Решение № 6122 от 6.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10764/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на П. Й. М., чрез адвокат Куманова, срещу решение 6012 от 21.08.2024 г., постановено по адм. дело 1573/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас. С доводи за неговата неправилност като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се уважат предявените от него искове за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Бургас (ОД на МВР Бургас), чрез гл. юрисконсулт Димчева, в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд-Бургас се е развило по исковата молба на П. Й. М. срещу ОД на МВР Бургас, с която на основание чл. 203, ал. 1 АПК е предявил обективно съединени искове, основани на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на служители на ответника изразяващи се нанесен побой по време на извършване на претърсване в апартамента му, развеждането му с белезници за извършване на претърсване и изземване на други два адреса, в присъствието на негови близки, със видими следи от побоя, както и от отказ за достъп до лекар при задържането му в районно управление на МВР. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявените искове като неоснователни. За да постанови този резултат е приел, че не са доказани по делото твърдените противоправни действия на служители на ответника при осъществяване на административна дейност, на които се основават предявените пред съда искове. Съобразно този резултат е присъдил разноски по делото. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, тъй като не съдържа мотиви, от които да се установи и изведе волята на съда. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдържанието му не отговаря на изведените от закона изисквания. В него са описани единствено становищата на страните по делото. Липсва изложение какви конкретни фактически положения съдът приема на база събраните по делото доказателства. При липса на приети за установени факти въз основа на доказателствата по делото не са изложени и правни съображения, какво е приложението на закона към приетото като фактическа обстановка. Решението съдържа единствено формални изводи. Недопустимо съдът основава решението си на постановление за прекратяване на наказателно производство от 19.10.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура Бургас, потвърдено с определение 25 от 04.01.2013 г. по частно наказателно дело 4677/2022 г. по описа на Районен съд Бургас, потвърдено с определение 217 от 01.03.2023 г., постановено по въззивно частно наказателно дело 108/2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас. Без да са обсъдени обстоятелствата, на които се основават предявените искове, възраженията на ответника по иска, както и доказателствата на които те се основават, съдът е приел недоказаност на предявените искове. Не е извършена дължимата се преценка, въз основа на представените по делото доказателства, извършени ли са действия от страна на длъжностни лица на ответника в нарушение на чл. 85 и чл. 86 от Закона за министерството на вътрешните работа, съответно наличие на задължение и бездействие за оказване на дължима се медицинска помощ, неосъществена при неизпълнение на административна дейност, на които се основават причинените вреди. Неправилно е прието в обжалваното решение, че законосъобразността на извършените от служителите на ответника действия произтича от представените по делото постановление за прекратяване на наказателното производство срещу полицейски орган при изпълнение на службата си за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 130, ал. 2 от Наказателния кодекс, потвърдено с влязло в сила определение на районен съд. Постановлението на прокуратурата, с което е прекратено наказателното преследване поради това, че обвиняемият е счетен за невиновен за извършване на престъпното деяние, не е задължително за гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от това деяние. Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Несъстоятелно е и позоваването на влязла в сила заповед за задържане, тъй като предявените искове не се основават на нейната незаконосъобразност. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 АПК в случая са съществени, защото не само препятстват, но правят невъзможна проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на обжалваното решение. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК съдът следва а се произнесе и по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр. първо, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение