Решение № 7930 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4230/2018 г.

Решение № 7930 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4230/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на М. К. К. и Д. К. Д. против решение № 135 от 30.01.2018 г., постановено по адм. д. № 772/2017 г. по описа на Административен съд гр. В.. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответницата - Е. Я. З., в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. В. отменя заповед № 18-9328/22.11.2016 г. на началника на СГКК гр. В., с която е изменен кадастралния регистър на недвижите имоти към одобрената кадастрална карта на гр. В. в частта на ПИ с идентификатор 10135.4501.159 като вместо нея изменя данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр. В., както следва: данни преди промяната - ПИ с идентификатор 10135.4501.159 начин на ползване: ниско застрояване, площ 535 кв. м., собственост на К. Е. З., данни след промяната - ПИ с идентификатор 10135.4501.159 начин на ползване: ниско застрояване, от които реална част от 389 кв. м. - неидентифицирана собственост въз основа на решение, постановено по гр. д. № 432/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд; 146 кв. м., собственост на К. Е. З., въз основа на оценителен протокол от 14.06.1994 г. и плащане на 15.08.1994 г. Обжалваното решение в частта му, с която е отменен оспорената заповед е законосъобразно и обосновано. Правилно съдът приема, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган. По делото е установено, че за процесната територия има одобрен и влязъл в сила ПНИ, както и одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, поради което началникът на СГКК е компетентен да издаде заповедта съобразно § 4к, ал. 13, т. 2 във вр. с ал. 8, т. 1 и ал. 12 ПЗР ЗСПЗЗ . Законосъобразни са и изводите на съда, че административният акт е издаден в предписаната от закона форма, като в него са посочени фактически и правни основания за постановяването му, както и че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилни и в съответствие със събраните по делото доказателства са изводите на съда за противоречие на заповедта с материалния закон. По делото е установено, че до постановяване на обжалваната заповед процесния имот с площ от 535 кв. е вписан в кадастралната карта на К. Е. З., а с оспорения административен акт 389 кв. м. ид. ч. от имота са записани на наследниците на Р. С. С. въз основа на влязло в сила решение по гр. д № 432/2009 г. на Варненския окръжен съд, като вписването е направено на основание § 4к, ал. 8, т. 1, изр. 2-ро ПЗР ЗСПЗЗ. Изводите на съда, че приложеното по делото влязло в сила решение не установява права на собственост на наследниците на Р. С. С. върху процесния имот е законосъобразен. С решението е прието за установено по отношение на М. К. К. и Д. К. Д. - наследници на Р. С. С., че К. Е. З. и Е. Я. З. не са собственици на 389 кв. м. - реална част от ПИ 10135.4501.159, целият с площ от 534 кв. м., обозначена графично в червен щрих на приподписаната от съда скица на вещото лице. В случая несъмнено между страните е налице спор за материално право, но предявеният и уважен отрицателен установителен иск не установява положителния факт, че наследници на Р. С. С. са собственици на 389 кв. м. - реална част от ПИ 10135.4501.159, целият с площ от 534 кв. м. Отрицателният установителен иск не може да установи пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта, а това може да бъде постигнато с положителен установителен иск или с иск по чл. 108 ЗС. С. в случая не е установено, че наследници на Р. С. С. са собственици на 389 кв. м. - реална част от ПИ 10135.4501.159, поради което това вписване в КР правилно е прието от Административен съд гр. В. за незаконосъобразно. Ето защо като отменя оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените от съда изводи в тази смисъл се подкрепят от събраните по делото доказателства. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и прави служебна проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 вр. чл. 168, ал. 1 АПК, като спазва и изискването на чл. 171, ал. 4 АПК. С оглед на изложеното обжалваното решение в частта му, с която е отменена оспорената заповед е правилно, валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Решението в частта му, с която са изменени данните в кадастралния регистър относно процесния имот е недопустимо. В случая не са налице предпоставките на чл. 173, ал. 1 АПК, тъй като единствено в правомощията на компетентния орган е да реши дали да впише изменение в кадастралния регистър. Съдът излиза извън правомощията му по чл. 173, ал. 2 АПК, поради което решението в тази му част е постановено извън правораздавателната му власт и е недопустимо. Ето защо същото в тази му част следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Предвид изхода на спора разноски на касаторте не следва да се присъждат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,