Решение № 30 от 1.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2153/2012 г.

Решение № 30 от 1.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2153/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Р. Г. Д. против решение № 149 от 8.Х.2012 г. по внохд № 170/2012 г. на Бургаския апелативен съд. С жалбата се оспорват фактите, на които е основано обвинението срещу Д., несъответствието между наказанията, наложени на жалбоподателя и на съучастниците му и справедливостта на наложеното на Д. наказание. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане или изменяване на решението и намаляване срока, за който жалбоподателят е лишен от свобода. В съдебно заседание-устно и в писмената защита от адвоката на Д. -жалбата се поддържа. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на първоинстанционната присъда и въззивното решение и дава заключение последното да се остави в сила. ВКС установи: С присъда от 14.VI.2012 г. по нохд № 529/2012 г. на Бургаския окръжен съд, постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, Р. Г. Д. е признат за виновен в това, че за времето от 7.VIII.2010 г. до 28.IХ. с. г. е участвал като съизвършител в 10 грабежа от магазини и бензиностанции на територията на градовете Бургас, Ахелой, Поморие, Карнобат и Каблешково, 2 от които са извършени след предварително сговаряне с И. Г. Г. и Д. К. С., а останалите 8-след предварително сговаряне само с И. Г. Г., като при грабежите е употребявана заплаха с оръжие и общата стойност на отнетите пари и движими вещи възлиза на 5 188.81 лв., за което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26 НК му е определено наказание от 8 години лишаване от свобода, редуцирано по чл. 58а, ал. 1 НК на 5 години и четири месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи в затвор при строг първоначален режим. На основание чл. 68, ал. 1 НК е постановено Д. да изтърпи в затвор при строг първоначален режим още 2 години и 10 месеца лишаване от свобода, наложени му по нохд № 472/2010 г. на Бургаския окръжен съд. За извършени в същия период и в същите населени места 11 грабежа от магазини и бензиностанции, 2 от които след предварително сговаряне с Р. Г. Д. и Д. К. С., 1 след предварително сговаряне само с Д. К. С. и останалите 8 след предварително сговаряне само с Р. Г. Д., при които грабежи, с обща стойност на отнетите пари и движими вещи 6 366.91 лв., е била употребена заплаха с оръжие, И. Г. Г. е осъден за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26 НК на 4 години лишаване от свобода, редуцирано по чл. 58а, ал. 1 НК от 6 години лишаване от свобода. За неуспелия-по независещи от волята на Г. обстоятелства-опит за грабеж, извършен самостоятелно в Бургас на 9.VIII.2010 г. от магазин на бул. "Ст. Стамболов" № 88 и на основание чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 НК, този подсъдим е наказан с 2 години лишаване от свобода след редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК от 3 години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК на Г. е определено общо наказание от 4 години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при строг първоначален режим. Д. К. С. е признат за виновен в извършването на територията на гр. Бургас на 3 грабежа с употреба на заплаха с оръжие, при което са били отнети пари и движими вещи общо за 1 337 лв., като 2 от грабежите са извършени след предварително сговаряне с Ив. Г. и Р. Д., и 1-само с Ив. Г., за които деяния, извършени от 7.VIII.2010 г. до 23.IХ. с. г., и на основание чл. 199, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26 НК е осъден на 4 години лишаване от свобода, редуцирани по чл. 58а, ал. 1 НК от 6 години лишаване от свобода. Постановено е наложеното на С. наказание да се изтърпи в затвор при строг първоначален режим. С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Не са допуснати процесуални нарушения при вземането от първоинстанционния съд на решението за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК. Искане за провеждане на съкратено съдебно следствие с признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даване на съгласие да не се събират доказателства за тяхното установяване, са направили тримата подсъдими, защитникът на Г. и защитникът на Д. и С.. В изпълнение на задължението си по чл. 372, ал. 1 НПК, съдът е уведомил подсъдимите, че при постановяването на присъдата си ще ползва събраните при досъдебното разследване доказателствени материали и ще се позове на установените посредством тях факти. Подсъдимите са заявили, че разбират даденото им от съда разяснение и отново са потвърдили както направеното признание на тези факти, така и нежеланието си те да се събират по реда на Глава двадесета, раздел III НПК. Като е констатирал, че направеното от тримата подсъдими признание не е голословно, а потвърдено от събраната при досъдебното разследване и предварително проучена обемна доказателствена съвкупност от веществени доказателства, писмени, гласни и веществени доказателствени средства, както и експертизи за установяване произхода и принадлежността на иззети веществени доказателства /изброени върху повече от 3 страници от мотивите към първоинстанционната присъда включително детайлните, конкретизиращи участието на всеки от подсъдимите, обяснения на Г. като обвиняем и показанията на разпитаните като свидетели МОЛ в ограбените магазини и бензиностанции; иззетия от маска от текстилна материя биологичен материал, чието ДНК изследване го сочи като произлизащ от Г. и Д.; иззетите от лек автомобил мирисови следи и пръстови отпечатъци, произхождащи от Д./, съдът е постановил определението си по чл. 372, ал. 4 НПК. Като крайно некоректни следва да се определят намеците в жалбата, че Д. е бил злепоставен от защитника си да поиска разглеждане на делото по реда на Глава двадесет и седма НПК, а като напълно голословни както твърдението за отправена от участвалия в съдебно заседание прокурор заплаха относно наказанието, така и за даденото от същия прокурор обещание за "минимално наказание". Впрочем първото от отнасящите се до прокурора твърдения, дори да е вярно-а такъв факт нито може да бъде приеман, нито в това производство установяван-не е "заплаха", както жалбоподателят сочи, а заявка за размера на наказанието, което прокурорът би поискал да бъде наложено на Д. при доказване на престъпната му дейност, така както е била описана в обвинителния акт. Що се отнася до твърдението, че Д. бил "неграмотен" и поради това, едно, се "доверил" на упълномощения от него адвокат, и, друго, се изплашил от прокурора, се налага отбелязването, че Д. е със завършено основно образование, което ще рече, че "знае да чете и да пише", каквото е официалното тълкуване на "грамотен", дадено от БАН. Според същото тълкуване, грамотен още е този, "който е запознат..., ориентиран в нещо". Фактът, че при установяващите цялостната му престъпна дейност факти Д. е предпочел съкратеното пред пълното съдебно следствие, гарантиращо му при всички случаи наказание далеч под дължимото, доказва неговата грамотност не само и не толкова в смисъла на първото, колкото на второто от цитираните тълкувания. Не е допусната несправедливост в твърдяната с жалбата насока при определяне наказанието на Р. Г. Д.. Първоинстанционният съд по-скоро е бил неоправдано снизходителен да наложи на този подсъдим наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, след като преди това е обявил наличието на "баланс" между тях и отегчаващите обстоятелства, а това ще рече наказание не по-малко от 10 години лишаване от свобода. Неправилно са счетени като смекчаващи обстоятелства "признаването на виновен" и "изразеното съжаление за извършеното", които, доколкото ги е имало, са били съвсем формални и този извод следва включително от доводите, с които се оспорват правилността на първоинстанционната присъда и на обжалваното въззивно решение. Неправилно като смекчаващо обстоятелство е отчетена и "сравнително младата възраст" на Д., която не му е попречила да се яви до момента автор на множество престъпления, включително причиняване на тежка телесна повреда, участие в групово отвличане и противозаконно лишаване от свобода на непълнолетно лице и извършване със същото лице на блудствени действия. И тъй като и признаването по чл. 371, т. 2 НПК не е смекчаващо обстоятелство, следва констатацията за липсата изобщо на обстоятелства, обосноваващи налагането на Д. на наказание в размер на определеното му, а оттук и на такива, които да оправдаят намаляването му. Съобразявайки гореказаното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС