Решение № 1950 от 6.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2432/2018 г.
ВАСIII отделение06.02.2020 г.докладчик т Жанета Петрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 7973/20.12.2017 г. по адм. дело № 9570/2017 г. по описа на Административния съд-С. град И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА на основание чл. 256, ал. 1 АПК кмета на Район "Л."- Столична община да приключи с изричен акт преписка № ДИ-03-393/91 г. на Общинския народен съвет "Л." за продажбата на жилище, частна общинска собственост, съставляващо апартамент №[номер], находящ се в [населено място], [адрес], по подадената от С. В. молба № ДИ-03-393/31.01.1991 г. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение на съдията Ж. П.: Не споделям мнението на мнозинството от съдебния състав за неправилност на решение № 7973/20.12.2017 г. по адм. дело № 9570/2017 г. по описа на Административния съд-С. град. А. съд е установил и обсъдил подробно всички факти, които сочат на приключването на производството по продажбата на общинския имот. Съдът е разсъждавал върху възможните варианти за законосъобразно приключване на производството, образувано по молбата на съпруга на жалбоподателката С. В.. Разсъжденията му, че по делото не е установено висящо правоотношение, по което кметът на Район "Л."- Столична община не изпълнява задълженията си, са логически свързани, а не взаимнопротиворечиви, както твърди касационният жалбоподател. Съдът е направил съответен на материалния закон извод, че липсва нормативно установено задължение на кмета на Район "Л." да извърши продажбата на жилището. По мое мнение, спорното правоотношение не е административно, което обуславя отхвърлянето на иска. Обстоятелството, че държавата, а не който и да е друг правен субект, е собственик на жилището, не я задължава да извърши продажбата му на лице, настанено като наемател. Държавата чрез своите органи приема решение дали продаде недвижимия имот на лицето, което е поискало да го закупи. Продажбата се реализира при постигнато съгласие между двете страни - кандидатът за закупуване на имота прави искане пред общинския народен съвет, чиито органи/ длъжностни лица вземат решение за извършване на продажбата. Да се допусне обратното означава, че наемателят има признато от закона право да закупи жилището, от което произтича насрещно задължение на собственика. Приложимите към момента на искането за продажба правни норми не уреждат такова право на наемателите на държавни жилища. Съгласно чл. 117 от Наредбата за държавните имоти (отм.); жилища, заемани от наематели, членове на едно семейство, могат да бъдат продавани на съпруга и съпругата или само на един от съпрузите-наематели. Съгласно чл. 119 от Наредбата за държавните имоти (отм.); приема се решение за продажбата на държавно жилище при постъпило искане за закупуването му. Продажбата на жилището се извършва въз основа на заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския районен съвет, след което се сключва договор, подписан от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет или от определен от него член на изпълнителния комитет и от купувача (купувачите). Покупко-продажбата, включително и тази на държавно жилище по Наредбата за държавните имоти (отм.); , се характеризира с елементите, очертани в определението по чл. 8 от Закона за задълженията и договорите - "договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Лицата се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси. ". Правоотношението по чл. 119 НДИ (отм.); , макар да съдържа административен елемент ( заповедта за продажбата на имота), е гражданскоправно, тъй като се развива между равнопоставени страни и има изцяло гражданскоправни последици. Затова производството по направеното искане не може да приключи с мълчалив или изричен отказ, представляващ индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство (отм.); , както е приел в мотивите си административният съд. В случая предложението за закупуване на жилището, отправено от С. В., не е било прието, поради което не е била издадена заповед от председателя на изпълнителния комитет на общинския районен съвет и не е бил сключен договор за покупко-продажба. Тъй като правоотношението не е административно, ищцата не може да проведе защитата си по реда на чл. 257 АПК (отм.); с искане за осъждането на кмета на Район "Л." да издаде заповед и да сключи с нея договор за продажбата на имота. Отделен е въпросът, че не може да има бездействие на който и да е административен орган в хипотезата на неприключили между страните правни спорове, както логично е отбелязал административният съд. Необходимо е да се отбележи и, че визираното от ищцата нормативно задължение се урежда от нормативен акт, който е отменен с § 5, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 235 на Министерския съвет от 19 септември 1996 г. Тъй като С. В. и неговата съпруга не са имали право да закупят имота с оглед действащата към оня момент нормативна уредба, не може да се приеме, че кметът на Район "Л." е в положение на бездействие по причина, че задължението му да довърши процедурата е подновено по силата на § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Правилника за прилагане на държавната собственост и § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за общинската собственост. По тези съображения намирам, че административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Мотиви
Решение № 1950 от 6.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2432/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова С. В. е подала касационна жалба срещу решение № 7973/20.12.2017 г. по адм. дело № 9570/2017 г. по описа на Административния съд-С. град, с което е отхвърлен предявения от нея иск за прекратяване на бездействието на кмета на Район "Л." - Столична община да приключи продажбата по преписка № ДИ-03-393/91 г. на общинско жилище, съставляващо апартамент № [номер], находящ се в [населено място], [адрес], с площ от 47 кв м. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено като се задължи кмета на Район "Л." - Столична община да приключи продажбата по преписка № ДИ-03-393/91 г. в определен от съда срок. Кметът на Район "Л." - Столична община е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила, тъй като не се установява бездействие на административния орган да изпълни възложено от закона задължение. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по искането на С. В. да бъде осъден кмета на Район "Л." - Столична община да приключи процедурата по преписка № ДИ-03-393/91 г. за продажбата на общинско жилище, представляващо апартамент №[номер], находящ се в [населено място], [адрес]. Административният съд установил, че със заповед за настаняване № 220/5.03.1976 г. на генералния директор на Главна дирекция за изграждане на С. при Софийския градски народен съвет С. В. и неговото семейство били настанени в апартамент №[номер], находящ се в [населено място], [адрес], с площ от 47 кв м. С молба №ДИ-03-293/31.01.1991 г. до председателя на Общинския народен съвет-Люлин С. В. поискал да закупи жилището. Съгласно оценителен протокол №Д-1103-393/91 г. на Общинския народен съвет - Л. жилището било оценено за сумата 9705 лева. На 15.07.1991 г. тази сума била преведена от съпругата на Влаховски, С. В., по сметка на "Фонд жилищно строителство на общините". Впоследствие било установено, че с договор от 20.11.1990 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти (отм.); С. В. и С. В. са закупили апартамент №[номер], [адрес], с площ от 84, 67 кв м, находящ се в [адрес], [населено място]. Този имот те дарили на сина си Г. В. и дъщеря си С. В. с нотариален акт № 8, том ХХХХХХ, нот. дело № 11404/18.09.1991 г. С присъда № 55/11.05.1994 г. по НОХД № 918/91 г. на Софийския районен съд, влязла в сила на 26.05.1994 г., С. В. и С. В. били признати за виновни в това, че в писмена декларация за имотно състояние, представена пред общинската администрация "Л.", са затаили истина относно притежавания от тях недвижим имот. С акт № 7816/8.02.2011 г. на Столична община апартамент №[номер], находящ се в [населено място], [адрес], състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, бил актуван за частна общинска собственост. С. В. починал на 4.03.2013 г и оставил за свои наследници съпругата си С. В. и децата си Г. В. и С. Г.. С решение № I-25-122/4.01.2016 г. по гр. дело № 44397/2014 г. по описа на Софийския районен съд Столична община била осъдена да заплати на С. В. сумата 9, 78 деноминирани лева, платена от нея на 15.07.1991 г. Отхвърлени били исковете на С. В. срещу Столична община да се признае за установено, че е собственик на апартамент №[номер], находящ се в [населено място], [адрес], на основание договор за покупко-продажба или на основание давностно владение. В мотивите на решението съдът приел, че плащането на цената за жилището не е основание за придобиването му и тъй като не бил представен договор за покупко-продажба, ищцата не е собственик на имота, който не е придобила и по давност. Административният съд приел, че искането на С. В. по чл. 257 АПК (отм.); е неоснователно, тъй като кметът на Район "Л." няма задължение да продаде на Влаховска общинското жилище. Преписката за продажбата на имота била прекратена. От приложените по преписката документи било установено, че към момента на подаването на молбата за закупуване на апартамент № [номер], находящ се в [населено място], [адрес], С. В. е притежавала недвижим имот за задоволяване нейни и на семейството й нужди, придобит по реда на Наредбата на държавните имот (отм.); , което е пречка за закупуването на друго жилище. Поради това администрацията приела, че кандидатите за закупуване на жилището не отговарят на изискванията за придобиване на жилището. По преписката не се намирал изричен писмен акт за отказ за продажбата на жилището. Същевременно установените факти сочели липса на правна възможност и намерение за продажбата на жилището на неговите наематели. Започнало и производство по изземването на жилището по чл. 65 ЗОбС. След като жилището било предмет на правни спорове, не можело да се направи извод, че от страна на кмета на Район "Л." е налице бездействие да издаде заповед за определяне на купувач и да сключи договор за продажбата на имота. Липсвало и законово задължение органът да се произнесе позитивно по искане, направено през 1991 година. Отсъствието на изричен отказ не изключвало наличието на мълчалив отказ, който заинтересованите лица са могли да оспорят, но не са го направили. С писмо № ЖН-02-02-004/13.03.2003 г. на секретаря на Район "Л." С. В. бил изрично уведомен, че няма основание за придобиването на имота, тъй като съгласно действащата към момента на подаване на молбата Наредба за държавните имоти (отм.); наемателите могат да закупят жилището, в което са настанени, ако не притежават друго жилище. Едновременно с това съдът изтъкнал, че нормата на чл. 257, ал. 1 АПК (отм.); се отнася за фактически действия, а издаването на заповед и сключването на договор за продажбата на имота са правни действия. С тези мотиви административният съд отхвърлил искането на С. В.. Касационната инстанция намира, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Не може да се сподели направеният от административния съд извод, че липсва нормативно задължение на кмета на Район "Л." да извърши продажбата на жилището. Съдът не е съобразил разпоредбата на § 12, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост ( обн. ДВ. бр. 82 от 27 септември 1996 г., отм. ДВ. бр. 78 от 26 септември 2006 г.), според който незавършените преписки по продажба, замяна, учредяване на ограничени вещни права и делба на държавни имоти, образувани в общините, за които има извършено плащане до 31 май 1996 г. включително, се приключват в 3-месечен срок по реда, установен в Наредбата за държавните имоти, като договорите се сключват от датата на извършеното плащане. Не може да се приеме и разбирането на съда, че разпоредбата на чл. 257, ал. 1 АПК (отм.); , възпроизведена в действащата разпоредба на чл. 256, ал. 1 АПК, има предвид само фактически действия. Бездействието на органа може да се изразява както във фактически, така и в правни действия в зависимост от съответното задължение, което този орган има по закон. Производството по Наредбата за държавните имоти (отм.); включва извършването на правни действия, каквито представляват издаването на заповед и подписването на договор за продажбата на имота на правоимащите лица от компетентния орган. При наличието на подадено от наемателите на жилището искане и извършеното от тях плащане на определената цена административният орган е бил длъжен да приключи преписката, като издаде заповед и сключи договор за продажбата на държавното жилище или като откаже продажбата. Към момента на подаване на искането по чл. 257, ал. 1 АПК (отм.); неговото задължение произтича от разпоредбата на чл. 9, ал. 1 АПК, според който административният орган е длъжен да започне, да проведе и да приключи административното производство, освен ако издаването на акта е предоставено на свободната му преценка. Законовото предписание не е било изпълнено и въпреки изтеклия продължителен срок от образуването на преписката за продажбата на имота висящото правоотношение не е приключено. Не са били издадени актовете, въз основа на които се осъществява продажбата, както и не е бил постановен отказ от компетентния да се произнесе административен орган, който ищцата би могла да обжалва пред съда. Поради това следва да се приеме, че е налице незаконосъобразно бездействие на кмета на Район "Л." да приключи преписка № ДИ-03-393/91 г. като правоприемник на председателя на Общинския народен съвет "Л.", до когото е подадена молбата за закупуване на жилището. Решението на административния съд е неправилно и следва да се отмени с постановяването на друго, с което да бъде осъден кметът на Район "Л." да приключи с изричен акт преписка № ДИ-03-393/91 г. на Общинския народен съвет "Л.", образувана по молбата на С. В.. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд