Решение № 8588 от 14.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11932/2019 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Вавилон - Л ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му представител адвокат Моллов, срещу Решение 5206 от 29.07.2019 г., постановено по адм. д. 9684/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск срещу Агенция Митници за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи изцяло предявеният иск и присъждане на разноски. Ответникът, Агенция Митници, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Конакчиева в писмени бележки взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по исковата молба на Вавилон - Л ЕООД против Агенция Митници за претърпени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в резултат на невъзможност да реализира печалба и комисионна от дистрибуция на консигнационни стоки - собственост на дружествата производители в общ размер на 2 849 299,95 лв., от които главница - 1 404 526,78 лв. и законна лихва върху главницата в размер на 1 444 773,17 лв., изчислена от 19.04.2004 г. - момента на запечатването на складовете му и задържането на стоката в склада до 31.07.2012 г. - датата на завеждане на исковата молба. Съдът е установил от фактическа страна, че с разрешение за откриване и управление на митнически склад тип С и за използване на режима митническо складиране С/5999/00050 от 25.03.1999 г., РМУ гр. София е уважило искането на Вавилон - Л ЕООД за откриване и управление на митнически склад тип С. В периода 19.04.2004 г. - 15.05.2004 г. е извършена проверка на склад под митнически контрол с титуляр Вавилон - Л ЕООД, касаеща установяване на съответствията между материалната отчетност, водена от фирмата, съгл. чл. 111 от Закона за митниците, оформените ЕАД за режим на митническо складиране и наличността на стоките в склад под митнически контрол. Във връзка с тази проверка е издадено Наказателно постановление 4 от 30.11.2004 г. от Директора на РМД - София, като на дружеството Вавилон - Л ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 8 757 602,68 лв., като видно от Разписка за задържане 00122/10.08.2004 г. и Митнически манифест ИП-57/10.08.2004 г. на митница София за обезпечаване на това вземане по реда на чл. 229, ал. 1 от ЗМ е наложена обезпечителна мярка - задържане на лекарствени средства на обща стойност 437 050,44 лв. За периода от 02.06.2004 г. до 01.09.2004 г. от склад под митнически контрол С/5999/00050 е извършено транспортиране на лекарствени средства към други складове. На следващо място е установено по делото, че с постановление за налагане на обезпечителни мерки 2600 - 3794 от 24.06.2004 г. на Началника на митница Аерогара София е наложен запор на банковите сметки на Вавилон - Л ЕООД на основание чл. 229 ал. 7 от ЗМ вр. чл. 206б и 206а от ЗМ, като няма доказателства същото да е обжалвано. По искане на Вавилон - Л ЕООД и в резултат на депозирани от него парични средства е издадено постановление за замяна на обезпечителни мерки изх. РМ В47-0008/10.09.2005 г. С Решение от 21.12.2005 г. постановено по НАХД 2749/2005 г. по описа на СГС е отменено изцяло НП 4 от 30.11.2004 г., като същото е оставено в сила с Решение от 23.11.2006 г. постановено по КНАХД 719/2006 г. по описа на СГС. Съдът е установил още, че във връзка с осъществяване предмета си на дейност Вавилон - Л ЕООД е имало сключени комисионни договори с чуждестранни дружества и към момента на извършване на проверката в митническия склад е имало в наличност както чужди стоки, така и такива, които са били собственост на ищеца, като предмет на делото пред АССГ са именно чуждите стоки. Във връзка с обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените от тях, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният иск. За да постанови този резултат е приел, че е налице отменен незаконосъобразен акт и свързани с него незаконосъобразни действия на служители на ответника по запечатване на склада му, но по делото не е доказано да са причинени търсените от ищеца вреди, като пряка и непосредствена последица от този акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционния съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявения иск, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основават претенциите за обезщетение по приложимия закон. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявените искове. Настоящата инстанция споделя съображенията на първоинстанционния съд и не следва да ги преповтаря в своя съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт на техни органи или длъжностни лица. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е извода на административния съд в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск, тъй като в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки. Освен безспорно установената отмяна на незаконосъобразния акт и свързани с него незаконосъобразни фактически действия на органи на ответника не са доказани останалите елементи на изведения от закона фактически състав. Според чл. 4 ЗОДОВ субективното право на обезщетение възниква само ако претърпените загуби или пропуснати ползи са непосредствена последица от акта, действието/бездействието на административен орган. В случая претенцията на ищеца е за пропуснати ползи, като вероятността от настъпването на вредите следва да е несъмнена и да се основава на настъпване на факта, единствено от ненастъпването на който не са получени и няма да бъдат получени твърдените доходи, което в случая не е доказано. Обезщетението за вреди обхваща пропусната полза, доколкото тя е пряка и непосредствена последица от неизпълнението и произтича от лишаването на увредения от възможността да реализира увеличение на имуществото си, което при обикновените условия би настъпило, ако длъжникът би изпълнил задължението си съгласно договора, но последното е препятствано от незаконосъобразен акт, действие или бездействие при административна дейност. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че са доказани по делото реално претърпени от ищеца вреди, като пряка и непосредствена последица от отменен като незаконен акт и незаконосъобразни действия на органи на ответника, при твърдяното, че продажбата на медикаментите е бъдещо сигурно събитие. От представените доказателства по делото не се установяват конкретни договорки с производителите на медикаментите и съответно задължение за дружеството за продажбата им в конкретни срокове. Видно е от приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, че от представените от дружеството на вещото лице счетоводни данни не може да се установи, дали е получило някакви приходи под формата на комисионни и/или нормативно определена надценка. В подкрепа на това е и установеното от същата експертиза, че в случая липсва аналитична отчетност, от която да бъде проследено кои от получените стоки са платени на доставчиците. Правилни са изводите на административния съд за липса на настъпила вреда, тъй като по делото не са представени доказателства, от които да се направи извод за нереализиране на пазара на налични в склада на ищеца лекарствени средства, като следствие от неправомерните действия на органи на ответника. Не са представени такива, установяващи направени поръчки и подписани договори за продажби за периода след задържането им от органи на ответника по иска. Претендираните последици, настъпването на твърдените вреди не може да се презумира в исковото производство. Ищецът е този, който следва да докаже основателността на претенцията си, което безспорно в случая не е сторено. Във всеки от представените по делото договори за доставка и дистрибуция, съответно за консигнация на стоки се съдържат различни условия за реализация на продуктите на доставчика и форми на възнаграждение произтичащи от конкретни обеми на разпространение. Не се установява с допустими доказателства възможността за реализацията им и препятстването и от незаконосъобразни действия и актове на ответника, при положение, че стоката е изведена в други митнически складове и неустановеност от кого е осъществена реализацията и. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че възможността за реализация от страна на ищеца произтича с оглед осъществявана от него търговска дейност в продължение на години. Както бе посочено, настъпването на вредите не се презумира а следва да бъде доказано по несъмнен начин, което ищецът в случая не е сторил. От наличието на сключени рамкови договори и то значително време преди периода в който се твърди възможната реализация не се доказва да произтичат претендираните вреди, при липса на данни за конкретни правоотношения между страните по тези договори в относимия момент. Правилен е следователно извода на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове, при което настоящата инстанция не дължи произнасяне относно касационните доводи за изтеклата погасителна давност. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Приложимата специална разпоредба на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ в относимата и редакция не предвижда заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение