Решение № 1249 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9495/2018 г.

Решение № 1249 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9495/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Нел –Ка" ООД, със седалище и адрес на управление с. Тополово, общ. Асеновград, представлявано от управителя Н. Димитрова, чрез адв. Е. Борисов, против Решение № 1193 от 28.05.2018 г. по адм. д. № 1367/2017 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-16001616005252-091-001/10.01.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, офис Хасково, поправен с ревизионен акт № П-16001617018532-003-001/6.02.2017 г., потвърдени и изменени с Решение № 203/11.04.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") гр. Пловдив относно: = непризнат данъчен кредит, ведно с прилежащите лихви по фактури за дизелово гориво и фураж, = допълнително определен корпоративен данък за 2014 г. в размер на 2 350,09 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 425,42 лв. и за 2015 г. в размер на 3 491,25 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 247,38 лв. поради непризнаване на разходите по фактурите по които е отказан данъчен кредит; = лихви за невнесен в срок деклариран корпоративен данък за 2014 г. в размер на 45,44 лв. и невнесен в срок деклариран корпоративен данък за 2015 г. в размер на 11,82 лв.; = лихви за невнесени в срок тримесечни авансови вноски за корпоративен данък за 2014 г. в размер на 22,64 лв. и за 2015 г. в размер на 23,31 лв.; = лихви за невнесени в срок декларирани задължения по ЗДДС в общ размер на 1 728,46 лв.; = лихви за невнесен в срок удържан данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения в общ размер на 1 138,41 лв.; = лихви за невнесени в срок вноски за ЗОВ: за ДОО в общ размер на 2 696,54 лв., за ДЗПО – УПФ в общ размер на 516,17 лв. и за ЗО в общ размер на 876,84 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост, при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, изразяващи се в несъобразяване на приетото експертно заключение, което потвърждавало тезата на ревизираното лице. Иска се отмяна на решението. Ответникът – Директорът на Д "ОДОП" Пловдив, чрез процесуален представител, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Евентуално, при уважаване на касационната жалба, претендира прилагане на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния АС е бил цитираният РА, с който са установени изброените по-горе публични задължения. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел за обосновани констатациите на приходните органи, че не е доказана реалността на доставките на дизелово гориво, консумативи за МПС, ремонтни услуги, услуга по годишен технически преглед и фураж, нито използването на предмета им в икономическата дейност на ревизираното дружество, поради което законосъобразно с РА е отказано признаване на право на приспадане на ДДС и на разходи по документиращите тези доставки фактури. Останалите установени публични задължения - за лихви върху авансови вноски и върху декларирани, но неплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, са определени в съответствие с материалния закон. Съдебното решение е правилно. Против частта му, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице против РА в частта му, с която са установени публичните задължения, с изключение на ДДС, корпоративен данък и лихви върху тях, в касационната жалба няма никакви конкретни оплаквания. При служебното задължение на касационната инстанция да провери съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, настоящият състав на касационната инстанция намира първоинстанционното решение в тази част за правилно предвид безспорно установеното наличие на декларирани от дружеството публични задължения, които не са погасени в законните срокове, което обуславя задълженията за лихви за забава. Съдебното решение е правилно и в останалата му част. Относно отказано право на данъчен кредит общо в размер на 2 503,41 лв. по фактури с получател РЛ с предмет дизелово гориво: Неопровергани са останали доказаните фактически констатации на приходните органи, че след 1.01.2014 г. ревизираното дружество е отдало под наем единствения си собствен товарен автомобил на дружеството "Димитров Комерс 2009" ЕООД. Последното дружество е извършвало транспортни услуги в полза на РЛ, за което е издавало данъчни фактури, по които РЛ е приспадало данъчен кредит. Недоказано, при това, е останало обстоятелството на използване на полученото гориво по фактурите в икономическата дейност на касатора като материално изискване по същество за възникване на правото на приспадане. Аналогично, по една фактура с получател РЛ и предмет фураж, е отказано право на приспадане в размер на 86, 67 лв., като не е установено предметът на фактурата да е бил вложен в дейност на РЛ или да е бил предмет на последващи облагаеми доставки. Относно отказано право на данъчен кредит общо в размер съответно на 9 401, 58 лв. и 1 205, 17 лв. по фактури с получател РЛ с предмет дизелово гориво, издадени съответно от "Джи Пи Голд Петрол" ЕООД и "Голд Петрол-01" ЕООД: Жалбоподателят е поддържал, че е използвал получените горива за зареждането на нает от него товарен автомобил. Автомобилът бил нает срещу насрещно задължение за доставка на кисело мляко и сирене на собственика на автомобила. Това МПС било използвано за пласмент на произведената от РЛ продукция, чийто основен пазар бил в София. Доставчиците не разполагали с обекти за продажба на горива и с персонал, нито имали регистрирани системи за търговия с такива стоки; приложените към фактурите фискални бонове за двамата доставчици били издадени от едно и също фискално устройство. С жалбата по административен ред против РА РЛ представило пътни листове и счетоводни регистри за доказване на използването на автомобила за пласиране на произведената продукция. Твърдението на РЛ, че наетото МПС е било зареждано в обектите на доставчиците останало недоказано, поради липсата изобщо на твърдения къде са тези обекти и установеното, че покупките на гориво са били "на едро", както и липсата на данни за специализиран превоз на горива, както и на съдове за съхранението им в предприятието на РЛ. Недоказано е било и твърдението на РЛ, че част от горивото е използвано за отопление на производствената база на жалбоподателя. Именно във връзка с доказването на използването на дизеловото гориво по процесните фактури в независимата икономическа дейност на РЛ е приетата от АС съдебно икономическа експертиза. Задачите й са били изпълнени след преглед на счетоводството на РЛ и на документи, свързани с издадени на доставчиците "Джи Пи Голд Петрол" ЕООД и "Голд Петрол-01" ЕООД ревизионни актове. Тези задачи са включвали: проверка на редовността на счетоводството на РЛ; осчетоводяване на операции, свързани с наемането на МПС; извършването на счетоводни записи за продажби на стоки на лица, посочени като получатели в представените при административното обжалване на РА пътни листове; на базата на предходните проверки да се изчисли средният разход на гориво за процесните периоди и да се отговори дали то отговаря на изминатите километри по пътните листове и др. В констативната част на заключението /стр. 2 последен абзац/ вещото лице е подчертало, че в представените пътни листове липсва информация за евентуално обходените обекти на клиенти и доставчици на РЛ във връзка с доставката на суровини пласиране на готова продукция. В пътните листове има само направления на посетени населени места. Тази констатация прави изцяло хипотетична задачата на експертизата за изчисляване на разхода на гориво за процесните периоди и изминатите километри по пътните листове, защото няма връзка с действително получено от РЛ гориво, използвано за конкретни дейности по доставки на суровини и пласмент на продукция. На стр. 3 от същото заключение вещото лице е посочило, че именно от ревизираното лице е получило информация за посетените контрагенти и техните обекти по маршрутите в пътните листове. Именно на основата на тази информация вещото лице е заключило, "че са осъществени сделки за покупки и сделки за продажба и са налице стокови и парични потоци, произтичащи от извършени пътувания с наетото МПС". Изложеното дава основание да се приеме за неоснователно главното касационно оплакване за несъобразяване на експертизата при постановяване на първоинстанционното решение. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че получаването на родово-определената стока при ревизираното лице не е доказано, като не е установено и също от кой конкретен обект на доставчиците е зареждано процесното гориво. Обосновано, при преценка на експертното заключение, съдът е приел, че не е доказано използването на предмета на фактурите в независимата икономическа дейност на ревизираното дружество. Най-напред, обосновано на събраните доказателства, съдът е приел за недоказано наемането от страна на ревизираното лице на товарен автомобил, собственост на трето лице, при условия на бартер – доставка на продукция срещу наемната цена. За доказване на това обстоятелство е представен само писмен договор и една фактура, извън ревизирания период, за фактуриране на наемна цена. Обосновано съдът е приел, че не е доказано, че с евентуално наетото МПС са изминати посочените в късно представените пътни листи километри, което е било възможно единствено поради получаването на процесното количество гориво. Съдът с основание е съобразил, че фактурите са издавани "сборно", веднъж месечно, не са придружени с фискални бонове от обекти на конкретни колонки за зареждане и затова доставките не могат да се свържат с датите на представените пътни листа, нито с маршрутите им. От значение е и доказаното обстоятелство, че за ревизираните периоди РЛ е получило доставки на гориво и от други доставчици, различни от "Джи Пи Голд Петрол" ЕООД и "Голд Петрол-01" ЕООД. Обстоятелствата, че РЛ е получател по осъществени транспортни услуги от "Димитров комерс 09" ЕООД, на което РЛ е дало под наем единствения си товарен автомобил също разколебава сериозно фактически извод, за извършване на транспортните курсове по представените с жалбата по административен ред пътни листа. С основание съдът е съобразил и недоказването на обясненията на РЛ, че в предприятието му има техника, която работи с дизелово гориво. При тези обосновани фактически констатации, в съответствие с материалния закон са правните изводи на административния съд за липса на основание за признаване на право на приспадане на ДДС и разходи по фактурите за гориво, услуги и фураж. Първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 021, 63 лв. на осн. чл. 161, ал. 1 и чл. 8, ал. 2 и чл. 9, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение