейства, но навежда доводи, оспореният АУПДВ е незаконосъобразен по следните причини: 1. В последствие от нейна страна са представени доказателства за предприети действие за възстановяване на стопанството, но същите не са взети предвид от административния орган; 2. В АУПДВ не са посочени конкретно нарушение нормативни разпоредби /законови или подзаконови/, респективно клаузи на договора, поради което се стига до неговото издаване. 3. Няма съставен предходен акт, установяващ посочените нарушения, въз основа на който да бъде съставен процесния АУПДВ. 4. Извършената проверка на 05.06.2020г. не е в срок. В по-голямата си част тези възражения са намерили отговор в съдебното решение. В допълнение следва да се акцентира на следното : В оспорения АУПДВ ясно е посочено, че основанието за издаването му е неспазването на договорното изискване за поддържане на икономическия размер на стопанството изискване заложено в чл.42,т.9 от цитираната Наредба 14 от 28.05.2015г., съответно чл.14,ал.1,т.8 от договора, неизпълнението на което е свързано със санкцията по чл.45,т.6 от същата наредба връщане на всички получени суми при неизпълнение на задължението, записано в наредбата или договора. Съгласно чл.27,ал.7 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Нормата не изисква съставянето на някакъв друг предходен акт за установяване на неизпълнението, въз основа на който да следва издаването на АУПДВ. Противно на твърдяното в жалбата, представените от жалбоподателката доказателства за закупуване на пчелни семейства /100бр.майки и 70 пчелни семейства/ са взети предвид от административния орган при издаването на АУПДВ, като правилно е посочено, че и след покупката им не е достигнат необходимия брой отглеждани пчелни семейства, съответно не е достигнат икономическия размер на стопанството. Съгласно чл.8,ал.3 от подписания договор между страните фондът има право да извършва проверки и посещения на място през целия период от сключването на договора до изтичане на пет години и шест месеца от тази дата с цел да установи фактическото съответствие с одобреното заявление за подпомагане, бизнес плана и заложените в него данни и показатели с действителното състояние, както и спазване от страна на ползвателя на всички негови нормативни и договорни задължения. В този смисъл възражението на жалбоподателката относно срока за извършената проверка на 05.06.2020г. се явява енеоснователно. След като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения акт и неоснователност на жалбата, Административен съд Бургас е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ДФ Земеделие разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 100лв. , съставляващо юрисконсулско възнаграждение, определено при условията на чл. 78,ал.8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,