Решение № 12661 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9748/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Народно читалище П. К. Яворов 1867 гр. Чирпан, подадена чрез адв. Атанасов, срещу решение 2439 от 12.06.2025 г., постановено по адм. дело 207/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора. Касаторът оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и вместо него да бъде постановено друго, с което заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. Алтернативно иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира присъждане на направените по делото разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът - кмет на Община Чирпан, чрез процесуалния си представител адв. Спасов, в представен писмен отговор, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на съдебно деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че не са налице касационни основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Народно читалище П. К. Яворов 1867, със седалище и адрес на управление гр. Чирпан, против заповед РД-09-130/22.02.2024 г. на кмета на община Чирпан, с която на основание чл. 178, ал.6 връзка с ал.1 ЗУТ, правомощията му по чл.223, ал.1, т.6 и т.7 ЗУТ и въз основа на констативен акт 3/11.01.2024 г. е забранено ползването на строеж Реконструкция на сградата на Народно читалище П. К. Яворов 1867- гр. Чирпан - реконструкция малка зала, библиотека, музикален клуб, главно фоайе, школи по изкуства и езици, санитарни помещения и покрив, в УПИ I-театър и читалище, кв. 88а по регулационния план на гр. Чирпан, както и достъпа да същия и е разпоредено прекъсване на захранването с вода и електрическа енергия. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на събраните по делото доказателства приема, че извършените ремонтно възстановителни дейности представляват основен ремонт и строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, поради което обектът подлежи на въвеждане в експлоатация, което към датата на издаване на административния акт не е направено. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно първоинстанционният съд е извел извод, че оспорената заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен административен орган, съгласно чл. 223, ал. 1, т. 6 и т. 7, във вр. чл. 178, ал. 6 ЗУТ, в предписаната от закона форма, съдържаща изискуемите от чл. 59 АПК реквизити и с посочване на фактическите и правните основания за издаването й. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1 ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177. А според тази на чл. 223, ал. 1, т. 6 и т. 7 от същия закон за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице забранява и достъпа до строежи или до части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред или се ползват не по предназначението си съгласно издадените строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация и забранява захранването им с електрическа и топлинна енергия, вода и газ. В проведената, разписана от закона, процедура по издаването на процесната заповед не са нарушени административно-производствените правила. Постановена е въз основа на констативен акт, с които се установява вида, състоянието и начина на ползване на обекта, предмет на заповедта. Констативният акт е изготвен от служители на общината в три екземпляра и е връчен на 05.02.2024 г. с разписка. Видно от входираното възражение с вх. рег. 36-00-27/09.02.2024 г., жалбоподателят е узнал за съставения констативен акт и е упражнил правото си на възражение срещу него. Органът е изяснил необходимите факти и обстоятелства, служебно е събрал всички относими доказателства във връзка с правомощието, визирано в чл. 36 АПК. Изяснените от органа обстоятелства са обективирани в оспорената заповед. От събраните в първоинстанционното производство доказателства, се установява, че извършените ремонтновъзстановителни дейности представляват основен ремонт и строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като строежът е изграден на основание разрешение за строеж от 2016 г. и се ползва без да е въведен в експлоатация, т. е. в нарушение изискванията на чл. 178, ал. 1, ал. 4 и ал. 6 ЗУТ. Относимите обстоятелства за законосъобразност на процесната заповед, както правилно е приел първоинстанционният съд, са фактическото ползване на процесния строеж без надлежно въвеждане в експлоатация. Констатациите залегнали в изготвения констативен акт 3 от 11.01.2024 г., възприети от административния орган и пресъздадени в процесната заповед, които се ползват с доказателствена сила и истинност по смисъла на чл. 171, ал. 1 АПК, не са оборени с доказателства в съдебното производство. Напротив, всички събрани доказателства сочат на липса на въвеждане в експлоатация по реда на чл. 177 ЗУТ. Правното основание, посочено в оспорения административен акт е чл. 178, ал. 6 ЗУТ, който препраща към ал. 1 и ал. 4 на същия член. Релевантният факт за приложимостта на посочените норми е ползването на обекта без да е въведен в експлоатация по нормативно установеният ред, което в случая е налице. Ирелеватно е обстоятелството дали обектът се ползва цялостно или частично, тъй като и в двата случая кметът на общината разполага с изрично уредено правомощие за издаване на заповед от вида на процесната. За постановяване на забрана е достатъчно да е налице ползване дори само на част от обекта. Ирелевантно е и обстоятелството дали разрешението за строеж е загубило действие към определен момент. Това не легитимира ползването на строежа без въвеждането му в експлоатация и не влияе върху законосъобразността на забраната. 3абраната за ползване и достъпа по чл. 178 ЗУТ се налага с цел да се преустанови ползването на строеж, невъведен в експлоатация, без значение към кой момент е извършен строежа и начина по който се ползва. Не се споделят от настоящия съдебен състав доводите на касатора относно индивидуализацията на помещенията. Правилни са изводите на съда, че няма несъответствие между констативния акт, експертизата и заповедта. Помещенията се намират в една и съща сграда, в обхвата на разрешението за строеж и са индивидуализирани достатъчно ясно. Различия в наименования от рода на музикален клуб или фоайе са терминологични и не засягат валидността на акта. Констатациите в КА се ползват с доказателствена сила, съгласно на чл. 171, ал. АПК и същите не са опровергани чрез визираните в чл. 171, ал. 2 АПК доказателствени средства. Въвеждане на обекта не е установено, но е установено ползването му, поради което диспозицията на нормата изисква от органа да забрани ползването на обекта като невъведен в експлоатация по изискуемия ред. Фактът на ползването на строежа, без да е въведен в експлоатация по нормативно установения ред, е безспорен. Поради това, като е приел, че релевантните за издаване на административният акт факти са осъществени, първоинстанционният съд законосъобразно отхвърля оспорването. Крайният извод на съда за валидност и законосъобразност на атакуваният административен акт е съответен на материалния закон. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е допустимо и правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски в полза на ответника, такива не следва да се присъждат за настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства, които да установяват извършването им. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение