Решение № 12772 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3094/2010 г.

Решение № 12772 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3094/2010 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Георги Тодоров Григоров срещу решение № 107 от 30.11.2009 г. по адм. д. № 3515/2009 г. на Административен съд София град, Първо отделение, 18 състав, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Разноски не се претендират. Ответникът Директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" МВР, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Не претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение, в производство то чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 250 от ЗМВР, е отхвърлена жалбата на Георги Тодоров Григоров срещу заповед № 1417/7.04.2009 г. на Директора на Главна дирекция "Гранична полиция" МВР, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение като старши полицай в ГКПП - Капитан Андреево от ГПУ Свиленград към Регионална дирекция "Гранична полиция" Елхово, категория "Е" - I степен, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. Прието е, че жалбата е неоснователна, тъй като заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Спорът е решен при наличие на относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. Изводите са обосновани и законосъобразни и се споделят от настоящата инстанция. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът не е вземал предвид, че при издаване на заповедта е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В оспорения административен акт са изложени фактическите и правни основания за издаването му. Неоснователен е и доводът, че при постановяване на решението е нарушен материалния закон. Касаторът е придобил право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО, поради което законосъобразно е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР по инициатива на органа по назначаването - предложение рег. № 2843/5.03.2009 г.. Посочената разпоредба не противоречи на норми от по - висок ранг. Това се отнася както до чл. 6 от Конституцията на РБългария, така и до член Е от Европейската социална харта. Специалните закони КСО и ЗМВР, не ограничават трудови права, а уреждат пенсионните такива на държавните служители в МВР. В случая няма основание за пряко прилагане нормата на чл. 6 от Конституцията, нито има основание за сезиране на Конституционния съд за наличие на противоречие между посочените в касационната жалба норми. При тези данни и при положение, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение