Решение № 10960 от 1.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4124/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на служител в Общинско предприятие Транспорт в Община Бургас срещу Решение 214 от 12.02.2021 г. на Административен съд Бургас по административно дело 1745/2020 г., в частта, с която е отменена принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик", приложена по отношение на лек автомобил марка [модел], регистрационен номер [рег. номер на МПС]. Касационният жалбоподател служител в Общинско предприятие Транспорт в Община Бургас, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага фактите по делото като счита за неправилен извода на съда, че е налице противоречие относно мястото и времето за прилагане на процесната мярка. Сочи, че за принудителните административни мерки по чл. 172, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) не е валидно общото изискване за писмена форма на индивидуалния административен акт и тъй като мярката е в устна форма, нейните мотиви следва да бъдат изведени фактите. Поради това съставеният от органа към момента на прилагане на мярката протокол може да бъде доказателство за фактическите основания на органа, но съдът следва да цени посоченото в протокола в контекста на всички останали доказателства по делото, от които е безспорно установено, както времето, така и мястото на прилагане на мярката. Касаторът твърди, че не е налице противоречие на оспорения акт и с материалноправните разпоредби на закона. Счита, че от доказателствата по делото се установява, че в конкретния случай деянието е съставомерно в условията и на трите хипотези на чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на М. Комитски. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от юрк. З. Христов. Ответникът по касационната жалба М. Комитски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага подробно фактите по делото и мотивите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на приложената принудителна административна мярка, като счита решението, в обжалваната му част за правилно и моли съда да го остави в сила. Претендира разноски по делото. Ответникът се представлява от адв. Б. Даков, Адвокатска колегия Бургас. Ответникът Община Бургас, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, следното: На 28.06.2020 г. около 11,30 часа лек автомобил, марка "Пежо", модел [модел], регистрационен номер [рег. номер на МПС], е бил паркиран на ул. 6-ти септември в зоната от кръговото кръстовище при входа на хотел Приморец, в зоната на действие на пътен знак В28, и по отношение на него служител на Общинско предприятие "Транспорт", гр. Бургас, прилага принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик" на основание чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП. На 28.06.2020 г. главен специалист в Община Бургас съставя на М. Комитски Акт 0099137 за установяване на административно нарушение за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Актът е връчен на Комитски на същата дата. В хода на съдебното производство органът представя: 1.) Заповед 1919 от 16.07.2018 г. на кмета на Община Бургас за определяне на служители на Общинско предприятие "Транспорт" за органи по чл. 168, ал. 1 ЗДвП; 2.) Заповед 1453 от 15.06.2015 г. на кмета на Община Бургас за определяне на длъжностни лица от дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност" в Община Бургас компетентни да съставят актове за установяване на административно нарушение по чл. 167, ал. 2, чл. 168, ал. 1, чл. 186 и 189, ал. 1 ЗДвП.; 3.) споразумение за вътрешно заместване за лицето, приложило принудителната мярка; 4.) протокол с посочена дата 27.06.2020 г. за изпълнение на принудителната мярка, в който като място на паркирания автомобил е посочено ул. Ал. Батенберг 1, до Морската гара; 5.) Акт 0099137 за установяване на административно нарушение; 6.) Наказателно постановление НП-1710/13.07.2020 г.; 7.) снимков материал; 8.) схема на пътните знаци на ул. 6-ти септември, гр. Бургас. В хода на съдебното производство съдът приема съдебно-техническа експертиза, която дава заключение, че местоположението на лекия автомобил към момента на прилагане на принудителната мярка е било ул. 6-ти септември в зоната от кръговото кръстовище при входа на хотел Приморец. В хода на съдебното производство съдът разпитва свидетелката В. Комитска съпруга на М. Комитски. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената принудителна административна мярка е приложена незаконосъобразно. Приема, че в съставения протокол за извършеното принудително преместване на автомобила не е посочено на какво правно основание то е било разпоредено. Приема за установено от доказателствата по делото, в т.ч. експертизата, снимковият материал и свидетелските показания, че автомобилът преди преместването му е бил паркиран на ул.6-ти септември. Приема, че въз основа на доказателствата по делото не може да се установи по безспорен начин кога е била наложена процесната мярка, поради наличие на противоречие в мотивите на органа относно времето и мястото, на което тя е била разпоредена и действителното място на прилагането й. Това съдът преценява като съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приема, че протоколът обективира мотивите на органа, въз основа на които разпорежда мярката. Приема, че приложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна и по същество. Тълкувайки мотивите на органа, съдът достига до извод, че с приетата по делото експертиза се опровергава записаното от административния орган, че МПС създава пречки за движението на останалите МПС, като наличието на знак В28, според съда е посочено в контекста на създаването на пречки за движението на другите МПС, което не е доказано. Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорената принудителна мярка и я отменя. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно. На първо място следва да се посочи, че в обжалваното решение липсват мотиви относно компетентността на органа приложил процесната принудителна административна мярка, но въз основа приложените по делото доказателства, следва да се приеме, че същата е приложена от компетентен орган с оглед на статуса на Общинско предприятие "Транспорт" на специализирано звено на общината по смисъла на чл. 52 от Закона за общинската собственост, определеният му от общинския съвет предмет на дейности, Заповед 1919 на кмета на общината и длъжността на приложилото мярката длъжностно лице. На второ място доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение и мотивите на първоинстанционния съд налагат съдът да посочи следното: За процесната принудителна мярка, по силата на изрична законова разпоредба a contrario от чл. 172, ал. 1 ЗДвП, не е валидно общото изискване за писмена форма на индивидуалния административен акт. Мярката е валидна и при устното й постановяване, както правилно приема и първоинстанционният съд. Тъй като мярката е в устна форма, нейните мотиви следва да бъдат изведени от фактите, предхождащи и/или съпътстващи прилагането й. Законодателят не е ограничил доказателствените средства за доказването на релевантните факти с оглед на разпоредбата на 39, ал. 1 и 2 АПК. Поради това съставеният от органа към момента на прилагане на мярката протокол, в който са отразени релевантни за прилагането й факти, както и съставеният снимков материал по принцип могат да бъдат доказателства за фактическите основания на органа. Процесният протокол, който разпоредилият мярката орган е съставил, не е нормативно установен акт. Той не е предвиден като задължителен нито в Закона за движението по пътищата, нито в правилника за неговото прилагане, нито в друг нормативен акт, както основателно сочи и касатора. С оглед на това протоколът е акт, който органът създава с цел отчитане и документиране на дейността за целите на общинското предприятие. Поради това протоколът не е официален свидетелстващ документ, който се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила издалото го длъжностно лице не е снабдено с държавна удостоверителна власт за релевантните факти местоположението на превозното средство, по отношение на което е приложена принудителната мярка и датата на прилагането й. Той е официален документ, доколкото е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, но това не го прави свидетелстващ. Дали органът ще състави или не процесния протокол е ирелевантно за законосъобразността на приложената мярка. Съставянето или не на протокола може да има значение за неговата дисциплинарна отговорност. С оглед на това посоченото в протокола досежно местонахождението на процесния автомобил и датата на прилагането на процесната мярка следва да се преценява в контекста на останалите доказателства по делото. Какво сочат доказателствата по делото по отношение на датата на прилагане на мярката и местонахождението на процесния автомобил? Датата на прилагане на принудителната административна мярка се установява от съставеният на 28.06.2020 г. Акт 0099137 за установяване на административно нарушение, връчен на М. Комитски на същата дата. В този смисъл следва да се посочи, че актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, който по силата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. Същата дата е посочена и на приложения към административната преписка снимков материал. Местонахождението на процесния автомобил преди преместването му се установява от експертизата, снимковият материал и свидетелските показания на В. Комитска, а именно ул. 6-ти септември, в зоната от кръговото кръстовище при входа на хотел Приморец. Първоинстанционният съд също приема за безспорно установено местонахождението на автомобила, но въпреки това прави извод за противоречие в мотивите на органа. В хипотезата на устно прилагане на принудителна административна мярка не може да се говори за обективиране на мотиви, било то в протокол, било то в някакви други документи. Самият характер на устната мярка предполага мотивите за прилагането й да се извеждат от фактите в тяхната цялост. В този смисъл, както беше посочено по-горе, отразеното в протокола досежно местонахождението на процесния автомобил и датата на прилагането на процесната мярка следва да се преценява в контекста на останалите доказателства по делото. В случая доказателствата безспорно установяват и датата, и мястото на прилагане на мярката, поради което изводът на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е неправилен. На трето място първоинстанционният съд приема, че от експертното становище се установява, че автомобилът не създава пречки за движението на останалите МПС, поради което не е налице хипотезата на приложената от органа правна норма. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредбата за временно използване на части от тротоари, свободни обществени площи и улични платна за строителни площадки на територията на община Бургас, публично достъпна на адрес: https://burgascouncil.org/node/184 , в плана за безопасност и здраве, въз основа на който се подава искането за издаване на разрешение за временно използване на части от тротоари, свободни обществени площи и улични платна за строителни площадки, задължително следва да бъдат посочени размерът и очертанията на площите за заемане извън границите на имота, във връзка с реализиране на обекта, при осигуряване на пешеходното движение /осигуряване на свободен тротоар с ширина минимум 0.75 м или възможност за пешеходно движение по отсрещен тротоар/, при спазване разпоредбите на Закона за пътищата (т. 2) и при осигуряване на безопасността на транспортното движение (т. 3). Следователно доводите на ответника в настоящото производство - М. Комитски, и съответно експертното заключение изследващо наличието на пречки за транспортното движение са ирелевантни, доколкото в случая е използвано за паркиране пространство определено от инвеститора на строителния обект за осигуряване на пешеходното движение и съответно безопасността на транспортното движение. На четвърто място, от приложената по делото схема на пътните знаци на ул. 6-ти септември се установява, че в двата края на улицата има поставени пътни знаци В-27 и В-28, придружени с табела Т-17, предупреждаваща за принудително преместване на пътни превозни средства. В този смисъл установеното по безспорен начин местонахождение на процесния автомобил обосновава извод за осъществен фактическия състав на принудителната мярка по чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда принудително преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик, когато е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В случая безспорно е установено, че първата хипотеза на посочената правна норма е осъществена, което обстоятелство обуславя и законосъобразността на приложената мярка без да е необходимо изследването за наличие на останалите хипотези. Що се отнася до извода на съда за незаконосъобразност на мярката поради непосочване на конкретната хипотеза на чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП следва само още веднъж да се посочи, че принудителната мярка се разпорежда в устна форма, което обективно изключва възможността да бъде посочена в документ конкретната хипотеза на чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение са основателни. Решението, в обжалваната му част, като неправилно следва да бъде отменено. Съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 222, ал. 1 от АПК спорът следва да бъде решен по същество като се отхвърли жалбата срещу административния акт. Предвид изхода на спора на Община Бургас юридическото лице, в чиято структура е органът касатор, се дължат направените и претендирани по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, което съдът определя на по 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд