Решение № 8803 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5848/2012 г.

Решение № 8803 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5848/2012 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Рухан Мехмед Али против решение № 49 от 12.03.2012 г. по адм. дело № 372/2011 г. на Административен съд - Кърджали. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - началникът на Районно управление "Полиция" гр. Кърджали, не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Кърджали е отхвърлил жалбата на Рухан Мехмед Али срещу решение № 12153/17.11.2011 г. на началника на РУ "Полиция" гр. Кърджали, с което е отказано издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и е иззето огнестрелно оръжие (пистолет) за временно съхранение. Съдът е приел за установено, че жалбоподателят не е доказал необходимост от издаване на исканото разрешение. Счел е, че посочените мотиви за притежаване на огнестрелно оръжие - жалбоподателят като собственик на търговски обекти и предвид развивана строителна дейност, се грижи лично за охраната на паричните средства, материали и техника, не сочат на основателна причина по см. на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Съдът е изложил съображения, че освен надлежно представените документи по чл. 76 от ЗОБВВПИ жалбоподателят е длъжен да установи основателна причина и т. к. в случая това не е сторено, законосъобразно административният орган е отказал да издаде исканото разрешение. Посочил е, че е без правно значение издаването на такова разрешение за предходни периоди поради това, че по всяко искане, с което органът е сезиран е длъжен да провери изпълнени ли са законовите условия и ако констатира отсъствие на необходимост по смисъла на закона разполага с правомощието да откаже да издаде исканото разрешение. При тези съображения е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е обсъдил наведените доводи от жалбоподателя. В резултат на направения точен анализ на плоскостта на релевантната нормативна уредба е достигнал до обоснования правен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Правилно е заключението на съда за отсъствие на изискуемите от закона предпоставки за разрешаване на придобиването на огнестрелно оръжие за граждански цели по отношение на касатора. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, приложима към спорното правоотношение, регламентира, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. Снабдяването, респ. подновяването на разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (за самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим. При прилагането му към всеки конкретен случай следва да бъде доказана по категоричен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Изложените от касатора обстоятелства съдът вярно е счел, че не сочат на основателна причина по см. на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. От доказателствата по административната преписка и делото е видно, че съображенията на касационния жалбоподател са свързани с твърдения за евентуална опасност за личността му и имуществото му, произтичаща от упражняваната стопанска дейност. Така визираните обстоятелства не покриват законовите критерии за придобиване, съответно - продължаване срока на разрешението за притежаване на огнестрелно оръжие. В нормативната уредба са разписани правила за осъществяване на охрана на търговски и др. обекти, както и относно пренасянето на парични суми, при прилагането и спазването на които жалбоподателят разполага с възможност да се организира защитата на имуществото си. Не може да се възприеме за основателно твърдението, че с издаването на разрешение за притежаване на огнестрелно оръжие на касатора ще бъде постигната заявената цел да се охраняват собствените му търговските и производствени обекти и събираните парични обороти. Ето защо, като е приел за законосъобразно волеизявлението на административния орган по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, съдът е постановил обоснован и съответен на материалния закон съдебен акт. Предвид изложеното, решението на Административен съд - Кърджали е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение