Решение № 1842 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14704/2012 г.

Решение № 1842 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14704/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Атанас Иванов Булгуров против решение № 12130 от 02.10.2012 г. по адм. дело № 1142/2012 по описа на Върховния административен съд - IV отделение. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Булгуров срещу решение № Ж - 144 от 07.12.2011 г. на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, с което е прекратена преписката по жалба, с вх. № Е - 11А - 00 - 81/16.11.2011 г., от Атанас Булгуров срещу "Е. ОН България мрежи" АД. В касационната жалба се твърди, че решението е необосновано и неправилно поради нарушение на приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбата се поддържа на изложените в нея основания и в съдебно заседание от процесуалния представител на страната - адвокат Манолов. Ответната страна - ДКЕВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Райков изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна - "Е. ОН България мрежи" АД не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, I колегия, като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение тричленен състав на ВАС, Четвърто отделение, е отхвърлил жалбата на Атанас Иванов Булгуров от с. Тополи, община Варна срещу решение № Ж - 144 от 07.12.2011г на ДКЕВР. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че в решението на ДКЕВР е постановено в съответствие с материалния закон - чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ/, според който преписката се прекратява от регулаторния орган, когато не е установено нарушение на условията по лицензията. Тричленният състав е приел, че решението на Комисията е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните и материалноправни предпоставки и съответства на целта на закона. Мотивите на решението съдържат описание на данните по административната преписка, както и доводи във връзка с възприетия извод за неоснователност на жалбата. Съдът е посочил, че в изпълнение на правомощията си по чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ и чл. 97 - 102 от НЛДЕ, Комисията е разгледала жалбата, като е установила, че на 22.08.2012 г. електроразпределителното дружество е извършило проверка. Със същата проверка е установено, че в разпределителната кутия на средството за търговско измерване на консумираната електроенергия на жалбоподателя е открит проводник със сечение 6 кв. мм, който отива директно към абоната и по този начин не се отчита и заплаща използваната енергия. За направената проверка е бил изготвен констативен протокол № 025918 от 22.08.2012 г., в съответствие с изискването на чл. 61, ал. 2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през енергоразпределителните мрежи на "Е. ОН България мрежи" АД /Общи условия/. Този протокол не е бил оспорен от жалбоподателя. Не са оспорени от него и съдържащите се в него констатации. Единственото възражение се е свело да обстоятелството, че откритото и констатирано приспособление не е поставено от него. Съдът е установил, че на основания чл. 38, ал. 3, т. 3, предложение 1, ал. 4 и 5 от Общите условия е била направена корекционна сметка, на стойност 1915,75 лв., за незаплатената енергия от Атанас Булгуров, като периодът на извършената корекция е общо 180 дни - максималният такъв съгласно Общите условия. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, I колегия, намира така постановеното решение за правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съдът обосновано е отговорил на оплакванията в жалбата, с която е сезиран. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод, а именно, че в решението си ДКЕВР не е допуснала нарушения. Проверката, съставения констативен протокол и корекционната сметка, извършени от лицензианта са в правомощията му съобразно чл. 13, чл. 38 и чл. 61 от Общите условия на "Е. ОН България мрежи" АД. Този извод на съда по никакъв начин не се опровергава от изложените в касационната жалба съображения, поради което първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия